Актуално

София беше домакин на първия Национален форум Placemaking Connected: Bulgaria, който обедини активисти, граждански организации, експерти, бизнес, общински администрации с поглед върху съвременните тенденции в градското планиране и развитие. Философията на „създаването на места“ или както е популярно в Европа Placemaking включва основните елементи на политиката на ЕК „Новия европейски Баухаус“. Изхождайки от разбирането, че всяка човешка дейност изисква време, разговор и подходящо място, където да се състои, теорията Placemaking фокусира вниманието върху онези механизми и подходи, които могат да улеснят този процес и да направят повече места в градовете желани и посещавани, да ги превърнат от място за пребиваване в места за общуване.

Събитието събра сдружения и общности от цялата страна. В петте дискусионни панела се включиха водещи организации от България, които вече имат натрупан опит в създаването и подобряването на различни пространства: места за живот, места за работа, места за природата и места за общуване. Плейсмейкингът е относително ново понятие в градското планиране и живот и зад новия набиращ популярност термин стоят желанието за промяна в средата на живот – лесно, бързо и с достъпни средства и ресурси. Важно условия в подхода е съвместното създаване – от процеса на планиране, през реализирането на идеите и тяхното устойчиво управление и развитие. Плейсмейкингът е многостранен подход, в който планирането, дизайнът и управлението на обществените пространства зависят от, но и ангажират местните общности. Той провокира за промяна на градското пространство обикновените хора, представители на НПО сектора и бизнеса. Определят го като философия за потенциала на хората за развитие на средата. Изходната точка в подобен тип демократично градско планиране са хората.

Исторически концепцията възниква в САЩ през 60-те години на 20-и в. Журналистката Джейн Джейкъбс забелязва, че много от снимките на Ню Йорк отвисоко откриват паркове, площади и други градски пространства, създадени по безупречни архитектурни проекти и с перфектни локации, но не привличат хора. В същото време снимките от птичи поглед разкриват места, които жителите на мегаполиса предпочитат за срещи, общуване и забавления със семейството. Джейкъбс обсъжда наблюденията си с архитекта Уилям Уайт и двамата започват да изследват този проблем. Достигат до извода, че има перфектни места, в чието планиране е пренебрегнат най-важният фактор – човешкото присъствие. Така те започват да работят по идеята за връщане на града на хората, докато машините и колите, високото строителство и мегаломанията е в разцвета си. През 90-те години на 20-и в. самото понятие плейсмейкинг става актуално.

У нас подходът „местоправене“ влиза много след строителния бум и опасността свободните зелени и други площи за игра и спорт драстично да намалеят в оживените градски зони. След присъединяването към ЕС през 2007 г. и особено след 2011 г., когато се отбелязва по-активно развитие на гражданския сектор, плейсмейкинг намира място в София и други големи и малки населени места. Именно хората, които са прокарали пътя на този подход, си дадоха среща в рамките на форума. Над 120 души от различни български организации и градове вече са част от плейсмейкинг мрежа, която става платформа за обмяна на опит и разпространение на добри практики в създаването и развитието на публични пространства. В много градове в страната вече има хора и организации, които използват иновативни и съвременни похвати за подобряване на градската среда, като стимулират активното участие на гражданите.

Един от инициаторите на такъв проект е арх. Даяна Николова от сдружение „Ново архитектурно наследство“. Сдружението обединява специалисти от различни области в инициатива за идентифициране, съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история. Според тях, съхранението на ценностите от новото ни архитектурно наследство ще осигури многослойност на съвременните български градове и ще опази тяхното многообразие – задължителна предпоставка за икономическото им, социално и културно развитие. Дори днес да натоварваме подобни градски райони с негативни оценки, трудно си даваме сметка как биха погледнали и оценили тези пространства следващите поколения. Младите архитекти и урбанисти от „Ново архитектурно наследство“ предлагат усилията на институциите и гражданската енергия да не бъдат насочвани към разрушаване, а към вдъхване на съвременен живот във вече съществуващите „градски гета“. Начинът, по който хората обживяват едно пространство, дава множество идеи за неговото развитие, смисълът създава пространствата, категорична е арх. Николова. Тя допълва, че за да заживее свой живот всяко пространство, квартал или улица са нужни не просто хора, а общност, която вдъхва живот. Събитията – фестивали, културни прояви, седмични съвместни инициативи са част от инструментите, които бавно допринасят за създаването на общности.

