Актуално

Бъдещата зелена общинска трансформация, за която местната власт има сериозни ангажименти, бе фокус на форума „Зелени решения на общините“. „По-малко да черпим от природата и повече да търсим източниците на суровини в отпадъците и в преработените материали, в силата на водата, в енергията на слънцето и земята“ – така обобщи насоката на дискусията модераторът на форума, кметът на Самоков Владимир Георгиев, член на УС на НСОРБ. Това, което обикновено наричаме трансформация, е продължителен процес, свързан с промени в мисленето, потреблението, процесите и производството. Последните години се направи доста, но категорично сме длъжници на децата си, каза още той

Кметът на Габрово Таня Христова представи предстоящите неизбежни промени в управлението на отпадъците. Новите цели пораждат нови задължения, но и разкриват нови възможности за местните власти – това бе мотото на нейната презентация.

Качеството и добро управление на отпадъците е един от индикаторите за цивилизовано общество, каза тя и акцентира на нуждата от партньорства.

Законодателството на ЕС поставя амбициозни целеви показатели по отношение управлението на отпадъците. Тенденцията е все по-голям дял да се рециклират или компостират. Превръщането на отпадъците в ресурс е една от основните цели на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа.

Пред страната ни стоят целите за рециклиране на битовите отпадъци до 2025 г. – най-малко 55 на сто, до 2030 г. – най-малко 60 на сто и до 2035 г. – най-малко 65 на сто от общото им тегло. От следващата година влиза в сила задължението за разделно събиране на текстилните отпадъци, а от 2024 г. – и за биоотпадъци от домакинствата, което изисква и изграждане на инфраструктура за третиране.

България е далече от тези проценти и трябват много усилия.

Голямата цел е използване в максимална степен ресурса в отпадъците. Общините са ключов партньор в промяна на нагласите и формиране на ново мислене, каза ТаняХристови призова колегите си да използват средствата от отчисленията за информационни кампании. Габрово инвестира 7% за информационни кампании с гражданите.

Кметът на Габрово представи проекта на НСОРБ за създаване на модели за оптимизиране на процеса на на управление на битовите отпадъци, по който ще се предостави експертна и консултанска подкрепа, ще се разработи методически пакет инструменти, които всяка община да приложи съобразно своите специфики.

Общините да бъдат водещи в прилагането на моделите за устойчиво потребление – ограничаване използването на еднократни пластмасови продукти в своите администрации.

Първата разработена Стратегията за преход към кръгова икономика 2022 – 2027 г. формулира три стратегически цели: зелена и конкурентноспособна икономика; по-малко отпадъци и повече ресурси; икономика в полза на потребителите.

Пред местните власти стоят сериозни задачи

• разработване на нови общински програми за преход към кръгова икономика – част от програми за управление на отпадъците.
• ускорено изграждане на площадки за предаване на отпадъци от домакинствата, с цел рециклиране на отпадъци, които в момента не са обхванати в системите за разделно събиране;
• залагане в общинските програми на нови мерки за устойчива употреба и повторно използване на продуктите.
• Задължително въвеждане на събиране на биоотпадъци от домакинствата през 2024 г. Годспожа Христова ппосочи примера на Габрово, къдети от 2015 г. има кафяви контейнери, а от 2017 г. работят със заведения и магазини и събират отпадъци от тях
• Разделно събиране на текстилни отпадъци – в Габрово има 17 контейнера и обемите на събрания отпадък се увеличават. В габрово разполагат съдове за събиране на мазнини от домакинствата и това ще бъде обвързано с кампания.
• Изскване за контейнери за пластмасови бутилки – най-вече в паркове и градинки ще има нов вид контейнери за бутилки до 3 литра. Изключително удачно е партньорството с образователните институции, напр. Габрово реализира пилотен проект и една от дейностите е за купуване на две депозитни машини. За 6 месеца има над 200 хиляди събрани артикула.

Общините, които не харчат регулярно натрупаните отчисления, ще представят план за устойчивото разходване на събраните средства. Предвижда се периодична оценка на постигнатите резултати и изградената инфраструктура за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване от общините. При незадоволителни резултати, може да се разгледа възможността за частична или пълна замяна на отчисленията за депониране на отпадъци с такса за депониране, дължима и разходвана на национално ниво.

