Актуално

На 24 април в Министерски съвет бе представен първият доклад на Съвета за икономически анализи. Той бе създаден в началото на 2023 г. с постановление на Министерския съвет и заложен в Плана за възстановяване на устойчивост. При представянето на доклада служебният министър на европейските средства Атанас Пеканов, който е председател на Съвета, направи уговорката, че по принцип няма икономически модели, които да отговарят на пълната реалност, те са опростено представяне на света, но са полезни, защото помагат на политиците, взимащи решения да стигнат от началната до крайната точка. Те са базата, на която могат да се дават предложения на икономическите институции, като се имат предвид контекстът и традициите.

Анализът прави пет основни извода:

1. Значителното икономическо раздалечаване между София и останалата част на България през XXI век превръща българската икономика в икономика на две скорости.
2. Заетостта извън София се намира в траен застой след кризата от 2009 година. Следователно отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, като основен фактор за „възстановяването“ е демографският.
3. Извън София и околността се наблюдава сериозно разминаване между ръста на местния БВП и ръста на трудовото възнаграждение.
4. Трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност.
5. Фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.

Съветът за икономически анализи дава препоръката, че в България е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева, която присъства на представянето, обърна внимание, че на всички нейни колеги от общините е известно, че ползването на средствата от програмите за европейска солидарност не само че не са изравнили регионалните дисбаланси, а дори напротив – задълбочили са ги. Тя приветства изследването на СИА и подчерта, че всеки анализ, независимо дали е направен от държавна структура, от академичните среди или от независими анализатори в посока на търсенето на решения, е полезен и допринася затова обществото по-добре да разбира проблема. А той, според Силвия Георгиева, идва на първо място оттам, че общинските бюджети нямат абсолютно никаква фискална връзка с местното икономическо развитие. Българските общини не получават преотстъпени преки данъци от централния бюджет – т.е. общините не получават част от данък общ доход или данък печалба.

Собствените приходи на българските общини се формират от три данъка с фискално изражение – данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху моторните превозни средства и данъкът за възмездно придобиване на имущество.

Според Силвия Георгиева промяна, изразяваща се в преодоляване на неравенствата, би имало, ако се създаде фискална връзка между общинските бюджети и местното икономическо развитие. Това може да стане, като общините започнат да получават като преотстъпени данъци част от приходите от данък общ доход и данък печалба.

“Това е моделът, по който работят всички държави членки на ЕС – особено скандинавските държави, където между 40% и 65% от данък общ доход постъпват пряко в общинските бюджети”, обясни Георгиева. Тя добави, че у нас, в България, за съжаление няма такава обвързаност и това се констатира като проблем всяка година в годишните доклади на Европейския семестър, на икономическите прегледи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включително в последния – представен в София на 4 април.

“Нашата организация вече е готова с анализ и математически модел на база данни, които са ни предоставени от Министерството на финансите за 2019 година за разпределението на данък общ доход по общини и по-конкретно какъв би бил фискалният ефект върху общинските бюджети, ако през 2019 г. 20% от тези постъпления плюс 10% от корпоративния данък бяха влезли в местните “хазни”.

“В България общинските бюджети са почти изцяло зависими от трансферите на централните бюджети. В момента по приключени отчетни данни за 2021 г. 80% от нашите бюджети са трансфери и само 20% са от собствени приходи, върху които ние можем да влияем с решение на нашите общински съвети”, обясни Силвия Георгиева.

“В случай, че бихме получили част от преките данъци като трансфери, така, както е скандинавският модел, то местните бюджети ще разполагат с пряка фискална връзка с бизнеса и кметовете на общини ще имат мотивация да въздействат по-пряко върху местното икономическо развитие”, продължи Георгиева. По думите й кметовете биха били много по-мотивирани, включително с инструменти от типа на Инспекцията по труда, да контролират начина на изплащане на възнагражденията в местните икономики, тъй като част от платените данъци ще остават в техните бюджети.

Това ще има пряк ефект и върху изсветляването на икономиката – нещо, за което и от ОИСР ни размахали пръст, тъй като 50% от възнагражденията в България са все още на минималната работна заплата, прогнозира Георгиева. Тя подчерта, че освен всичко друго от ОИСР са ни обърнали внимание, че е необходимо да направим и актуализация на данъчните оценки, която не е променяна от въвеждането си през 1997 година.

След обширния коментар на Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините доц. Ненов обясни, че действително след 2007 г. от Централния бюджет няма преотстъпване. Преди 2007 г. такова е имало и то е варирало – през 1992 г. е било 70% за общините и 30% за централния бюджет. След това в периода от 1992 г. до 2002 г. е било петдесет на петдесет, а след това – през 2003 г. е било 100% за някои общини, 37.4% – за други, 14.5% – за трети. След това – за периода от 2004 г. до 2007 г. няма информация какво е било разпределението в проценти. По думите на доц. Ненов така се нарушават стимулите и не може да се говори за споделяне на рискове.