Становища

Относно: Актуализирани предложения на НСОРБ за стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети за 2025 г. в група „Култура“ във връзка с подготовката на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и проекта на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОДОРОВ,

Предложенията на НСОРБ за параметрите по функция „Култура“ за 2025 г. са представени на ръководството на Министерство на културата с наше писмо изх. № И-586/01.03.2024 г., в рамките на пролетния етап от бюджетната процедура за 2025 г.

Средствата по стандарти за делегираните от държавата дейности и съответно брутният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности в група „Култура“ да бъде увеличен с минимум 58 млн. лв. (с 26%), спрямо достигнатите нива съгласно ЗДБРБ за 2024 г., вкл. и чрез внасянето на следните промени:

1. Да бъдат осигурени допълнителни средства за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности, с което да се осигури достигане на среден ръст от 18,2% за културните институти.

Практически, предлаганото средно увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности е с 15% спрямо фактически достигнатите нива на стойностните показатели през настоящата година, с което да се гарантира реализирането както на националната политика по доходите, така и прилагането на идеята за промяна в модела на финансиране на културните институти с фокус върху резултатите от тяхната дейности.

2. Запазване и надграждане на проектния модел на финансиране за ключови приоритети в сферата на културата, като в централния бюджет за 2025 г. бъде увеличен ресурса по програми, администрирани от Министерство на културата с 4 млн. лв. (17% спрямо общия ресурс за 2024 по чл. 1, ал. 5 от ЗДБРБ за 2024 г.).
3. Да бъде въведен гъвкав компонент, който да се определя на базата на нови натурални показатели, отчитащи дейността и резултатите от работата на културните институти, като например: брой посещения, брой фондови единици и други подобни показатели, наблюдавани от НСИ. Тези нови стандарти могат да се предоставят като надбавка над съществуващите стандарти, предоставяни за субсидирана бройка.
4. Включване на музеи, художествени галерии и библиотеки, финансирани от бюджетите на общините в обхвата на делегираните от държавата дейности.

През 2022 г. с ПМС № 351/28.10.2022 г. бяха одобрени допълнителни трансфери от държавния бюджет, към показателите за субсидирана численост в музеите и галериите за 50 общински музея/галерии. Необходимо е да бъдат дефинирани ясни и прозрачни критерии, на които трябва да отговарят културните институти, попадащи в обхвата на финансиране чрез стандарти за делегирани от държавата дейности. Също така трябва да бъде ясно регламентиран и статута на Националния регистър на културните институти и включените в него институции.

Следва да бъде направен преглед и оценка на съответствието на вписаните културни институти и на тази база да бъде актуализиран списъка на определени културни институти, получаващи финансиране чрез стандартите за делегирани от държавата дейности. Предложеният подход ще даде възможност за равнопоставеност при финансирането на културните институти, изпълняващи едни и същи функции.

Общинските културни институти се различават от държавните и регионалните само по подчинеността си, но не и като правила и изисквания за осъществяване на дейността си.

5. Разработване и въвеждане на допълващ стандарт за открити площи на регионалните музеи, които управляват археологически и архитектурни резервати.
6. Намиране на трайно решение за подкрепа от държавата на културни организации /класическите и духови оркестри, хорове и професионални фолклорни ансамбли/, които са изцяло на издръжка на общините.
7. Въвеждане на система за допълнително финансиране на културните институти за развитие на дейност и за обновяване на материалната база, в това число за дигитализация и повишаване на компетенциите на кадрите.
8. Планиране на средства за творческа мобилност в рамките на страната по линия на национални програми или чрез Национален фонд „Култура“, достъпни за общини. Значителните инвестиции в културна инфраструктура, извършвани от общините по различни европейски програми през последните години, създават добри възможности за междуобщинско сътрудничество. Липсата на възможности за финансиране на мобилност за творчески колективи и културни организации обаче, ограничава използването на този потенциал за разширяване на периметъра на работа на действащите и утвърдени културни институти – театри, куклени театри, оркестри, танцови формации.
9. Финансиране на читалищата на базата на преразглеждане условията за това. Законът за народните читалища (ЗНЧ) е претърпял досега 15 изменения и допълнения и нито едно от тях не е променило съществено механизма на взаимоотношения между нивата на управление. Държавата и общините не само нямат ясно разписани механизми за интегриране дейността на читалищата в общата културна политика, но не разполагат и с почти никакви лостове за контрол, включително и по отношение на предоставяните субсидии. Разпределянето на субсидията по досега действащия ред се осъществява от общините, но няма ясни критерии и изисквания, определени от държавата за дейността на читалищата. На практика министерството финансира, общинският съвет предоставя сграда, общината ремонтира и дофинансира, но нито една от тези три страни няма контрол за ефективността и отчетността на предоставените ресурси. По-голямата част от читалищните сгради са общинска собственост и общините продължават да инвестират средства в тяхната поддръжка и обновяване. Управлението на сградния фонд се осъществява от читалищните настоятелства в не малко случаи в противоречие със Закона за общинската собственост.

Надяваме се, че горните предложения ще бъдат отразени в разчетите на МК по Бюджет'2025 за натуралните и стойностните показатели за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез бюджетите на общините, с цел осигуряване нормалната дейност на общините в съответствие с чл. 141, ал. 5 от Конституцията на Република България.