ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН
Електронно издание на Националното сдружение на общините в Република България

Основен акцент в разговора бе необходимостта от единен подход между общините и МВР при прилагането на новите разпоредби, както и обменът на добри практики, които вече дават резултат на местно ниво.

В дискусията, в офиса на Сдружението и онлайн участваха представители на Главна дирекция „Национална полиция“, експерти на НСОРБ и представители на Столична община, общините Русе, Габрово и Перник, които обмениха практически опит и обсъдиха възможности за уеднаквяване на подходите при прилагането на законовите разпоредби. Срещата постави началото на по-тясно сътрудничество между институциите по една тема, която засяга все повече български общини и поставя нови предизвикателства пред организацията на градската среда и безопасността на движението.

Откривайки срещата, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че електрическите тротинетки вече са част от съвременната градска мобилност и предизвикателството пред институциите е да намерят правилния баланс между безопасността, контрола и възможността този вид транспорт да се развива по устойчив начин. „Материята е нова не само за България, а и за всички европейски държави. Навсякъде се търси правилният подход как този тип придвижване да бъде регулирано, без да бъде ограничавано, защото това е част от бъдещето на градската мобилност.“

По време на срещата бе отчетено, че промените в Закона за движението по пътищата значително разширяват ангажиментите на общините, но поставят и редица практически въпроси, свързани с контрола, регистрацията на превозните средства, разпределението на компетентностите между общинските служби и МВР, както и необходимостта от по-ясна нормативна рамка.

Представителите на общините бяха единодушни, че най-сериозното предизвикателство е ефективното упражняване на контрол. Като основни затруднения бяха посочени ограничените правомощия на общинските инспекторати, липсата на възможност за установяване самоличността на нарушителите без съдействие от органите на МВР, необходимостта от по-добра координация между местните контролни органи и районните управления на полицията, както и липсата на технически средства за установяване на определени нарушения, включително превишена скорост.

Представители на Столична община, Габрово, Русе и Перник споделиха конкретен практически опит от ежедневната си работа. Представени бяха различни местни решения – определяне на забранени зони за движение, използване на пътна сигнализация, съвместни проверки между общински служители и полицията, активни информационни кампании и превантивна работа сред ученици и родители. Специално внимание беше обърнато и на успешните практики за ограничаване на скоростта на електрическите тротинетки, предоставяни под наем, както и на контрола в пешеходните пространства.

Участниците се обединиха около разбирането, че контролът и санкциите сами по себе си не могат да решат проблема. Необходима е постепенна промяна в организацията на градската среда чрез изграждане на подходяща инфраструктура, ясно определяне на зоните за движение и паркиране, както и въвеждане на адекватна пътна сигнализация.

В дискусията бяха представени и примери от европейската практика, където вече се изграждат отделни пространства за различните форми на индивидуална мобилност. Беше подчертано, че подобна посока следва постепенно да намери място и в бъдещото градско планиране на българските общини.

По време на срещата, представителите на НСОРБ представиха подробен преглед на действащата нормативна уредба, разпределението на контролните правомощия между общините и МВР, анализ на добри общински практики и предложения за последващи действия. Бяха дадени и конкретни препоръки за усъвършенстване на местната нормативна уредба, организацията на контрола и взаимодействието между институциите.

Сред обсъдените предложения бяха подготовката на консултативен документ с практически насоки към общините, популяризирането на успешните местни модели, организирането на съвместни информационни кампании с участието на Министерството на образованието и науката, както и подготовката на предложения за законодателни промени при предстоящото изменение на Закона за движението по пътищата.

В хода на разговора бе поставен и въпросът за необходимостта от по-високи санкции при тежки и повторни нарушения, особено когато електрически тротинетки се управляват от лица под минимално допустимата възраст. Обсъдена бе и необходимостта от разширяване правомощията на общинските контролни органи, така че те да могат по-ефективно да изпълняват възложените им със закона функции.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта НСОРБ и МВР да продължат съвместната си работа както по усъвършенстването на нормативната рамка, така и по разработването на практически механизми за взаимодействие между общините и органите на реда.

В заключение изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че именно подобни експертни разговори дават възможност да се намерят работещи решения и да се обединят усилията на всички институции. „Заедно можем да подготвим практически препоръки към общините, да организираме съвместни информационни кампании и да предложим необходимите законодателни промени, така че да осигурим по-безопасна среда за всички участници в движението.“

Срещата показа, че безопасното използване на електрическите тротинетки не може да бъде постигнато единствено чрез контрол и санкции. Очертана беше необходимостта от цялостен подход, който да съчетава ясни правила, адекватна инфраструктура, активна превенция и добро взаимодействие между държавните институции и местната власт. Именно в тази посока Сдружението и МВР ще продължат съвместната си работа, така че общините да разполагат с необходимите нормативни и практически инструменти за гарантиране на безопасността на гражданите.

Програмата се реализира съвместно от Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта на основание чл. 14, ал. 3, т. 2 от Закона за хазарта. Допустими бенефициенти по програмата са общините (за общинските училища) и държавните училища, финансирани от МОН, МК и ММС.

Бюджетът на програмата за 2026 г. е в размер на 2 249 700 евро.

