Актуално

На 1 октомври, в Световния ден на музиката, читалищата в цялата страна откриват своята творческа година. По данни на НСИ към 2023 г. в страната са регистрирани 3 319 народни читалища. Най-голям брой от тях са в общините от Южния централен район – 611. Най-гъста е читалищната мрежа на община Стара Загора - с 58 читалища.

Читалищата са уникална българска традиция за създаване, съхранение и разпространение на знания и култура, традиции и обичаи, за развитие на културни процеси и изграждане на трайни връзки в местните общности. Близо 2 века тази своеобразна форма на самоуправление на духовната близост оцелява и се развива.

Читалищата възникват от енергията на местните общности, съзряват с подкрепата на щедри дарители и израстват, поставяйки началото на много от библиотеките, музеите и образователните центрове в нашата страна.

„Читалищата не са само културни институции. Те изпълняват не само културни, но и просветни дейности. Нещо повече, в селата, особено в най-малките села, читалищата изпълняват и социални и здравни функции. Не случайно читалищата се споменават в седем различни проекта по Плана за възстановяване и устойчивост. В много от населените места вече няма нито училище, нито детска градина, нито медицински пункт, нито други публични услуги. Останали са читалищата - като последен пост и последна подкрепа“ - отбелязва в своя статия председателят на Фондация „Български читалища“ Юрий Вълковски, който е сред гостите и говорители във форума „Интегрирано управление на общинската културна и образователна инфраструктура“, който ще се проведе на 14 октомври, по време на Годишната среща на местните власти.

Събитието ще постави темата за развитието на читалищата в дневния ред на Постоянната комисия по култура на НСОРБ, сред чиито приоритети за настоящия мандат е цялостното подобряване на средата за развитие на читалищата и активното им включване в обществения живот, при запазване на тяхната институционална самобитност.

Читалищата са сред най-ревностните пазители на нематериалното културно наследство, на фолклора, традициите, обредите. Те имат потенциала да се развиват като съвременни културни центрове, които откриват таланти, развиват заложби, стимулират интереса към творчество и изкуства. Самите читалища, като самозараждаща се форма за обединяване на усилия и ресурси, насочени към стимулиране на познанието и културното общуване, са изключително явление на културното наследство. Не случайно, от края на 2017 г. ЮНЕСКО вписва в Регистъра за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство българското читалище.

Успешен сезон на творческите колективи, които развиват своята дейност в българските читалища!

Високи цели, динамична работа и заслужено признание на всички читалища!