×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Коментари и бележки по документите за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ по ПВУ

Коментари и бележки по документите за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ по ПВУ

12.08.2022

ДО

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ И ПРОГРАМИ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ“

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Относно:  Коментари и бележки по обществено обсъждане на проект на документи за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ по Националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Приложено Ви предоставяме принципни и конкретни коментари и бележки на общините и НСОРБ, по проекта на документите за кандидатстване, по горе посочената процедура, в рамките на Националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Принципни коментари и бележки:

1.Заложеното изискване всички инвестиции в сгради да постигнат най-малко клас на енергопотребление „А“ е практически трудно осъществимо. Освен че изисква сериозен финансов ресурс, то е неприложимо за публичните сгради, построени по стар способ. С оглед на това, настояваме предвиденият клас „А“ да е валиден само за ограничен брой „пилотни сгради“, а спрямо всички останали да е приложим клас „В“.

Мотиви:  Постигането на клас на енергопотребление „А“ по отношение на инвестициите в публичните сгради, освен че нерационално ги оскъпява, ще демотивира потенциалното участие на собствениците им по процедурата, особено като се има предвид аналогичната мярка, по които се набират проекти по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, където няма изискване за постигането на определен клас енергопотребление. В тази връзка, инвестициите водещи до по-големи икономии на енергия при постигане на по-висок клас на потребление на енергия, напр.,„А“ или „А +“, биха могли да се стимулират. Следва да се има предвид и че, публичните сгради с плосък покрив, какъвто е преобладаващият случай, не разполагат с достатъчно площ за поставяне на необходимия брой слънчеви елементи (съответно ориентирани и без да се засенчват) изискуеми за клас „А“. В допълнение, при системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, е необходима и ежемесечна поддръжка на инсталациите, почистване на соларното стъкло, което допълнително ги оскъпява.

Изискването за клас „А“ е неприложимо към сгради със статут на недвижимо културно наследство, спрямо които резонно в проекта на Насоките е направено изключение, както и към други, повечето от които са построени в периода между 1959 г. и 1977 г., т.като в масовия случай конструкциите им не позволяват прилагането на всички възможни енергоспестяващи мерки за постигането на клас „А“.

Съгласно чл. 4, т. 1, предложение четвърто на Директива 2010/31/ЕС, минималните изисквания за енергийните характеристики следва да отчитат и местните условия, проектното предназначение на сградата и нейната възраст. Съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите се приема за изпълнено  (чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради), когато стойността на интегрирания показател - специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m2, съответства най-малко на следния клас на енергопотребление: „С“ - за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация до 1 февруари 2010 г. включително. Според т. 2 от същия член на Наредбата, енергиен клас „А“ е изискуем за сгради с близко до нулата потребление на енергия при изпълнение на условието за минимален дял на енергията от възобновяеми източници съгласно определението в § 1, т. 31 от допълнителните разпоредби, съвпадащо с § 1, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗЕЕ. „Сграда с близко до нулата потребление на енергия“ е сграда, която отговаря едновременно на следните условия: енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас „А” от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради и не по-малко от 55 % от потребната (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление, е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата;

  1. Считаме че, планираната продължителност от 24 месеца за реализацията на проектите, трябва съществено да се удължи.

Мотиви:  В рамките на срока за реализация, крайните получатели подготвят и проведат процедури за избор на изпълнители по ЗОП, финализирането на които отнема около 6 месеца и то при липсата на обжалвания. Преди това, документацията за възлагане на обществена поръчка, би могла да е обект на предварителен контрол, както от Структурата за наблюдение и докладване, така и чрез случаен избор от страна на АОП, като само сроковете за осъществяването на последния са над 35 дни. В последствие се реализират и СМР дейностите, които са и зависими от метеорологичните условия, дейностите по публичност, както и финалното отчитане на проекта.

