Становища

Относно: Писмено становище и конкретни предложения за редакции на текстовете на разпоредбите на общия законопроект и на писмените предложения, внесени между първо и второ гласуване по общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 51-553-10-20 от 30 юли 2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТАСКОВ,

Като Ви благодарим за предоставената възможност за внасяне на писмено становище в рамките на работна група, представяме конкретни предложения по Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) № 51-553-10-20 от 30.07.2025 г., включително по внесените между първо и второ гласуване. Същите са изготвени на база на изпратеното вече от нас становище (изх. № И–1674/18.09.2024 г.) до проф. д-р Костадин Ангелов, председател на Комисия по здравеопазването. Целта на предложенията ни е въвеждане на задължителен компенсаторен механизъм преди прилагане на минимални прагове за заплати, избягване на санкции и административни мерки без осигурен финансов ресурс и гарантиране на достъпността на болничната помощ в общините.

Предложенията, които сме дали като алтернативни предложения се отнасят до компенсаторния механизъм, който предлагаме да включва индексационна методика от НЗОК и Програма на Министерство на здравеопазването „Кадрова устойчивост“, предвид различните източници на финансиране.

Считаме, че за да бъдат спазени изискванията на чл. 19 от Закона за публичните финанси, разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила за следващата бюджетна година. В този смисъл, следва да бъде спазена и разпоредбата на чл. 80 от ЗПФ, като финансовата обосновка за влиянието на предлаганите нормативни промени върху бюджета на МЗ, НЗОК и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор "Държавно управление" следва да бъде отразена в бюджетната процедура за 2026 г., която се намира на финалния етап, преди внасянето на законопроектите за държавния бюджет, бюджета на НЗОК и на ДОО.

В тази връзка предлагаме:

I.По предложение на н. п. Васил Пандов и група народни представители за създаване на нов § 1

Предлагаме да отпадне.

Мотиви: Предложението за нов § 1 следва да отпадне, тъй като е непропорционално и практически неприложимо. Общинските болници в повечето случаи не реализират печалба, а работят при минимални или отрицателни финансови резултати. В тези условия изискването евентуална печалба да се използва за задължително увеличение на възнагражденията с фиксиран процент създава правна илюзия за защита на персонала, но на практика блокира възможността лечебните заведения да използват финансовия си резултат за инвестиции, модернизация или погасяване на натрупани задължения. Текстът въвежда норма, чието изпълнение зависи от фактори извън контрола на болниците и по този начин поставя ръководствата им в невъзможност да управляват ефективно. Това не допринася за устойчивостта на системата, а напротив – създава допълнителна правна несигурност и риск от задълбочаване на финансовата нестабилност.

II. По Вариант 1, относно § 1

Създава се нова ал. 7а със следния текст:

„(7а) Минималните размери на основните месечни трудови възнаграждения и допълнителните възнаграждения по ал. 7 се прилагат само при наличие на компенсаторен механизъм, осигурен чрез индексация на цените на медицинските дейности, финансирани от НЗОК и/или чрез целево финансиране от държавния бюджет. Министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на финансите и управителя на Националната здравноосигурителна каса, ежегодно до 30 септември определят с наредба параметрите, методиката и обхвата на този механизъм за следващата година, така че да се покрива нетният ефект върху разходите на лечебните заведения.“

III. По Вариант 2, относно § 1

3.1. В предложения чл. 6, ал. 6а, след текста се добавя ново изречение: „Минималните размери по тази алинея се прилагат само при наличие на компенсаторен механизъм, осигурен чрез индексация на цените на медицинските дейности, финансирани от НЗОК и/или чрез целево финансиране от държавния бюджет.“

3.2. В чл. 6 се създава нова ал. 6в със следния текст: „(6в) Министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на финансите и управителя на Националната здравноосигурителна каса, ежегодно до 30 септември определят с наредба параметрите, методиката и обхвата на този механизъм за следващата година, така че да се покрива нетният ефект върху разходите на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове от изпълнението на ал. 6а.“

IV. По Вариант 3, относно § 1

В новосъздадената ал. 7 на чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

4.1. В началото се добавя изречение:

„Минималните размери на основните месечни трудови възнаграждения и допълнителните възнаграждения по ал. 6 се прилагат само при наличие на компенсаторен механизъм, осигурен чрез индексация на цените на медицинските дейности, финансирани от НЗОК и/или чрез целево финансиране от държавния бюджет.“

4.2. В края се добавя изречение:

„Министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на финансите и управителя на НЗОК, ежегодно до 30 септември определят с наредба параметрите, методиката и обхвата на механизма по ал. 6 за следващата година, така че да се покрива нетният ефект върху разходите на лечебните заведения.“

Мотиви по т. II, III и IV:  Анализът на 119 общински болници за второто тримесечие на 2025 г. показва, че близо половината от всички разходи (47,5%) вече се насочват към персонал, а в 71-те общински многопрофилни болници този дял достига до 76%. Разходите за лекарства и медицински изделия формират допълнителни 39,1% от бюджетите. Така за всички останали дейности остава под 2% оперативен буфер – приблизително 13 млн. лв. при отчетени общи приходи от 610,5 млн. лв. и разходи от 597,4 млн. лв. При тези параметри всяко увеличение на възнагражденията без осигурен външен ресурс може да се финансира единствено чрез намаляване на средствата за лечение. С прилагането на новите минимални прагове се увеличават разходите на общинските лечебни заведения за болнична помощ, които системата в сегашния си вид не може да понесе без компенсаторен механизъм.

Въвеждането на минимални възнаграждения без осигурен компенсаторен механизъм противоречи на принципа на пропорционалност – държавата може да въвежда императивни задължения само ако осигури необходимите средства за тяхното изпълнение. Това изискване следва и от чл. 52 от Конституцията, според който държавата е длъжна да гарантира достъпна медицинска помощ. Ако задълженията по закон остават неизпълними поради липса на финансиране, се нарушава принципът на правната сигурност и се създава обективна невъзможност за спазване на закона от страна на общинските лечебни заведения за болнична помощ.

Синхронизирането на сроковете с бюджетния цикъл по Закона за публичните финанси осигурява предвидимост и дисциплина, като гарантира, че решенията за разходи ще се вземат преди приемането на бюджета, а не постфактум. По този начин се прекратява практиката на нефинансирани ангажименти и се създава реална възможност за покриване на действителното увеличение на разходите, включително за заплати, осигуровки и консумативи. Изискването за отчитане на „нетния ефект“ върху разходите прави механизма ефективен и предпазва лечебните заведения от формални индексации, които не компенсират реално нарастващите тежести. Вземането на решение съвместно от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и НЗОК съчетава политическата, финансовата и оперативната перспектива, като по този начин се намалява рискът от разминавания между институциите и от прехвърляне на финансови тежести върху общинските болници. За самите общински лечебни заведения подобен механизъм е ключов инструмент за устойчивост, тъй като ограничава текучеството на кадри и предпазва от дефицити, които могат пряко да застрашат достъпа на населението в периферните райони до болнична помощ.

Целта на предложението ни е да се гарантира, че персоналът ще получава реални и обезпечени възнаграждения, пациентите ще запазят достъпа си до лечение и лекарства, а общинските болници няма да трупат нови дългове. Ежегодният механизъм ще осигурява предвидимост и стабилност на системата.

V. По Вариант 1, Вариант 2 и Вариант 3, относно § 3

Предлагаме изменение в чл. 7б, както следва:

„Контролът за спазването на изискванията относно минималните трудови възнаграждения в лечебните заведения за болнична помощ се извършва само при наличие на компенсаторен механизъм, осигурен чрез индексация на цените на медицинските дейности, финансирани от НЗОК и/или чрез целево финансиране от държавния бюджет. Проверката се осъществява въз основа на данните от Националната здравноосигурителна каса чрез съществуващите електронни системи и не може да изисква от лечебните заведения поддържане на допълнителна отчетност или регистри.“

Мотиви: Въвеждането на контрол за спазване на минималните възнаграждения без да е осигурен компенсаторен механизъм създава сериозна правна и практическа несигурност. Болниците ще бъдат поставени в обективна невъзможност да изпълняват изискванията на закона, тъй като задължението за увеличаване на разходите няма да бъде обезпечено с необходимите средства. В такъв случай проверките ще се превърнат във формални санкции за неизпълними задължения, което е в противоречие с принципа на правната сигурност.