В дискусията „Места за природата“ участва Фондация Колективът, която представи първата българска инициатива „Реките на София“, получила международно признание с номинацията си за Европейската награда „Новият европейски Баухаус“. „Реките“ вече имат свой дом в Габрово, Русе и Велико Търново. Варна представи своята идея „Varna Spaces“, която за определени периоди освобождава крайбрежната алея в града от автомобили и я превръща в зона за разходки, спорт и забавления за хората.

Известният политолог Първан Симеонов е един от активистите на Творчески колектив “На улицата”, който от години се ангажира със запазването на старозагорския парк „Бедечка“ и превръщането му в зона за активни социални контакти и културни прояви. „Стара Загора е една от моите общности в България. Смятам, че съм патриот. И винаги съм изхождал от идеята да се мисли глобално, но да се действа локално“, сподели той по време на Националната среща и разказа за новата идея на „На улицата“ да превърнат едно от красивите места на Стара Загора в артистичен квартал. „Това е едно от най-чаровните места на Стара Загора. Тук е родната къща на Веселин Ханчев и клиниката на баща му. Тук е домът на арх. Христо Димов, катедралният храм „Св. Николай“, комплексът „Уникато“, който е напълно реставрираната къща на арх. Мара Георгиева, в съседство е Кукленият театър, писателското кафене „Пегас“. Знаете, че Стара Загора е град на поетите“. В своя опит той се е сблъскал с три проблема, чието решаване е процес, а не еднократен акт: съпротивата на местната власт срещу гражданския активизъм, опасенията дали действията на подобни инициативи не са елитарни за местната общност и проблемът с устойчивото развитие на подобни проекти.

Един от най-популярните проекти, по които в момента граждански организации обединяват усилията си със Столична община, е така нареченият зелен ринг. Инициативата е на Фондация „Зелена линия“, която обединява млади архитекти, насочили усилията си към запазване на пространствата около старата железопътна линия, свързвала някога промишлените зони на София.

„В града ни има много изоставени пространства и жп трасета. Отделени от автомобилния трафик и недостъпни за гражданите, те преминават през едни от най-оживените централни и периферни квартали, големи паркове и прекрасни зелени територии“ – разказва арх. Светослав Александров. „Зелен ринг София“ е независим проект, целящ създаването на вело и пешеходен ринг в София, който да обедини парковете в града, гъстонаселените квартали около центъра както и много спортни, културни, бизнес и развлекателни съоръжения: https://www.greenlinesofia.com/

В напреднал етап са обсъжданията и реалните действия от страна на Столична община, подчерта и главният архитект на София Здравко Здравков, който взе участие в събитието. Когато местната администрация насочва подкрепата си към подобни инициативи е важно каузата да не е спорна и на хората да бъде дадена възможност да вземат решения – това е, което окуражава, смята арх. Здравков. „Зеленият ринг“ е пример за съвместна работа на Столична община, неправителствените организации и експертната общност. За съжаление, процедурите по установяване на собствеността и обезщетяване на собствениците продължават вече 6-та година. Една от важните роли на гражданските организации той вижда в информирането на хората и формирането на подкрепа към подобни мащабни проекти.

Темата за създаване на съвременни места за общуване в българските градове нашумя особено много след успеха на творческия квартал „Капана“, който беше оформен в Пловдив в рамките на подготовката за Европейска столица на културата. Днес над такива зони работи Общината в Габрово за квартала „Шести участък“, Велико Търново – за историческия център в квартала „Варуша“, Варна – за старата част на града около пристанището, популярна като „гръцката махала“. В София от години организацията „КвАртал“ работи за спасяването на ценни сгради в сърцето на Столицата – еврейския квартал.

