Членовете на Постоянната комисия по образование на НСОРБ дискутираха с представители на Съюза на архитектите в България възможностите за изграждане на съвременна образователна среда. В заседанието взеха участие арх. Петър Диков – председател на Съюза на архитектите в България, арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова – основатели на „Лусио архитекти“ ООД – компания с богат иновативен опит в създаването на съвременни условия в бългапски училища.
Три са основните стълбове на образованието – учителите, родителите и средата, каза председателят на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков. Той обърна внимание, че въпреки солидния инвестиционен ресурс, продължаваме да изграждаме училища тип „казарма“ – един коридор и стаи, което в развития свят вече не е пространство за придобиване на знания и умения. Средата, която трябва да се предостави на децата, не само да придобиват знания, да придобиват умения, да развиват колективна работа, да се учат на самостоятелност и креативност, е далече от класическата класна стая. Той коментира негативите на прилагането на модела „инженеринг“ при проекти, свързани с образователна среда: „т.е. казват възложителите – общини или държавата, ние имаме едни пари, искаме срещу тези пари да ни построите едно училище. Строителят кандидатства за обществена поръчка, печели и след това прави, както обикновено при инженеринга, най-бързо, най-лесно и най-евтино, но и най-некачествено. Тук качеството на самото строителство не е толкова важно, колкото качеството на средата, която се създава“, обясни председателят на САБ. Според него, средата, която се създава, трябва да отговаря на новите тенденции в образованието. Училището не е сграда, то е пространство за знания. Традицията е наш дълг, а модерността е наше задължение, категоричен бе арх. Петър Диков. Специалистите подчертаха, че нормативните изисквания за проектиране на образователни сгради у нас са много остарели и не кореспондират с очакванията, нагласите и поведенческите модели на младите хора.
Сериозен неизползван потенциал имат обновените училищни дворове и спортни площадки. Засега тази инфраструктура поглъща публичен ресурс, но е изключително ограничена по отношение на своите обществени функции и не служи пълноценно на местните общности.
Друга тема, която обсъдиха членовете на ПК по образование са изоставените училищни сгради. Доскоро законът не позволяваше общините да се разпореждат с тях. С последните промени това е възможно, но при запазване на определени функции.
Според експертите е необходимо отваряне на дейностите по обновяване на образователната среда към специалисти от различни области – психолози, антрополози, педагози, методисти, дизайнери, архитекти и не на последно място – самите ученици, учители и родители. За сградите, които са със статут на културни ценности е важно обновяването да бъде осъществявано в партньорство между МОН, Министерството на културата и общините.
Архитектурно студио „Лусио Архитекти“ представи своя опит в работа по обновяване и създаване на съвременна среда в български училища. „Нашата работа помага на хората да учат, преподават и да се свързват по нов и смислен начин. Ние сме експерти в областта на образователните и обществени сгради, а целта ни е да предизвикваме нови образователни преживявания, които развиват необходимите умения за справяне с едно неясно бъдеще“, споделиха представителите на компанията. Философията на техния подход се заключава в поставянето на учебната общност в центъра на процеса на проектиране и тя има активна роля във всеки етап. „Използваме методологията "дизайн мислене", и така сме сигурни, че хората са чути, разбират и одобряват бъдещото си пространство, преди то да бъде построено. Крайният резултат е единствено по рода си пространство, което те разпознават като свое собствено творение“, споделиха арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова. Част от резултатите от тяхната работа можете да видите ТУК.


png.png)