Предложението ни гарантира, че контролът ще бъде справедлив и ефективен, защото ще се прилага само ако предварително са осигурени ресурси за изпълнение на изискванията. Централизираната проверка чрез данните на НЗОК елиминира необходимостта от нови административни тежести и регистри, намалява риска от дублиране и грешки и позволява средствата на лечебните заведения да бъдат насочени към основната им функция – предоставяне на медицинска помощ.

VI. По § 4

Текстът на новата т. 5 на чл. 19, ал. 2 да се измени, както следва:

„5. в съответствие с изискванията по чл. 81а, ал. 1, само когато е осигурен компенсаторен механизъм, обезпечаващ изпълнението им чрез индексация на цените на медицинските дейности от НЗОК и/или целево финансиране от държавния бюджет.“

Мотиви: Задължение, чието изпълнение зависи от трети страни, но поражда лична отговорност за управителите, е в противоречие с принципа на правната сигурност. Това създава риск от санкции за „нарушение“, което е обективно неизбежно, когато няма компенсаторен механизъм. Така управителите биха били формално виновни, без реално да имат възможност да предотвратят нарушението.

При осигурен компенсаторен механизъм управителите ще могат реално да бъдат държани отговорни, защото ще разполагат с ресурс за изпълнение на нормата. Това възстановява баланса между задълженията на държавата и отговорността на ръководствата на болниците.

VII. По Вариант 1, относно § 5

В чл. 64, ал. 2 накрая се добавя:

„и при системно неспазване на определените в този закон минимални изисквания относно трудовите възнаграждения по чл. 6, ал. 7, само ако е осигурен компенсаторен механизъм, обезпечаващ изпълнението им чрез индексация на цените на медицинските дейности от НЗОК и/или целево финансиране от държавния бюджет.“

VIII. По Вариант 2, относно § 5

В чл. 64, ал. 2 накрая се добавя:

„както и при системно неспазване на определените в този закон минимални изисквания относно трудовите възнаграждения по чл. 6, ал. 6а, само ако е осигурен компенсаторен механизъм, обезпечаващ изпълнението им чрез индексация на цените на медицинските дейности от НЗОК и/или целево финансиране от държавния бюджет.“

Мотиви по т. VII и VIII: Предложението по § 5 предвижда възможност за отнемане на разрешение за дейност при системно неспазване на минималните изисквания за трудови възнаграждения. Това е най-тежката санкция, предвидена в Закона за лечебните заведения, защото означава прекратяване на дейността на болницата.

В сегашната му редакция текстът създава сериозна правна несигурност. Той възлага крайна отговорност върху управителите и лечебните заведения, без да отчита дали те имат реална възможност да изпълнят нормата. Финансирането на минималните възнаграждения зависи изцяло от решенията на държавата и НЗОК – лечебните заведения не могат сами да индексират цените на медицинските дейности или да получат целево финансиране. Следователно, ако липсва компенсаторен механизъм, неспазването на нормата е резултат не от вина или лошо управление, а от обективна финансова невъзможност.

Санкционирането на лечебно заведение с отнемане на разрешение за дейност в такава ситуация би било несъразмерно и несправедливо. Това нарушава основния правен принцип, че не може да има отговорност без вина. В този случай санкцията би имала наказателен, а не превантивен ефект – вместо да стимулира спазването на закона, тя ще доведе до затваряне на болници поради причини, които не зависят от техните управители.

Социалният ефект от подобна санкция би бил драматичен. Много от общинските болници са единственият доставчик на болнична помощ за населението в даден регион. Закриването им би означавало, че хиляди пациенти ще останат без достъп до медицинска помощ в разумни срокове. Това ще засегне най-вече малките общини, където липсата на алтернативни лечебни заведения ще постави под риск основното конституционно право на гражданите на достъп до здравни грижи.