По програмата е предвидено изпълнението на три модула, както следва:

• Модул 1 „Проектиране и изграждане на нови физкултурни салони“

• ДЕЙНОСТ I „Проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация/издаване на разрешение за ползване на голям физкултурен салон“;

• ДЕЙНОСТ II „Проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация/издаване на разрешение за ползване на малък физкултурен салон“.

• Модул 2 „Основен ремонт, реконструкция или дострояване на съществуващи физкултурни салони или зали за спорт“.

• Модул 3 „Изграждане и основен ремонт на открити спортни площадки“

• ДЕЙНОСТ I „Изграждане на нова спортна площадка“;

• ДЕЙНОСТ II „Основен ремонт на съществуваща спортна площадка“.

Предвид ограничения финансов ресурс, очакваните индикатори за изпълнение са, както следва:

• Модул 1 – 1 или 2 одобрени предложения за изграждане на нови физкултурни салони;

• Модул 2 – най-малко 1 одобрено предложение за основен ремонт, реконструкция или дострояване на физкултурен салон (в случай на достатъчен свободен финансов ресурс след одобряване на предложенията по модул 1);

• Модул 3 – 1 или 2 одобрени предложения за основен ремонт или изграждане на нова спортна площадка (само в случай на наличен финансов ресурс, който не е достатъчен за финансиране на проектно предложение по Модул 1 и 2).

Съгласно процедурата за кандидатстване по програмата:

• общините и държавните училища, финансирани от МК и ММС, следва да подадат в МОН до 31.08.2026 г. попълнен формуляр за кандидатстване с приложени към него съпътстващи документи с придружително писмо до дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки“ единствено по електронен път (чрез СЕОС или ССЕВ) с получател Министерството на образованието и науката;

• държавните училища, финансирани от МОН, следва да подадат само по електронен път в РУО на съответната област до 26.08.2026 г. попълнен формуляр за кандидатстване с приложени към него съпътстващи документи. РУО подреждат в низходящ ред постъпилите проектни предложения по критерия „брой ученици в дневна и дуална форма на обучение за съответната година“ и в срок до 31.08.2026 г. изпращат единствено по електронен път (чрез СЕОС или ССЕВ) в МОН единствено документите на класираните на 1-во място училища по трите модула, като в случай че за някой от модулите няма подадени проектни предложения, се изпращат само класираните на 1-во място училища по модулите, за които има подадени предложения.

За допълнителна информация и пояснения допустимите бенефициенти могат да се обръщат към:

• Велимир Бенов – ръководител на програмата, началник отдел „Ремонтни дейности“, дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки“, тел.: 02 92 17 479, e-mail: benov@mon.bg;

• Сашка Владимирова – главен експерт в отдел „Ремонтни дейности“, дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки“, тел.: 02/ 9217 652, e-mail: vladimirova@mon.bg;

• Константин Бояджиев – главен експерт в отдел „Ремонтни дейности“, дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки“, тел.: 02/ 92 17 550, e-mail: boyadzhiev@mon.bg;

• Дарина Савова – главен експерт в отдел „Ремонтни дейности“, дирекция „Държавна собственост и обществени поръчки“, тел.: 02/ 92 17 674, e-mail: savova@mon.bg.

Проучването подчертава ролята на поднационалните органи на управление за справянето с основните структурни преходи. Сред хоризонталните приоритети респондентите очакват най-значително увеличение на инвестициите в цифровия преход (45%), следван от климатичния преход (35%) и адаптирането към застаряването и намаляването на населението (26%), включително чрез изграждане на инфраструктура, съобразена с потребностите на възрастните хора.

Същевременно трайните пречки продължават да ограничават инвестициите. Достъпът до средства и финансиране остава основното предизвикателство: 77% от респондентите посочват мобилизирането на безвъзмездни средства и субсидии като значително или умерено предизвикателство, 73% отбелязват трудностите при увеличаването на собствените приходи, а 66% – при достъпа до външно финансиране.

Координацията между различните равнища на управление също буди сериозна загриженост, като 76% определят вертикалната координация като пречка. Регулаторните и административните процедури, посочени от 73% от респондентите, допълнително подчертават необходимостта от по-опростени процедури и по-последователни регулаторни рамки.

Въпреки че много поднационални органи на управление укрепват вътрешния си капацитет, действията по отношение на пречките на национално равнище остават по-ограничени: едва половината от респондентите съобщават за предприети мерки за по-добро съгласуване на отговорностите с финансовия капацитет, а 55% работят за засилване на вертикалната координация.

Същевременно 73% предприемат или обмислят мерки за повишаване на прозрачността, по-ефективно използване на обществените поръчки и укрепване на експертния капацитет в публичния сектор.

Констатациите показват необходимостта от по-силно многостепенно управление, предвидими инвестиционни рамки и целенасочена подкрепа, която да подпомогне регионите и градовете при осъществяването на дългосрочни инвестиции, съобразени със спецификата на съответното място.

Съвместното проучване е проведено между 15 май и 31 октомври 2025 г. и е насочено към представители на поднационалните органи на управление, отговарящи за планирането, финансирането и изпълнението на инвестиции. В него са участвали общо 215 респонденти от 22 държави – членки на ЕС.

Запознайте се с резултатите от консултацията тук.

Източник: Европейски комитет на регионите