Актуално

Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Катедра „Медии и обществени комуникации" в УНСС представи първото по рода си изследване за икономическия принос на медиите. Проучването е част от мащабен проект, който обхваща анализ на всички сфери на културните и творческите индустрии. То обхваща 14 годишен период /от 2008-2021 г./ и е осъществено от Обсерваторията по икономика на културата към УНСС и Столична община

В  изследването са използвани статистически данни на НСИ за икономическия принос на културните и творчески индустрии, изкуствата, културното наследство и културния туризъм и е използвана методологията на ЕВРОСТАТ, чрез системата от кодове на NACЕ и COICOP. Данните са съпоставими в сравнителен анализ със страните - членки на ЕС. Анализирани основните показатели за икономическата значимост на всеки от елементите на културните и творчески индустрии - добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции и средно брутно възнаграждение на национално ниво и отделно за София.

Изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм създават 6.40 % ( по данни за 2021 г.) от добавената стойност (по факторни разходи) в икономиката на България. В София се създава над 78.3% от добавената стойност на сектора. Медиите, като част от културните и творческите индустрии, имат около една четвърт от добавената стойност. В сектора на радио, телевизия и нови медии е регистрирана добавена стойност от над 1 милиард лева, като над 770 млн. лв. от тях е в София. Заетостта в сектора достига над 17 000 лица на национално ниво и 11 490 заети само в Столична община. За периода 2008-2021- изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм са 8-ми сектор по икономически принос в българската икономика. Близо два пъти по-висок е делът на творческите индустрии, в Столична община в сравнение с данните на национално ниво - 11.6% или 4-то място по добавена стойност в икономиката на София.

Доц. д-р Биляна Томова, директор на Центърът за медийни изследвания и аудиовизуална политика на УНСС, подчерта, че дори за икономистите отбелязания от творческите индустрии, в частност софтуер и видеоигри, икономически ръст от 300% е сензационен и едва ли в следващите десетилетия ще се появи сектор, който да навлезе така агресивно на пазара. Тя допълни, че ценността на изследването е значителният период, който се наблюдава. Направените изводи и очертаните тенденции вече са част от Стратегията за култура на София, а на европейско ниво ще залегнат като данни за България в Европейската обсерватория по икономика на културата, която предстои да бъде създадена в края на юни месец.

Един от най-важните показатели за измерване на ефективността и ефикасността в областта на културния и творчески сектор е привличане на чуждестранни инвестиции. Динамиката на числата за периода 2008-2021 г. показва ръст от два пъти спрямо базовата 2008 г. - от малко над 415 млн. евро през 2008 г., до над 616 млн. евро през 2021 г. Радио-телевизионният пазар  е привлякъл инвестиции от над 200 милиона евро.

Броят на организациите в изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм през 2008 г. е 15 537, достига до 24 296 през 2021 г. Над 50% от организациите са концентрирани в София - 7 114 през 2008 г.  и  12 618 през 2021 г. Предприятията в творческата икономика са над 10 % (2021г.) от всички икономически субекти в София. В областта на медиите броя на организациите достига над 4 200 - общо за радио, телевизия, нови медии, печатни медии и информационни агенции.

Високата добавена стойност и растежът на заетостта е непрекъсната тенденция и тази положителна динамика се превръща в най-силната отличителна характеристика на творческата икономика - това са секторите създатели на работни места и устойчива заетост.

На представянето на данните от проучването присъстваха проф. д-р Димитър Димитров - ректор на УНСС, Марина Василева - зам.-министър на културата, доц. д-р Стела Ангова - ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, доц. д-р Биляна Томова - директор на Центърът за медийни изследвания и аудиовизуална политика на УНСС и авторът на изследването гл. ас. д-р Диана Петрова Андреева-Попйорданова - зам.-директор на Центъра и директор на Обсерватория по икономика на културата. 

Ректорът  на УНСС отбеляза, че дейността на културните институции обикновено се свързва само с разходната част, докато това изследване показва приходите и ползите, които генерира културата и този факт е от изключително значение за перспективното планиране на ресурсите.

Заместник-министърът на културата Марина Василева подчерта: „Диалог за икономическия принос на културните и творчески индустрии трябва да има, те трябва да бъдат припознати, защото са изключително мощен инструмент за цялото икономическо развитие на страната ни“.

Изследването показва, че културните и творчески индустрии създават сериозен икономически резултат. През последното десетилетие те си извоюват признание за специфично икономическо поле с голяма динамика, със социални измерения, създаващи партньорски мрежи между обществения сектор и частния бизнес. Културните и творчески индустрии са катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и индустриален сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Съвместното изследване на Обсерватория по икономика на културата и Столична община на икономическия принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм, за периода 2008-2021 г. е основа за създаването на ефективна и ефикасна културна политика на национално и общинско ниво.

На форума присъстваха преподаватели, студенти, представители на културните и творческите индустрии, висши училища в областта на изкуствата, представители на медии.