Целта на предложението ни е за въвеждане на баланс и правна сигурност. То гарантира, че най-тежката санкция ще се прилага единствено тогава, когато държавата и НЗОК са осигурили финансов ресурс и въпреки това лечебното заведение системно нарушава изискванията. В такъв случай санкцията ще бъде справедлива и оправдана, защото болницата ще е имала реална възможност да спази закона. По този начин предложената редакция защитава не само лечебните заведения и техните управители, но и интересите на пациентите и общините. Тя предотвратява риска от изкуствени фалити и затваряне на болници, като същевременно запазва санкцията като ефективен инструмент срещу действително недобросъвестни практики.

Нашето предложение гарантира, че отнемането на разрешение за дейност няма да се превърне в инструмент за санкциониране на болници, поставени в обективна невъзможност да изпълнят закона. Вместо това, мярката ще остане крайна, но справедлива санкция, която ще се прилага само при наличие на реални условия и вина. Така се защитава правната сигурност, устойчивостта на системата и правото на пациентите на достъпна медицинска помощ.

IX. По предложение на н. п. Васил Пандов и група народни представители, относно създаване на нов § 6

Предлагаме да отпадне.

Мотиви: Предложението за създаване на нов чл. 66а не отчита реалното функциониране на държавните и общинските лечебни заведения. Въвеждането на твърди лимити за възнагражденията и задължителна публичност на всички доходи на управителите, както и ограничения върху възможността им да упражняват допълнителна дейност, не създава по-голяма прозрачност или ефективност, а напротив – ще обезкуражи квалифицирани специалисти да поемат управленски позиции и ще подкопае кадровия потенциал на системата. Болниците, особено общинските, изискват ръководители с висока експертиза, готови да поемат значителна отговорност в условия на ограничени ресурси и сложна икономическа среда.

Предложените разпоредби на практика подменят ролята на принципалите – общини и държава – които и сега разполагат с механизми да контролират възнагражденията и дейността на управителите. Вместо да укрепи управлението, нормата ще създаде допълнителна административна тежест, правна несигурност и риск от загуба на ключови кадри. Нещо повече, задължението за публикуване на всички доходи в страната и чужбина излиза извън разумните граници на прозрачност и засяга личните права на управителите, без реална връзка с качеството на предоставяната медицинска помощ.

X. По § 6

10.1. В чл. 81а, ал. 1 се създава ново изречение първо:

„Минималните изисквания по този член се прилагат само при наличие на компенсаторен механизъм, обезпечаващ покриването на допълнителните разходи чрез индексация на цените на медицинските дейности, финансирани от НЗОК и/или чрез целево финансиране от държавния бюджет.“

10.2. В ал. 2 се добавя ново изречение:

„Прилагането на ал. 2 не може да води до увеличение на разходите за персонал извън рамките на осигурения компенсаторен механизъм.“

10.3. Създава се нов чл. 81б.

Чл. 81б. (1) В бюджета на Министерството на здравеопазването ежегодно се планира програма „Кадрова устойчивост“, включваща:

1. целеви трансфери за лечебни заведения за съфинансиране на разходи за персонал, произтичащи от минимални нормативни изисквания;
2. финансиране на медицинска помощ от разстояние по чл. 6б.

(2) Условията и редът за финансиране на лечебните заведения по програмата по ал. 1 се определят ежегодно с акт на министъра на здравеопазването.“

Мотиви: Виж мотивите по § 1, свързани с необходимостта от компенсаторен механизъм и правната сигурност при прилагане на минималните възнаграждения, следва да се считат за относими и към предложението по § 6.

Едновременно с това предлагаме създаването на годишна програма „Кадрова устойчивост“ в бюджета на Министерството на здравеопазването. Тази програма е необходим втори стълб за финансиране, който допълва системата на НЗОК и позволява покриването на разходи, които здравноосигурителният фонд не може и не бива да поема самостоятелно. Чрез целеви трансфери към лечебните заведения ще се финансира част от тежестта на минималните нормативни изисквания за възнаграждения, което ще даде възможност на общинските болници да задържат кадри и да избегнат натрупването на нови дългове. Вторият елемент – финансирането на медицинска помощ от разстояние – е стратегически отговор на демографските и инфраструктурни предизвикателства. Той ще позволи преодоляване на географската изолация на периферни населени места и ще даде достъп на пациентите до високоспециализирана медицинска грижа чрез телемедицински услуги.