Предизвикателствата пред общините при управлението на отпадъците са свързани и с преминаване към изчисляване на такса „Битови отпадъци“ на база количество, която трябва да материализира прилагането на принципа „замърсителят плаща“ по отношение на домакинствата и фирмите, генериращи битови отпадъци. Заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева представи предстоящите съвместни задачи на държавата и общините. Само заедно можем да се справим, каза тя и посочи, че една от първите задачи е проверка на ефективността на системите за управление на отпадъците. В министерството се получават много сигнали за нерегларементирани сметища и трябва да се търсят правилните мерки ограничаване на обема им. Тя благодари на общините, които рекултивираха депата си и съобщи, че остават още четири, за да се избегнат санкциите на Европейската комисия.

Тя обърна внимание, че в новата програма ще има средства за рекултивация на стари депа, като се очаква по-голямо съфинансиране от общините. Ще има средства за събиране и рециклиране и на отпадъци от бита, вкл. за строителни отпадъци.

Зам.-министърът обърна внимание на нуждата от по-голяма активност от местните власти и даде пример, че по новите приоритети по ПУДООС няма сериозен интерес от общините. Тя съобщи, че засега има интерес само от 1 община за закупуване на компостери, които да се раздават безвъзмездно на домакинствата

Ренета Колева посочи няколко предстоящи задачи – тази есен се очаква да бъде приета Стратегията за кръгова икономика, до средата на следващата година се очаква решение на проблема с използването на RDF горивото чрез въвеждане на трайни норми за качество. Оплозотворяване чрез изгаряне е един от най-работещите модели и има много практики, каза тя. Съоръженията са в центровете на градовете, а при нас тази тема винаги е била чувствителна, защото гражданите ги приемат като източник на емисии.

Въвеждането на депозитна система е приоритет и предстои обществена поръчка за идентифициране на правилните варианти на национално ниво, хоризонт за инвестициите – до края на 2024 г. Заместник-министърът заяви,че очаква анализ от изпълнението на малки проекти от общините, който да послужи за разработване на националната система.

Представители на общини поставиха въпроси за участието на общините в продуктовите такси, произвеждане на енергия от отпадъци, проблема със събиране и оплозотворяване на строителни отпадъци, недостига в малките общини на финансиране на дейностите по сметосъбиране, поддръжката на компостиращите инсталации, приемане на дейностите по събиране на зелени отпадъци и оползотворяване на място като изпълнение на целите и др.

Нафие Бошнакова, зам.-кмет на Сатовча представи демонстрационния проект на общината „Наше село за нулеви отпадъци“ за въвеждане на принципа „плащане според количеството отпадъци“ по модела на италианската провинция Тревизо и елементи от модела на немската община Фатерщетен. Проектът обхвана 200 домакинства и протече на два етапа по 6 месеца. Първоначално на домакинствата бяха раздадени кофи за смесени битови отпадъци. През вторите 6 месеца същите домакинства бяха снабдени със съдове за разделно събиране на рециклируеми отпадъци. Данните показаха драстично намаляване на количествата смесени битови отпадъци, които се депонират.

Общината отчита като основен положителен ефект формирането на полезни навици за разделно събиране на отпадъците и по-справедливо формиране на такса смет.

Пенчо Милков, кмет на община Русе, сподели как са избрали варианта да измерват количеството битов отпадък със сметосъбиращи автомобили с автоматична система за претегляне теглото. За тази цел Общината осигурява още съдове с чипове за гражданите и бизнеса, както и софтуерна система за записване на данни от пътния маршрут и теглото на територията на 13-те населени места в общината. Той представи какви анализи са направени и какви подготвителни дейности са извършени преди обявяване на обществената поръчка.

До момента в Русе има система за разделно събиране от 270 точки с три вида контейнери, 20 съда за опаковки, система за отработени масла, сключен е договор с фирма за разглобяване на автомобили, система за строителни отпадъци с дробилна инсталация, раздадени са компостери в селата и детските градини, въведени са 5 мобилни центъра за събиране на различни видове отпадъци, разположени са 32 контейнера за текстил и 20 съда за пластмасови отпадъци, количеството на събраните годишно електронни отпадъци е 816 т.

В Русе се изгражда анаеробна инсталация по съвместен проект с Благоевград и Бургас, заедно със система за събиране на отпадъци от заведения. Ще има компостираща инсталация за отпадъци от домакинствата. От газта ще се произвежда електричество и компост.

Кметът предложи да се инициира нормативна промяна, която да даде възможност на кмета да санкционира стопански и търговски обекти, които ползват общата система за събиране на отпадъци, въпреки че са задължени да изграждат собствени. Трябва да има държавна система за окончателно третиране на отпадъци, които не подлежат на сепариране и повторна употреба. Тази дейност трябва да бъде на държавно ниво, не по инициатива на някоя община, смята кметът на Русе.

