
Когато през 2019-та говорехме за предизвикателствата на новия управленски мандат, споменавахме новия програмен период, Зелената сделка, инвестициите. Бяхме далеч от представата за всички изпитания, през които ще се наложи да преминем.
Пандемията COVID 19 едва ли скоро ще влезе в учебниците по история, но тя разтърси в глобален мащаб всички обществени системи. Годината на извънредно положение и извънредна обстановка обърна погледа, надеждите, очакванията на хората към общините – защото останахме най-близо до проблемите, успяхме да реагираме най-бързо и да превръщаме указанията за справяне с пандемията в адекватни решения.
Ние, кметовете имаме свой поглед към тези изпитания – в тях търсим новите възможности. И ако трябва да откроя главното, то е, че кризата фокусира погледа на властта към ХОРАТА. Не става дума само за мерките за опазване на здравето и живота, за закрилата на социално слабите, самотните, но и към икономически активните, работещите, към хората на терен от общинските администрации, към съветниците, аварийните служби и още хиляди почтени и отговорни хора.
Иска ми се да не позволяваме този фокус да бъде отново отместен.
Пандемията подложи на изпитание нашата издръжливост – и в пряк и в преносен смисъл. Но тя отключи мощен порив на съпричастност, активира хиляди доброволци във всяка българска община, превърна социалната отговорност във водещ мотив на корпоративната култура за много компании. Пандемията ни даде изключително ценен урок – как можем да си помагаме, да разчитаме на непознатите, които бедствието превръща в близки. Пандемията върна на обществото силата на онези невидими връзки, които ни превръщат в общност и ни дават сили да оцеляваме.
Пандемията превърна хилядната армия от общински служители във воини на обществото. Те не позволиха нито за миг общините да абдикират от своите функции, независимо от нелеките задачи, които им постави извънредното положение.
Фактът, че в най-сложните моменти никой не остана без храна, грижа и внимание от страна на местната власт, е доказателство, че за пореден път общините успяха да проявят гъвкавост и да използват всички бюджетни резерви. Без да се оплакват. Нашите социални служители, комуналните служби, служителите в общинските услуги БЯХА на първа линия.
В пандемията, ние кметовете, обединини в нашето Сдружение, доказахме че можем да реагираме бързо и координирано, бяхме във всеки момент на всяко място, където хората или институциите имаха нужда от помощ.
Горчивият опит от пандемията, от борбата със свлачища, наводнения, и природни катаклизми изведе на преден план важността от поддържане на устойчиви работоспособни структури за справяне с кризи. Екипът на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ на Столична община бе сред първите във всички невралгични точки. Благодаря от името на всички кметове на Красимир Димитров и неговите момчета!
Винаги използвам възможността да благодаря искрено от свое име и от името на своите колеги на доброволците, които в тези тежки моменти се отзоваваха с готовност. Повече от 3 600 доброволци бяха активирани от общините в подкрепа на мерките за справяне с пандемията.
Пандемията ни промени и в чисто човешки план. Научи ни да общуваме, да работим заедно, каза столичният кмет и призова да се запази този дух, да се споделя общата отговорност.
Пандемията ни даде и много надежда. Надежда, събудена от огромния запас на добро в обществото, което може да бъде отключено за реална подкрепа в смислени каузи.
Важно е и в ежедневната си работа да запазим енергията на гражданската активност и да я насочим правилно. Все по-голяма част от дейностите на общините са пряко обвързани с активното участие на гражданите. Функциите на общините отдавна надхвърлят тясно административните процеси и работата на терен, а взаимодействието с гражданите е един от най-важните механизми за успех.