Актуално

НСОРБ обсъди с министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков проблеми, свързани с устойчивото развитие на транспортната система. Повод за срещата са предложения, направени от Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България. От Асоциацията припомнят, че България има най-остарелия автомобилен парк в Европа и води класациите за най-висока смъртност, свързана със замърсяването на въздуха. От Асоциацията припомнят, че от 2035 г. няма да могат да се продават превозни средства, които отделят въглеродни емисии и всички държави членки вече прилагат серия от мерки, свързани с постепенното ограничаване на старите превозни средства на бензин и дизел. Оценка за напредъка предстои през 2026 г. За намаляване на негативните последици както за гражданите, така и за страната ни, по време на срещата Асоциацията на автомобилните производители постави следните приоритетни теми:

• Създаване на програма, финансирана със средства от държавния бюджет, за бракуване на стари МПС, като успоредно с това гражданите да бъдат стимулирани за закупуването на нови електрифицирани превозни средства;
• Промени в законодателството, които да позволят създаването на единен регистър на превозните средства, в който да бъдат отразявани включително всички извършвани ремонти, застрахователни събития, технически прегледи и пр., който да дава и на купувачите на автомобили втора употреба реална представа за пробега и състоянието на ППС;
• Регламентиране на сервизната дейност за автомобили и въвеждане на регистрационен режим;
• Прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и по отношение на автомобилите с ниски екологични характеристики;
• Въвеждане на изисквания към публичните структури за придобиване на нови електрифицирани превозни средства в служебния автопарк.

Целта на направените предложения е създаване на стратегия и ясен план за действие за промяна на мобилността в България. От страна на институциите бяха споделени следните данни за състоянието на автопарка в страната – броят на регистрираните автомобили е около 4 млн., като от тях 12 хил. са електромобилите. Годишно в страната се внасят около 300 хил. автомобила, повечето от които са на възраст над 15 г. Тези обстоятелство поставят множество въпроси за последващо обсъждане. Част от тях са свързани с промени в нормативната уредба, чрез които да се осигури възможност за насърчаване ползването на екологични транспортни средства, както и изграждането на съпътстващата инфраструктура. НСОРБ участва в работна група към МИР за подготовка на законопроект за насърчаване на електрическата мобилност, в който е заложен принципът „замърсителя плаща“. Този законопроект е част от реформа по ПВУ и ще осигури реализирането на част от направените по време на срещата препоръки.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи пред участниците общинската гледна точка по поставените въпроси. Тя сподели, че общините активно работят по темата за чистота на въздуха и за екологичния транспорт, като представи редица практики в общините – за закупуване на електромобили, вкл. и с подкрепата на НДФ, за изготвянето на необходимите регулации, свързани с чистота на въздуха. Законът за чистота на атмосферния въздух въведе и основанието за създаване на нискоемисионни зони в градовете. В случаите, когато не се постигат нормите за чистота или вида и степента на замърсяване на атмосферния въздух и се поставя под риска човешкото здраве и околната среда, общинските съвети могат да приемат съответните наредби.

Столична община е първата, която с решение на Столичния общински съвет от 1 декември 2023 г. ще въведе нискоемисионни зони, като най-старите и замърсяващи автомобили няма да се допускат в идеалния център на София. По този начин Столична община се опитва да облекчи замърсяването на въздуха през студените и мъгливи месеци. Община Пловдив също е в процес на въвеждане на подобни зони в централните части на града.

В момента НСОРБ провежда проучване за потребностите от електробуси или еквивалентни екологични транспортни средства за превоз на пътници по автобусните линии и за обезпечаване на ученическия транспорт. На среща с министъра на финансите Асен Василев през миналата седмица бе коментирано състоянието на автопарка на градския транспорт и на училищните автобуси в общините, с оглед намирането на средства за подмяна на превозните средства с електрически (Електронен бюлетин брой 42).

Изпълнителният директор Силвия Георгиева сподели, че този подход за подновяване на общинския автопарк за осигуряване на обществен превоз на пътници с нови екологични транспортни средства ще осигури изпълнение както на политиките за достъп на хората до основна публична услуга, каквато е обществения транспорт, така и на политиките за чиста околна среда. Още повече, че МТС би следвало да подкрепи малките общини, където няма обществен транспорт да създадат междуобщински фирми, които да предоставят тази услуга на хората изцяло с екологични автобуси.

Министър Гвоздейков изтъкна, че един от основните стимули за увеличаване на броя на електрическите автомобили е изграждането на повече зарядни станции. „Не само цената е водеща при избора дали да бъде закупен автомобил с двигател с вътрешно горене или електрически. Липсата на мрежа от зарядни станции също оказва влияние и затова е необходимо държавата и бизнесът да работят заедно за по-бързото изграждане на необходимата мрежа“, заяви транспортният министър. Той посочи, че трябва внимателно да се обмислят законодателните промени, които целят да увеличат дела на екологичните автомобили.

Срещата приключи с решение да се сформират няколко работни групи, включващи различни отговорни институции, които да разработят конкретни предложени по разгледаните теми. Като приоритет беше отбелязано и скорошното представяне за публично обсъждане на законопроект на  нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност и неговата предварителна оценка на въздействието.

В работната среща взеха участие министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, заместник-министърът на транспорта и съобщенията Димитър Недялков, заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Гиков, експерти от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите.

От страна на НСОРБ участваха изпълнителният директор Силвия Георгиева, ръководителят на екип „Местни политики и финанси“ Даниела Ушатова, ръководителят на отдел „Международно сътрудничество“ Яна Дочева и юристите на сдружението Десислава Стойкова и Пламен Петров.