Актуално

Улавянето на въглерод в почвата и растителния материал може да бъде ключов инструмент за намаляване на емисиите, но местните и регионални власти трябва да участват в управлението на процеса на сертифициране, за да се гарантира, че проектите са адаптирани към местните нужди и не застрашават продоволствената сигурност в Европа.

Местните и регионалните власти участват пряко в разработването и изпълнението на стратегическите планове на Общата селскостопанска политика в много държави-членки на ЕС и помагат за насърчаване на устойчиви практики, които намаляват емисиите на парникови газове в селското стопанство. Те също са отговорни за прилагането на 70% от мерките за смекчаване на климата и 90% от мерките за адаптиране към климата.

Това са основните послания в становището по регионалните стратегии за постигане на нисковъглеродно селско стопанство. Новата система за сертифициране на ЕС на поглъщанията на въглерод трябва да отчита цялото стопанство и всички емисии на парникови газове, а не само CO2, както и да включва социално, екологично и икономическо измерение, в противен случай съществува риск за продоволствената сигурност в ЕС.

В изказването си по темата кметът на Правец Румен Гунински подкрепи становището и посочи, че определянето на подходящите практики с реална приложимост, както и добрата информираност на земеделските стопани са от особена важност за успеха на прехода към нисковъглеродно земеделие. Кметът на Правец посочи, че в България 215 от всички 265 общини се намират в селски райони, което предполага и стратегическото значение на сектора за продоволствената сигурност, създаването на суровини за други икономически сектори и осигуряване заетост в селските райони.

Господин Гунински посочи, че общините по традиция имат ключова роля за практическото изпълнение на Стратегическият план на България за земеделието.

„От една страна, новата „зелена архитектура“ на директните плащания поставя ударение върху опазването на постоянно затревените площи – 85% от които са общинска собственост. От друга страна, общините са основен фактор и бенефициент по най-важните интервенции, свързани със стабилизиране на социално-икономическото равнище в селските райони“, каза той и заключи, че от изпълнението им зависи и успехът на мерките за намаляване на емисиите от парникови газове или улавяне на въглерод.

Местните лидери призоваха за по-голяма ангажираност на ЕС за ускоряване постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), отчитайки риска от забавяне на борбата с климатичните промени и нарастващи териториални и социални различия.

Те споделиха със заместник-генералния секретар на ООН Амина Дж. Мохамед добри практики от своите населени места, демонстрирайки, че градовете и регионите са водещи по пътя към по-справедливо, по-зелено и проспериращо бъдеще. ЦУР са потенциално единственият цялостен подход, който може да балансира множеството стратегии за бъдещето на всички нива – от Парижкото споразумение за изменението на климата до националните планове за възстановяване и устойчивост, от Европейския зелен пакт до новата програма за градовете. Те обаче твърде често се пренебрегват при разработването на политиките на ЕС, какъвто е случаят с Плана за възстановяване на Европа.

Обобщените искания на членовете на КР са част от становището „Напредък в изпълнението на ЦУР“. В него се подчертава, че дейностите на регионално и местно ниво са от решаващо значение в усилията за разработване на основани на доказателства политики. За тази цел Комитетът подкрепя Съвместния изследователски център на Европейската комисия и Евростат в пилотен проект „Региони 2030“, който има за цел да създаде рамка, с която регионите да могат да наблюдават напредъка към постигане на ЦУР на тяхна територия. Десет европейски региона вече се присъединиха към пилотния проект (пълен списък)