Въведеното в Закона за управление на отпадъците изискване за разделно събиране, оползотворяване и повторна употреба на отпадъци от текстил задължи общините да сключат договор с организация по оползотворяването им. Това се налага тъй като в момента около 4% от общите отпадъци са текстилни, а за разграждането на някои видове дрехи в сметищата са нужни повече от 50 години.

Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, която става Българска асоциация кръгов текстил (БАКТ), обединява повече от 50 български и международни компании, занимаващи се със събиране, сортиране, продажба и рециклиране на употребяван текстил и обувки. В България годишно обработват 2 хил. тона отпадъци. Имат подписани договори с близо 20 общини, сред които София, Варна, Бургас, Стара Загора. Председателят на БАКТ Севдалин Спасов бе участник във форума. Той съобщи, че от следващата година ще заработи инсталация за механично рециклиране, която ще преработва 2,2 тона текстилни отпадъци на час. Така голяма част от негодния за повторна употреба текстил ще се превърне в суровина за нови продукти.

Средно годишно европеецът генерира 11 кг. Текстилен отпадък, това прави повече от 5 млн. тона всяка година в ЕС. В България годишно се генерират над 100 хил. тона дрехи и битов текстил, или 5 пъти теглото на НДК.

Приетата през март т.г. Европейска стратегия за рециклиране и повторна употреба на текстила – дрехи, килими, тапицерии, пердета и др. поставя основите за сериозна трансформация на текстилната индустрия в краткосрочен и в по-дългосрочен план, засягаща целия жизнен цикъл на продуктите – от добива на суровини, през производството, потреблението, изхвърлянето и последващото оползотворяване.

Крайната цел е страните от ЕС да постигнат високи нива на разделно събиране на текстилни отпадъци до 2025 г.

Енергийната и геополитическа криза насочва приоритета върху проекти, свързани с енергийната ефективност и екологична трансформация. Опитът на няколко общини да използват потенциала на геотермална енергия за отопление и охлаждане на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ представи Радостин Ялъмов, зам.-кмет на община Сливница.

Проектът е замислен през 2018 г. и реализиран през тази. Реализира икономия за ползвателя. Направени са 108 сондажи до 32 метра дълбочина, където температурата е достатъчно висока и постоянна. По тях тече флуид който намалява корозията на тръбите и е с много висока топлопроводимост. Сондажите завършват с термопомпи. Трябва да мине цял отоплителен сезон и да се направи обследване на енергийните разходи, за да се види дали са постигнати заложените резултати. Системата е сложна, работата е била приблизително 150 дни, работено е в неработни дни и ваканции, за да се намали неудобството на учебния процес.

Изградената система под земята на практика е вечна, за разлика от соларните панели, които имат живот десетина години. Недостатъкът е, че са нужни сериозни строителни дейности.

Геотермалната енергия се използва широко в редица страни за отоплението на сгради (Швеция и Финландия), както и за производството на електрическа енергия (Исландия).

Кметът на община Брезово Христо Енков представи ползите от изградената през 2015 г. собствена фотоволтаична централа, произвежданият ток от която се продава на ЕРП. С приходите администрацията плаща сметките за електроенергия. Фотоволтаикът е на терен от 20 дка, а годишният приход за общината от него варира от 20 хил. до 25 хил. лева. Общинското ръководство има идеи за нови проекти и ще сподели бъдещите си намерения. Произведената от „ФЕЦ Брезово“ енергия за периода 2021 г. и 2022 г. е следният: за 2021 г. – 306 MW, за 2022 г. – 505 MW, или 60,6% от консумираната ел. енергия е собствена.

Целта на общината е достигане на 85% от потребяваната ел. енергия да бъде собствена.

Има три варианта какво да се прави с електроенергията, която си произвеждате, обясни кметът на колегите си. Първият е цялата енергия да се продава на местното енергодружество, което я изкупува на преференциална цена. Вторият вариант е да се продава излишъкът на пазарна цена, като за целта трябва да се подписва всяка година нов договор с енергодружеството или с търговец на ток. Третият вариант, който общината е избрала, е да се ползвате изцяло за собствени нужди.

Община Брезово ще инсталира нова фотоволтаична мощност на покрива на административната си сграда. За тази цел кметът Христо Енков е обявил набиране на оферти за извършване на строителството.