Особено важно е, че условията и редът за прилагането на програмата ще се определят ежегодно с акт на министъра на здравеопазването. Това осигурява гъвкавост и възможност за адаптация към динамиката на пазара на труда, промяната в демографските структури и развитието на медицинските технологии, при същевременно гарантиран публичен контрол и прозрачност.

С предлаганите текстове се постига баланс между три ключови цели: защита на правата на персонала чрез гарантирани минимални възнаграждения, защита на пациентите чрез устойчивост на болниците и защита на общините чрез предотвратяване на нови финансови рискове. Това е системен подход, който съчетава правна предвидимост, финансова обезпеченост и стратегическа перспектива за кадрова стабилност и модернизация на болничната помощ.

XI. По предложение на н. п. Васил Пандов и група народни представители, относно създаване на нов § 7

Предлагаме да отпадне.

Мотиви: Предложението въвежда задължение държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ да разходват най-малко 60% от приходите си за възнаграждения на медицинските специалисти. Това изискване е непропорционално, неотговарящо на реалното финансово състояние на системата и практически неизпълнимо.

Общинските лечебни заведения за болнична помощ функционират при високи нива на разходи за персонал и значителен дял средства, насочени към лекарства и медицински изделия. Налагането на фиксиран процент за възнаграждения би довело до невъзможност за финансиране на други жизненоважни разходи – лекарства, консумативи, апаратура, поддръжка на сградния фонд. Подобна норма няма да гарантира по-високи доходи на персонала, а ще застраши устойчивостта на болниците и ще ограничи достъпа на пациентите до качествено лечение.

Законодателното фиксиране на пропорция между приходите и възнагражденията е твърде рестриктивен подход, който подменя ролята на ръководствата и принципалите на лечебните заведения да управляват ресурсите гъвкаво според спецификата и нуждите на всяка болница.

Необходимият баланс между възнаграждения, лекарства и издръжка може да бъде постигнат само чрез реален компенсаторен механизъм, който осигурява устойчиво финансиране, а не чрез произволно определяне на процентни съотношения в закон. Поради тези причини предложението за нов чл. 100б следва да отпадне.

XII. По Вариант 1, Вариант 2 и Вариант 3, относно § 7

Предлагаме да отпаднат Вариант 1, Вариант 2 и Вариант 3 по § 7

Мотиви: С предложенията се създава правна, финансова и социална несигурност.

Въвежда се отговорност без вина. Управителите и органите на управление на лечебните заведения не разполагат с правомощията сами да осигурят допълнителен ресурс за изплащане на минималните възнаграждения. Финансирането на болниците зависи от решенията на държавата и НЗОК. В случаите, когато липсва компенсаторен механизъм, неизплащането на възнагражденията е резултат не от управленско бездействие, а от обективна финансова невъзможност. Налагането на лични глоби в такава ситуация е в противоречие с принципите на правната сигурност и на пропорционалността. Едновременно с това, въвеждането на високи лични санкции при липса на реален компенсаторен механизъм ще доведе до масово обезкуражаване и напускане на управители и директори на общинските лечебни заведения. Никой ръководител не би могъл да приеме да носи лична финансова отговорност за обективно невъзможни за изпълнение законови изисквания. Подобна ситуация ще създаде управленски вакуум, ще задълбочи хаоса в системата и ще ускори процеса на закриване на болници.

XIII. По § 8

Предлагаме да отпадне § 8.

Мотиви: Предложението ни е в съответствие с т. XII, като се осигурява системна последователност и правна яснота.

XIV. По § 9

Предлагаме § 9 да отпадне.

Мотиви: С предложението се възлагат контролни функции на орган, който не е компетентен в областта на финансирането и договорните отношения на лечебните заведения. Контролът върху изпълнението на минималните възнаграждения следва да се упражнява единствено от НЗОК и Министерството на здравеопазването, които разполагат с необходимите данни, системи и правомощия. Въвеждането на паралелен контрол от Главна инспекция по труда би довело до дублиране на функции, противоречия между органите и до неоправдано административно натоварване на болниците.

