Данни от приключили проучвания

Въз основа на предоставени от МФ данни за касовото изпълнение на общинските бюджети, екипът на НСОРБ ежегодно изготвя подробен анализ за изпълнението на общинските бюджети за предходната година. В него са разгледани ключови за местните финанси показатели: място на общинските бюджети в брутния вътрешен продукт (БВП) и консолидираната фискална програма (КФП), представени са данните за местното ниво на управление спрямо останалите членки на ЕС, тенденциите при приходите и разходите, общинския дълг и просрочените задължения за 2021 г. и др.

Тази година докладът включва и по-подробни данни за мащаба и предназначението на допълнително предоставяните през периода 2015-2021 г. инвестиционни ресурси с ПМС (в общ размер над 1,6 млрд. лв. за 7 год. период), за ръста на разходите за вода, горива и енергия, които при публичните услуги се увеличават с 40,9 млн. лв. (25%), за увеличението на разходите за улично осветление – с 23 млн. лв. (38%). Направен е и преглед на системата от местни данъци в страните – членки на ЕС. Детайлите от проучването бяха представени на заседанието на УС на НСОРБ от заместник-председателя и кмет на община Троян Донка Михайлова.

Освен пандемичните условия през 2021 г. допълнително негативно влияние върху цялата икономика и местните бюджети оказват кризата с повишаващите се цени на енергоносителите и инфлацията, както и политическата нестабилност.

Основни констатации, направени в анализа:

• Въпреки тенденцията за ежегодно увеличение на местните бюджети в абсолютен размер, относителните им дялове в КФП и БВП остават почти непроменени и много по-ниски от средноевропейските равнища.

Отчитането на еврофинансирането осигурява по-високи стойности, в рамките на тези показатели, за дела на местните бюджети в БВП и в КФП и формира 27%.

• В условията на пандемична криза, общините продължават да разчитат на евросредствата, като техния дял в местните бюджети за 2020 и 2021 г. се запазва в размер на 27%, при отчетено общо увеличение с 8 пункта спрямо 2019 г.
• По показателя „дял на общинските данъци като процент от БВП“ на база данни от Евростат, страната ни продължава да бъде на едно от последните места в ЕС – с 0,9% за 2020 г. и 1% за 2021 г., при средноевропейски равнища от 4,1-4,2 %. Относително постоянен и нисък остава делът на местните данъчни приходи в общо данъчните приходи на страната (без евросредствата) - 3,2% за 2021 г.
• Делът на собствените приходи на общините продължава да бъде нисък и да намялава - до 18% през 2021 г. (през 2019 г. делът на собствените приходи беше 23%, а в условията на пандемия през 2020 г. той намаля съответно до 14 %).
• Общинските бюджети бележат тенденция за нарастване, при това с по-бързи темпове от предходните години. Бюджетите на местните власти за 2021 г. достигат близо 8,8 млрд. лв., като ръстът спрямо предходната година е с рекордните 20% (най-високия отчитан ръст в периода 2011-2021 г.).
• Собствените приходи на общините на национално ниво също отбелязват ръст от 20%, като достигат близо 2.9 млрд. лв. Това увеличение с 475 млн. лв. спрямо предходната година и може да бъде обяснено основно с повишената събираемост и мобилизацията на местно ниво.
• Таксите са се увеличили с 40%, а другите неданъчни приходи - с 61% спрямо показателите за 2012 г.
• Данъчните приходи на общините за 2021 г. са в размер на 1,3 млрд. лв. (ръст с 22%), като спрямо 2012 г. се увеличават малко над два пъти:
• Постъпленията от данък върху недвижимите имоти са в размер на 384 млн. лв. - увеличение с 45 млн. лв., ръстът - с 13% (при едва 1% за 2020 г., 2% за 2019 г. и 2018 г. и 6% за 2017 г.).
• Приходите от данък върху превозните средства са в размер на 399 млн. лв. – увеличение с 32 млн. лв., ръст - 9% в сравнение с 2020 г.).
• Приходите от данък върху придобиване на имущество по възмезден начин са в размер на 496 млн. лв. и бележат най-високият ръст от 47%, като по този начин достигат дял от близо 38% от всички данъчни приходи на общините.
• Като цяло общините подобряват събираемостта на текущите данъчни задължения за ДНИ и ДПС, спрямо предходните периоди, което налага извода за по-добра ефективност в работата на местната данъчна администрация.
• Запазва се общата тенденция, малко над 50% от данъчните приходи на всички общини да се събират от четирите големи общини - Столична община, Варна, Пловдив и Бургас.

В рамките на заседанието си УС на НСОРБ разгледа и детайлен анализ на размерите на ставките на местните данъци и такси за 2022. Вижте подробно – https://www.namrb.org/bg/aktualno/mestnite-danatsi-i-taksi-niva-za-2022-g-i-tendentsii-analiz-na-nsorb

• Местните финанси остават силно зависими от правителството, като процесът на централизация и “изоставане” от средноевропейските нива продължава.

Въпреки ежегодния ръст на разходите, негативната тенденция за устойчиво намаляване на дела на местните дейности, за сметка на ръста на делегираните от държавата дейности остава трайна от 2017 г. насам.