Конкретни коментари и бележки по пакета документи за кандидатстване:

I.Коментари и бележки по проект на Насоки за кандидатстване:

1.т. 2.1. „Изпълнение на процедурата“: удачно ще към карето на стр. 12, указващо че всеки кандидат може да подаде само 1 проект за всеки вид сгради, да се приложат определения на сградите за: административно обслужване, обществено обслужване в областта на културата и изкуството и за спорт. Определенията са посочени във фиша част от ПВУ, съгласно който това са сгради държавна и общинска собственост, посочени в Приложение 2 - Номенклатура на сградите и съоръженията за обществено обслужване и на самостоятелните обекти за обществено обслужване в сгради от НАРЕДБА № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В допълнение, следва да се разясни към коя категория сгради ще се причисляват такива със смесено предназначение, например за култура и спорт, каквито съществуват под формата на Дворци на културата и спорта в някои общини;

  1. т.3. „Цели на предоставяните средства по процедурата и очаквани резултати“: изискването след приключване на дейностите за СМР, в рамките на окончателното отчитане на изпълнявания договор за финансиране на одобрената инвестиция, да се изготви независима експертна оценка от сертифициран енергиен одитор, при заложеният срок от 24 месеца за реализацията на проектите, ще е неизпълнимо.Същото следва да се преразгледа, тъй като извършването й се осъществява на база на едногодишно потребление на енергия след изпълнението на мерките за енергийна ефективност (чл.76 от Закона за енергийната ефективност). За да се защити и гарантира инвестицията, би могло да се заложи изискване (в т.ч. в Договора за финансиране) в рамките на изпълнението на проекта, да се сключи договор за последващата независима оценка за доказване на енергийните спестявания, а отчитането й да се извърши в периода на устойчивост на инвестицията;
  2. т.5. „Териториален обхват и териториално разпределение на средствата“: Прави впечатление неравномерното разпределение на ресурса по видове сгради по отделните категории общини, особено предвид населението им и броят на административните услуги предлагани в тях, които съгласно фиша на проекта в ПВУ, са водещи критерии при разпределението на средствата. Средно 10-те големи общини вземат 29% от ресурса, 40-те - 27%, а селските над 44% от него. В тази връзка и за разясняване на предложеното териториално разпределение на ресурса, е необходимо да се включи информация за критериите, на чиято база е извършено разпределението му по групи общини;
  3. т.6. „Минимален и максимален размер на средствата“: Определеният максимален размер на проект от 10 млн. лв. за административни сгради и от по 5 млн. лв. за останалите, освен че не е съобразен със спецификите на 3-те категории общини, е и твърде висок. В резултат на това, при масовото депозиране на проекти на максимална стойност, каквато практика съществува, е възможно да се финансират малък брой проекти и то само на териториите на ограничен брой общини, например в рамките на заделения за културна инфраструктура бюджет за 40-те градски общини, при депозирането на проекти на максимална стойност, биха могли да се финансират едва 3 такива. С оглед на това и за гарантиране на по-голямо териториално покритие на процедурата, би могло да се обмисли редуциране на горните граници на проектите по видове сгради или диференцирането им по групи общини.
  4. т.10. „Допустими дейности“:

5.1. Референциите към сгради паметници на културата, следва да се приведат в унисон със Закона за културното наследство, съгласно който това са сгради недвижими културни ценности;

5.2. Посочва се, че приоритет ще се дава на предложения за изпълнение на инвестиция за енергийна ефективност в съчетание с използването на възобновяеми енергийни източници. Ще се дава приоритет и на навлизането на високоефективните охладителни и отоплителни инсталации, на въвеждането на иновативните технологии, използващи геотермална, хидротермална и слънчева енергия, и на използването на отпадна топлина и студ. Същевременно, тази  приоритетност не е отразена в критериите за оценка на качеството, т.е. необходимо е същите да бъдат допълнени;