XV. По Вариант 1, Вариант 2 и Вариант 3, относно § 10

Предлагаме Вариант 1, Вариант 2 и Вариант 3 да отпаднат и § 10 алтернативно да се замени със следния текст:

„В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:

15.1. В чл. 55, ал. 2 се създава нова т. 6в.: индексационната методика по чл. 55в.

15.2. В чл. 55а, ал. 1 1 се създава изречение второ: „НЗОК планира ежегодно в резерва по чл. 116 от ЗПФ средства за прилагане на индексационната методика по чл. 55, ал. 2, т. 6в, които се се разходват само за целите по чл. 55в и чл. 55г.“

15.3. Създава се нов чл. 55в:

Чл. 55в. (1) В Националния рамков договор задължително се включва годишна индексационна методика за цени/обеми на медицинските дейности, отразяваща нетния ефект от:

1. изменени нормативни изисквания към възнагражденията и персонала;
2. инфлация на медицински стоки/услуги;
3. демографски и териториални фактори.

(2) Методиката се прилага от 1 януари на бюджетната година и се финансира от бюджета на НЗОК чрез отделна политика /приложение към програмния бюджет.

(3) При промени през годината се подписва анекс по чл. 53, ал. 3 с актуализирани цени/обеми.

15.4. Създава се нов чл. 55г:

Чл. 55г. (1) В бюджета на НЗОК ежегодно се предвижда отделна позиция „Компенсаторен компонент“, която финансира индексационната методика по чл. 55в.

(2) Условията, индикаторите и размерите се утвърждават с НРД и се прилагат от 1 януари на следващата бюджетна година.

Мотиви: Предвидената индексационна методика и създаването на отделен компенсаторен компонент в бюджета на НЗОК представляват последователен механизъм за гарантиране на финансова устойчивост на системата. Резервът осигурява предварително покритие на разходите и елиминира практиката увеличенията да се финансират чрез „скрити дефицити“ или чрез съкращаване на обеми. Методиката гарантира автоматичност и справедливост, тъй като отчита реалния нетен ефект от нормативни промени, инфлация и териториални особености, като по този начин цените следват разходите, а не обратното. Задължителното й прилагане от 1 януари и възможността за актуализация чрез анекс през годината осигуряват синхрон с бюджетния процес и предотвратяват периоди без компенсация. Включването на демографски и географски фактори осигурява териториална справедливост и предпазва общинските и периферните лечебни заведения от източване и ограничаване на достъпа до услуги. Създаването на отделна бюджетна линия „Компенсаторен компонент“ прави ресурса прозрачен, защитен и лесно измерим, което улеснява контрола и прогнозируемостта на системата. Ежегодната му прилаганост елиминира забавянията и гарантира безпрекъснато финансиране на лечебните заведения, докато публичната отчетност и ясните индикатори в НРД създават доверие между държавата, общините, лечебните заведения и пациентите.

XVI. По Вариант 1 и Вариант 2, относно § 11

Предлагаме Вариант 1 и Вариант 2 от § 11 да отпаднат.

Мотиви: Предложението ни е в логическа и правна връзка с предходните ни предложения.

XVII. По Вариант 1 и Вариант 2, относно § 12

Предлагаме законът да влезе в сила след осигуряването на финансов ресурс за компенсаторния механизъм, с който ще се покрият допълнителните разходи за персонал, осигурен чрез индексация на цените на медицинските дейности, финансирани от НЗОК, и/или чрез целево финансиране от държавния бюджет.

С предложенията ни се въвежда реална двуканална обезпеченост – чрез индексационна методика и компенсаторен компонент в НРД/НЗОК и чрез програмата „Кадрова устойчивост“ в бюджета на МЗ. Така държавата преустановява практиката да налага изисквания без осигурено финансиране, а общинските лечебни заведения за болнична помощ получават предвидимост и стабилност, които са ключови за задържане на медицинските кадри. За пациентите в малките и отдалечените общини това означава гарантиран равен достъп до болнична помощ. В същото време финансовият риск се управлява проактивно чрез ясни правила, срокове и съвместна отговорност на МЗ, МФ и НЗОК. Този подход представлява практичен, отговорен и фискално дисциплиниран път към устойчиво здравеопазване в национален и местен интерес.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид в рамките на работната група, оставам

С уважение,