Изпълнявани проекти

Програмата на заседанието на Общото събрание на НСОРБ на 21 февруари включваше и форум „Финансова автономност на българските общини в съответствие с европейските практики и стандарти“. В разговора за местното самоуправление в условията на кризи и нуждата от реформи се включиха министърът на регионалното развитие Иван Шишков, зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, директорът на дирекция „Финанси на общините“ Жени Начева, директорът на Генерална дирекция “Човешко достойнство, равенство и управление“ на Съвета на Европа Клаудия Лучиани и проф. д-р Емилия Друмева - председател на Правния съвет към Президента на Р България.

Кметът на Димитровград Иво Димов, зам.-председател на УС на НСОРБ, обобщи очакванията от форума – да се чуят различни гледни точки за преодоляването на съществуващите правни, административни и оперативни пречки пред общините за по-пълноценното осигуряване на местното финансово управление и за възможните направления за гарантиране на финансовата автономност и повишаване на собствените приходи в местните бюджети.

Клаудия Лучиани бе категорична, че финансовата децентрализация и автономност на местните власти е изключително важен процес. Това е предизвикателство и в други държави, но в моменти на кризи има възможност за по-смели решения и преструктуриране. Реформите не винаги са атрактивни и не попадат на първите страници, но са перспектива за по-дългосрочни ползи, каза тя.

Министърът на регионалното развитие Иван Шишков даде  надежда, че останалите 50 на сто от средствата за одобрените инвестиционните проекти на общините съгласно РМС №1039 от 21.12.2022 г. ще бъдат заложени в бюджета за 2023 г., който правителството ще внесе в следващия Парламент.

Промяната на цените  в строителството остава голям проблем. Първата стъпка за разрешаването му бе изработването на методика за индексация на договорите. Работи се за изготвянето на инструкции за прилагането й, каза министър Шишков.

„В лицето на общините и НСОРБ Министерството на финансите вижда достоен и уважаван партньор“, заяви заместник-министър Людмила Петкова. Тя даде заявка за продължаване на диалога и оценка на изпълнението на общинските бюджети и ресурсно необезпечените отговорности, възлагани на общините. По отношение на осъвременяването на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси зам.-министърът смята, че е нужна цялостна актуализация, предшествана от прецизна оценка на въздействието и широко обществено обсъждане. Людмила Петкова увери, че Сдружението ще бъде привлечено в процеса по въвеждане на еврото, предвид нуждата от цялостно преструктуриране на системата на местните финанси.

„Нужни са реформи в бъдеще, промени в закони и в Конституцията, за да функционира ефективно местното самоуправление“, заяви проф. Емилия Друмева. Тя е категорична, че общинските съвети трябва да могат пряко да сезират Конституционния съд за противоречия на нормативни актове, касаещи работата на общините, с основния закон на държавата.

В работата на форума с презентации се включиха трима консултанти на Съвета на Европа, ангажирани в изпълнението на проекта „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България“. Те окуражиха НСОРБ за предприетите досега действия и заявиха пълната си подкрепа в трудния процес на прецизен анализ и оценка на събраните данни.

Габор Петери, експерт фискална децентрализация и управление на публичните финанси, съавтор на изследването е „Устойчиви местни финанси в ЕС“:  „Задачата, която сте си поставили, е доста амбициозна. Нашата цел е да направим тази идея реалност. Не искаме да даваме решения за общините и правителството, ще предложим механизъм за подобряване на координацията и сътрудничеството.

Когато говорим за по-високо ниво на споделени приходи, трябва да отчитаме специфичните характеристики на различните общини. Няма общовалидно решение, а фискална и институционална рамка за децентрализация.

Не вярвам в радикалните промени, системата на местното самоуправление не трябва да бъде подложена на радикални реформи. Но сега е моментът да се настоява за неща, които могат да доведат до промяна“.

Габор Петери бе категоричен, че финансовата децентрализация не е самоцел, а средство за гарантиране на по-добри и ефикасни регионални услуги, за по-ниско ниво на корупция. При изготвяне на модел на децентрализация трябва да бъдат взети под внимание множество фактори, които оказват влияние върху процеса, но и могат да бъдат засегнати от него. Това ще бъде основната задача на консултантите от Съвета на Европа, които ще работят с НСОРБ и две министерства – на финансите и на регионалното развитие и благоустройството по изготвяне на механизъм за финансова децентрализация у нас.