5.3. Удачно ще е отпадането на предоставянето на анализ, от който да става ясно, че производството на електрическа и/ или топлинна енергия, осъществено със средства от МВУ, е за собствено потребление и същото не надхвърля необходимото количество енергия за покриване нуждите на съответната сграда. Процедурата и контрола осъществяван от електроразпределителните предприятия, по време на присъединителния процес на новоизградена фотоволтаична електроцентрала към електроразпределителната мрежа, практически гарантират изпълнението на заложеното изискване, включително в Договора за присъединяване, изрично се описва, че централата е за собствена консумация и няма да отдава електрическа енергия към мрежата. При осъществяването на непосредствен контрол (при всяка една стъпка от началото до края на присъединителния процес) директно от електроразпределителното предприятие, което се явява и собственик на електроразпределителната мрежа, би могло да се определи като нецелесъобразно условието да се извършва и проверка от външен специалист за това дали системата е за собствена консумация или отдава електрическа енергия към мрежата;

5.4. Предлагаме ремонта на покрив на сгради обект на интервенция, да е допустима дейност по процедурата, когато е предписан в техническия паспорт като задължителна мярка.  Целостта на покрива е необходимо условие, за да се гарантира устойчивостта на извършените други инвестиции в енергийна ефективност. В този контекст, предлагаме да бъде допустима и подмяната на водосточни тръби/улуци, когато са предписани в техническия паспорт на сградата. Водосточните тръби следва да бъдат демонтирани преди полагане на външна изолация и в повечето случаи не могат да бъдат възстановени впоследствие поради физическото им изхабяване и предвид това следва да бъдат подменени с нови, за да не се компрометира инвестицията;

  1. т.11. „Категории разходи, допустими за финансиране“:

6.1. Подходящо е да се въведе процентно ограничение на допустимите разходи за заснемания, технически и работни проекти, авторски и строителен надзор, което да е обвързано с тези за СМР;

6.2.  Процентът на непреките допустими разходи от до 2% от допустимите преки такива, е необходимо да се завиши, по възможност двойно. По този начин ще се осигури достатъчен ресурс за обезпечаване организацията и управлението на проекта и осъществяване на задължителните мерките за публичност и видимост (билборд, постоянна обяснителна табела, минимум 2 публични събития);

  1. т.12. „Приложим режим на минимални/ държавни помощи“: в текстовете като „стопанска дейност” е засегната единствено възможността за отдаване под наем на дадена сграда/ обект. Същевременно имайки предвид възможността за предоставянето на някои от допустимите по процедурата сгради/ обекти на концесия, ще е удачно да се изясни и тази хипотеза;
  2. т. 15. „Минимален и максимален срок за изпълнение на проекта“: Посочва се, че „планираната продължителност на всяко проектно предложение не може да надвишава 24 месеца“, в абзац „ВАЖНО“ е пояснено, какви дейности са допустими за  включване в този период: „Кандидатът трябва да предвиди в продължителността на ПИИ процедури като …. изготвяне на независима оценка от одитор за доказване на постигнатите спестявания и др.“  В унисон с коментарите ни по т. 2 и при условие, че изискването за независимата оценка остане в рамките на срока за реализацията на проектите, то ще е необходимо той да се завиши;

9.т. 20. „Краен срок за подаване на предложения“: Удачно ще е да се заложи срок за кандидатстване съобразен с необходимото време за подготовка на изискуемата техническа документация от кандидатите, в т.ч. осъществяване на процедури по възлагане на обществени поръчки за разработването й.

II.Коментари и бележки по проект на Условия за изпълнение на одобрените инвестиции:

1.С оглед наличието на ЦАИС и провеждането на процедурите по ЗОП в електронна среда, следва да се преразгледа изискването за предоставяне на всички необходими документи по предварителния и последващия контрол на процедурите за обществени поръчки във формат „pdf.“ чрез ИС на Механизма. В допълнение, изискванията за представяне от крайния получател на „Регистър на подадени оферти за участие в процедурата” и „Обява за датата и часа на отваряне на ценовите предложения”, са неприложими, т.като такива не съществуват на хартия;

  1. Удачно ще е Условията да се допълнят с текстове създаващи възможност за временно спиране срока за изпълнение на проекта, например при обжалване на процедури по ЗОП, наличие на форсмажор и други непредвидени събития;