Зависимостта на общинските бюджети от държавните трансфери и субсидии се задълбочава. Общата изравнителна субсидия, за която общинските съвети имат пълни правомощия за разходването й формира едва 7% от сумата на трансферите. Централна власт продължава да преразпределя немалък ресурс след приемането на ежегодните ЗДБРБ –между 14 и 18%.

• За три поредни години делът на средствата от държавни трансфери и субсидии с предимно целеви характер формира над половината от бюджетите на общините - 55% през 2021 г. (при 58% за 2019 г., 59% за 2020 г.).
• При елиминиране влиянието на евросредствата, приносът на държавните трансфери също остават висок – над 70% в годините на пандемия (2020 и 2021 г.), и 63-65% - в предходните три.
• През 2021 г. продължава общата тенденция за нарастване на абсолютната стойност и запазване високия дял на субсидиите и трансферите от централния бюджет по местните бюджети. Общият размер на тези средства достига близо 6,2 млрд. лв. (с 15% или с 815 млн. лв. повече от предходната година).
• Общата субсидия за делегираните от държавата дейности формира 80% от всички държавни трансфери за общините, като делът й нараства с 3 пункта, спрямо предходната година. След 2014 г. делът на този трансфер в общо субсидиите за общините ежегодно се увеличава.
• Ръстът на делегираните дейности, спрямо предходната година е с 1 010 млн. лв. или с 24% (при ръст от 15% през 2020 г.).
• Разходите за местните дейности и дофинансирането се увеличават с общо 443,1 млн. лв. или средно с 15% спрямо 2020 г.
• През 2021 г. в структурата на разходите за делегираните от държавата дейности основна тежест имат трансферите от централния бюджет, които са 60%; с по един пункт намаляват дяловете на средствата за местни дейности – от 39 % на 38% и на средствата за за дофинансиране на делегираните дейности - от 3% на 2%.
• С най-значителен дял в разходите за дофинансиране през 2021 г. продължава да бъде общинската администрация – 64%, като сума на дофинансирането в размер на 124 млн. лв. (при 65% дял и 126 млн. лв. за 2020 г. и 59% дял и 131 млн. лв. за 2019 г.).
• От 18 % на 17 % намалява относителният дял на разходите за дофинансиране на системата на образованието, въпреки че абсолютният им размер се увеличава минимално от 34 на 36 млн. лв.
• Запазва се нивото на дофинансиране в сферата на културата – 9% от всички разходи за дофинансиране или 17 млн. лв.
• Чрез дофинансирането на делегираните от държавата дейности общините осигуряват нормалното им предоставяне, като за общинската администрация от собствените приходи на общините се осигуряват 23% над стандартите, осигурени от държавата, а за културата – 10% допълнително.
• Разходите за персонал продължават да нарастват през 2021 г ., спр. Предходната година с 852 млн. лв. (21%) и през 2021 г. вече са в размер на близо 5 млрд. лв. /при 4.1 млрд. лв. за 2020 г. /. За втора поредна година тези разходи формират 57% дял в разходите по общинските бюджети, за разлика от 2019 г., като заемаха дял от 51 %. Политиката по доходите на национално ниво е основната причина за тази структура на общинските разходи (при делегираните дейности те формират 81%, в местните 18%, в дофинансирането – 77% от разходите).
• Обратно на отчетеното през 2020 г. по отношение на разходите за издръжка, където бе отчетено намаление с 3%, през 2021 г. средствата за издръжката са в размер на 2.2 млрд. лв. (нарастват с общо 359 млн. лв. или с 19%.) Това се дължи основни на освобождаването на пазара за ел. енергия за небитовите потребители от 1 юли 2021 г. и последвалото общо увеличение на разходите на енергоносителите. В резултат на това ръстът на разходите за вода, горива и енергия, спрямо предходната година е средно с 29%, в т.ч. за делегираните от държавата дейности – с 35%.
• Формирането на огромен (1.5 млрд. лв.) преходен остатък по бюджета са комплексни и свързани с ограниченията на правната и методическа рамка. В края на 2021 г. преходния остатък по общинските бюджети е в размер на 1 454 млн. лв. (538 млн. лв. в делегираните от държавата дейности - с 9% повече от 2020 г. и 916 млн. лв. в местните дейности - увеличение с 2%).

Причините за натрупването на тези остатъци са комплексни: системата на делегираните бюджети в образованието, наложеното разбиране за целевия характер на средствата по стандарти за делегираните от държавата дейности (само за дейността и функцията), високият дял на инвестиционните трансфери с целеви характер и др. Експертите на НСОРБ припомнят в анализа, че неразходваните средства, нактурани като преходни остатъци в общинските бюджети към 20.12.2022 г. следва да бъдат възстановени в централния бюджет.

На база данните от анализа са формулирани и някои основни препоръки за работата на НСОРБ:

• Продължаване на усилията за въвеждането на нови модели за споделяне на някои от данъчните приходи между държавата и общините /например ДДФЛ, корпоративен данък/ и разширяване правомощията на местните власти по събираемостта на тези нови за тях приходоизточници.
• Увеличаване на възможностите за по-голяма свобода при вземането на решения за управление на бюджетните средства на ниво община.
• Осъвременяване на разпоредбите на ЗМДТ, вкл. и по отношение на начина за определяне на данъчните основи и на минималните и максимални размери на данъчните ставки.
• Включване на общините в системата на националното колективно трудово договаряне, което да позволи задействане на автоматичен компенсационен механизъм и за служителите в общините.