
Днес се навършват 261 години от написването на „История Славянобългарска“. 261 години словото отеква. Нашите предци са писали така, че да ги чуем днес. И нашите послания, които отправяме от сърцето на Родопите, трябва да отекнат, както отеква викът в планината.
Държавата без общините не може, обаче общините без държавата можем. Затова е важно нашите послания да стигнат до всеки в Народното събрание и в изпълнителната власт.
През последните 15 години евросредствата бяха най-голямата възможност за изграждане на инфраструктура за базови потребности – за водоснабдяване, за канализация, за нормално пътуване до училище, до здравна служба или до работното място.
Липсата на самостоятелност затруднява общините да изпълняват огромния обем от задължения и отговорности, които системно се стоварват върху тях. Повече от 70% от местните бюджети се формират от трансфери от централния бюджет. За някои от нас собствените приходи съставляват едва 20-30%.
Не е партньорско от страна на държавата да ни държи в подчинение. Когато говорим за финансова независимост на общините, искаме да имаме пълноценна възможност да се грижим за реалните нужди на хората. Ще го правим в рамките на своите възможности, но не и срещу закона. Защото, ако трябва да перефразирам знаменитата реплика от филма „Покаяние“ – кому е нужен закон, който не служи на хората?