Виери Чериани е експерт към Съвета на Европа, участвал в разработване на система за оценка на стандартните разходни потребности на различните административни процеси на местно ниво. Тази система позволява справедливо и прозрачно преразпределение на публичните средства към общините, в съответствие с техните специфични нужди и организация на дейностите. Инструментът за сравнителен анализ на местните финанси е разработен от Експертния център за добро управление на СЕ.

Чериани представи накратко пътя, извървян от Италия за въвеждане на фискалната реформа от 2009 – 2010 г. Нейната цел е прилагане на система за оценка на реалните разходи, необходими на общините за предоставяне на определен пакет публични услуги. Тази оценка стои в основата на разработването на справедлива и ефективна система за преразпределяне на средствата, предоставяни от държавата. Самият процес по изготвяне на методологията и разчетите са възложени на компания, която е собственост на тяхното финансово министерство, а методиките са утвърдени от специална комисия с представители на министерствата и местните власти в Италия.

Специфично за страната е, че общините вече са имали доста голяма данъчна автономия (от 1998), базирана на приходи от данък върху недвижимите имоти и общински данък върху националния ДДФЛ. Техническата обосновка на реформата преминава през идентифициране на функциите на общините, събиране на данни – официални и със специализиран въпросник, формиране на клъстери от общини, на база общи характеристики и обвързаност, и оценка на параметрите на разходите чрез регресионен анализ.

Важен момент в реформата е намирането на решение за изравняване на регионалните дисбаланси. То е формирано след анализ на дейностите и разходите, които влагат общините за осигуряване на своите функции. Изчислени са стандартните разходи за всеки процес и средният фискален капацитет, който да гарантира ефективност, като в хода на анализа тези параметри са съпоставени с постижимите приходи от собствени данъци и такси за всяка община. Разликата между наличните и необходимите средства формира фискалния дисбаланс. Той е определящ при изчисляване на изравнителните субсидии.

Общините в Италия, разпределени по брой жители, се класифицират в четири категории според нивото на разходите, количеството и качеството на предоставяните услуги:

- Общините с по-високи от стандартните разходи и по-ниско ниво на обслужване;

- Общините с по-ниски от стандартните разходи и ниво на обслужване, по-високо от средното;

- Общините с по-ниски от стандартните нива на разходи и на обслужване;

- Общините с регистрирани по-високи от стандартните нива на разходи и на обслужване.

Важно е да се вземат предвид всички различия и технически аспекти за определяне на разходните нужди на всяка община, категоричен бе Виери Чериани.

Анализът на необходимите разходи за общините в Италия е достъпен онлайн на адрес:
https://www.opencivitas.it/en/performance-analysis-municipalities.

Виери Чериани представи и опита на Литва, която започва реформа за изравняване на  регионалните различия през 2018 г., с подкрепата на Европейската комисия и под надзора на Службата за подкрепа на структурните реформи.

Установено е, че сред причините за финансовите дисбаланси в местното самоуправление в Литва са фактори като застаряване на населението и интензивните миграционни процеси към чужди държави и по-големите градове. Така намаляването на работоспособното население в цели региони води до нужда от повече обществени услуги, респ. разходи, както и до намаляване на евентуалните приходи от данъка върху доходите

Направен е изводът, че тези фактори могат да наложат преразглеждане на общинските отговорности, на пакета публични услуги и респективно - на териториалната консолидация. Пристъпва се към създаване на нова система за изравняване. Процесът започва с определяне на услугите, включени в анализа, събиране на информация и изчисляване на разходните и фискални дисбаланси. Клъстерният анализ определя 4 групи общини: големи градове, преобладаващо градски общини, преобладаващо селски, курорти. След оценката на всяка група общини се разписва политически сценарий за бъдещата реформа. Процедурата завършва с техническо обучение на служителите, които ще прилагат на практика новия модел на финансово управление.

Темата на изказването на Чезаре Трутковски, консултант към СЕ, бе свързана развитието на административния капацитет на местната власт. Оценката за това как общините изпълняват своите задължения е пряко обвързана със субективната преценка на гражданите, казва той. Някои дефицити в административното обслужване могат да бъдат преодолени с обучения, стига те да се основават на реалните дефицити в знанията и уменията на служителите. В рамките на проекта, по който експертите на СЕ работят в България, ще бъда направен анализ на нуждата от повишаване на уменията на експертите за децентрализиран модел на управление на местните финанси.

По темата взеха отношение представители на общинските ръководства от всички райони за планиране. Вижте повече ТУК.

Събитието се организира в рамките проект "Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България", съгласно  договор № PO_752616_GA.DGII.1315.2022, съфинансиран от Европейския съюз чрез инструмента за техническа подкрепа и Съвета на Европа, в сътрудничество с Европейската комисия.