Актуално

В съответствие с чл.71 от Закона за публичните финанси и във връзка със сроковете по бюджетна процедура 2024 (съгласно Решение № 70 / 27.01.2023 г.), НСОРБ изпрати до министъра на културата и министъра на финансите предложения за промени в стандартите за 2024 г. за група „Култура“ и за осигуряване на допълнителни целеви средства в централния бюджет за реализиране на националните политики в областта на културата

НСОРБ последователно споделя позицията, че предвидените в държавния бюджет средства за култура са недостатъчни. Ефективното и ефикасно управление на публичните ресурси изисква сериозно преразглеждане на начина на планиране на средствата за дейности в областта на културата.

В този контекст липсата на реални стъпки към разработване и приемане на стратегически документ в сферата на културата поражда значителни препятствия пред консолидирането на потенциала и финансовия ресурс на държавно и местно ниво за постигане на реалистични цели, насочени към устойчиви реформи, се подчертава в писмото.

НСОРБ предлага общата субсидия за делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2024 г. да бъде в размер на минимум 285 млн. лв. , като размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности да бъдат увеличени диференцирано, в съответствие с националната политика по доходите, включително и за достигане равнището на минималната работна заплата за страната и нивото на инфлация, както и с допълнителни не по-малко от 9% спрямо достигнатите размери за 2023 г.

В момента средствата по стандартите за делегираните от държавата дейности за музеите и художествените галерии и библиотеките с регионален характер покриват основно разходите за възнаграждения на заетите (около 80% от средствата). На практика, предвижданите ежегодно ръстове само „догонват“ увеличението на минималната работна заплата. Устойчивата национална политика за сериозни ръстове само при възнагражденията в образованието в последните години води до отлив на музейни специалисти.

НСОРБ апелира към показателите за субсидирана численост в музеите и галериите, да се включат музеите и художествените галерии, финансирани от бюджетите на общините, за които през 2022 г. бяха одобрени допълнителни трансфери от държавния бюджет.

Сдружението предлага до изготвянето на есенната макроикономическа прогноза за 2024 г. да започне съвместна работа за цялостно преразглеждане на начина на определяне на стандартите за делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2024 г.

Данните от проведеното от НСОРБ  проучване за управлението на дейностите в областта на културата и културното наследство на местно ниво недвусмислено извеждат като сериозна слабост на модела за финансиране на културата и базирането му върху стандарти, които обхващат основно възнаграждение и частично разходи за издръжка. Преобладаващото мнение сред общинските администрации е, че стандартите за делегирани дейности за културните институти на практика гарантират „пребиваването“ в сферата на културата, но не и нейното развитие и динамика.

Липсата на адекватни разчети и яснота за обхвата на финансираните от държавния бюджет параметри, натоварват общините с допълнителни отговорности за издръжка и дофинансиране на съществуването на културните институти. Значителна част от общините открояват като сериозен проблем липсата на механизми за финансиране на дейности, което би могло да бъде стъпка към формиране на конкурентна среда и възможност за прилагане на критерии за качество в работата на културните институти.

В тази връзка е и следващото предложение на НСОРБ за промяна на модела за финансиране в сферата на културата като поетапно бъде въвеждана система за допълнително финансиране на културните институти за дейност.

НСОРБ настоява за въвеждане на допълващи стандарти за дейност и за управлявани открити площи на музеи и галерии, който като начало да включва регистрираните 33 музея, които управляват археологически резервати. В преобладаваща част от случаите средствата за поддържане на археологическите резервати и откритите музейни пространства се финансират от бюджета на съответната община. Поддържането на такива площи е сложен и специфичен процес, изискващ специфични експертни познания за ценността на обектите.Чрез допълващия стандарт ще бъдат осигурени възможности не само за облагородяване на пространствата и поддържане на експозициите на открито, но и за консервация и социализация на обектите.

За поредна година НСОРБ настоява за предвиждане на средства за обогатяване на колекциите на музеите и галериите. Подобни средства се предоставят за фондовете на библиотеките, но повече от 20 години регионалните и общинските музеи и художествени галерии на практика не разполагат с ресурс за откупки.

Прилаганата към момента методика за финансиране на читалищата със средства от държавния бюджет има редица несъвършенства, се подчертава в писмото на НСОРБ. Чрез проведеното проучване НСОРБ е събрало информация за 2 026 читалища на територията на страната, които дават възможност да бъдат откроени някои проблеми за сферата на читалищната дейност и взаимоотношенията с местните власти.Не малко общини посочват, че не всички регистрирани читалища са реално действащи – проблем, който се коментира от години и в тази връзка НСОРБ настоява пред МК за инвентаризация на регистрираните читалища. Все още съществува разминаване между съществуващите и субсидираните читалища. Облекченият режим за регистриране на читалище също води до аномалии.

По-голямата част от читалищни сгради са общинска собственост и общините продължават да инвестират средства в тяхната поддръжка и обновяване, без да могат реално да влияят върху дейността им. Оценката на дейността на читалищата остава деликатен проблем, който също не намира решение от години. Пренебрежимо малка част от културните събития, организирани от читалищата, биват включвани в културните календари на общините, поради повтаряемост и незадоволителни художествени качества. В структурата на Културните календари прави впечатление големият дял на традиционните събития и проявите на читалищата, което е индикация за липса на сериозна активност и целенасочени действия за привличане на културни събития или работа с организации по създаване на културно съдържание, което ощетява пълноценността на културния живот. В тази връзка е и следващото предложение на НСОРБ: да бъдат планирани средства за творческа мобилност в рамките на страната по линия на национални програми или чрез Национален фонд „Култура“, включително и чрез предвиждане на необходимите за целта средства в централния бюджет.

Без културни институти на своя територия са 54 общини /36,49% от участвалите в допитването, проведено от НСОРБ. С 1 културен институт на своя територия са 7 общини /4,72% от участвалите в проучването. Общо общини с ограничен достъп до културни институти – 61 общини. Неблагоприятната картина поражда тревога, заради ограничен достъп до културно съдържание на цели региони. Най-значителен е дефицита на културни институти в класическите изкуства.  В същото време ситуацията създава добри възможности, които, за жалост не се използват, за разширяване на периметъра на работа на действащите и утвърдени културни институти – театри, куклени театри, оркестри, танцови формации. Ограничените ресурси за творческа мобилност и някои специфики на финансирането на сценичните изкуства, също се явяват възпиращи фактори.

В значителна част от общините през последните 10 години са обновени не малко културни обекти, които предоставят добри възможности за творчески контакти, но не се използват поради дефицит на съвременен мениджмънт в културните институти, обръща внимание НСОРБ.

С пълният текст на писмото можете да се запознаете тук.