„Привлекателните места не са тези, за които ти дават ключа“, категоричен е Галин Попов, който е един от инициаторите на Фестивала „48 часа Варуша Юг“, който и тази година събра над 15 000 посетители с артистични прояви в старата част на Велико Търново.

В заключителната дискусия „Как да работим по-добре заедно“ се включиха освен главният архитект на София Здравко Здравков, заместник-кметът по културата на Община Варна Ралица Герасимова, Станимира Христова от ОП „Софияплан“, арх. Иван Караджов от „Спаси София“, Калоян Карамитов от „Екипа на София“, бившият главен архитект на Бургас и създател на инициативата „Посока Бургас“ арх. Емил Бурулянов и Maрия Бадева, архитект и младежки делегат към ООН 2021-2022. 

Сериозен проблем при решаването на важни градоустройствени проблеми се явява възможността частни лица, без доказан интерес в даден район, да обжалват влезли в сила решения. Подобен е примерът с новия облик на централния площад „Света Неделя“ в София – проектът, който е победител в международен конкурс и 7 години по-късно все още строителството не може да започне заради съдебни жалби от граждани, които нямат пряко касателство дори към района, в който предстои да се реализира проекта. Делата продължават с години и съдът допуска дори абсурдни претенции. Опитът на Германия в подобни случаи би могъл да бъде поучителен за българските законотворци – ако там съдът отхвърли жалба срещу градоустройствено решение като несъстоятелна, загубилият е задължен да покрие стойността на нанесените обществени щети от забавянето на инвестицията.

Разговорът между творци, граждански активисти и администрация открои интересна колизия, за чието преодоляване всички срани трябва да положат усилия: свободата и размаха на идеи в НПО и строгите рамки, налагани на администрацията. Като доскорошен главен архитект на един от най-динамично развиващите се градове – Бургас, арх. Бурулянов сподели опит и интересни казуси от своята работа. Днес той вече има и погледа на активен член на гражданска организация, фокусирала усилията си към продължаващото облагородяване на градската среда.

„Говорим за включване на гражданите, но нека да поговорим за включването на институциите“ – провокира участниците заместник-кметът на Община Варна Ралица Герасимова. Тя самата доскоро е работила в една от най-активните граждански организации в морската столица и призна, че малцина от тези, които са склонни да винят институциите в пасивност, са се обръщали за съдействие към администрацията. Според нея важна роля има промяната на нагласите и отърсването от делението на „граждани“ и „институции“, защото разковничето на успеха е в съвместната работа. Сериозен проблем в обществото днес е разединението. Ралица Грасимова призова, „преди да правим места за общуване, да създадем общности. А общност се създава с култура и образование“, подчерта тя.

Много малко граждани разбират процесите, на които е задължена да се подчинява администрацията, споделиха участници във форума и насочиха вниманието към необходимостта от образоване на гражданското общество. Показателна е пасивността по време на провежданите обществени обсъждания, подчертаха говорителите във форума. Законът у нас регламентира „санитарния минимум“ за все още несъстоялия се граждански диалог, но всеки опит на администрациите да менажират процесите, балансирайки между закона и интересите на гражданите, се сблъсква с огромното пасивно мнозинство в обществото.

Първият национален форум Placemaking Connected: Bulgaria се проведе по инициатива на Сдружение „BG Бъди Активен“, „ГРАДОСКОП“ и „Imp-Act Agency“.

От 26 до 29 септември 2023 г. в Страсбург предстои поредното издание на European Placemaking Week, която тази година се провежда под мотото „Creating Better Cities Together“. Все още можете да се включите или да посетите проявите на форума.

Наръчник за демократично планиране: https://issuu.com/bg_beactive/docs/bgba_activeneighborhoods_toolkit