Актуално

НСОРБ взе участие в среща по инициатива на министър-председателя акад. Николай Денков по въпросите на демографската политика на страната. В дискусията бяха поканени представители на шест министерства, Българската академия на науките, Икономическия и социален съвет, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България, неправителствени организации и експерти в областта.

Основна цел на срещата бе обсъждането на конкретни стъпки, които да дадат възможност на всички институции и заинтересовани страни да превърнат демографските проблеми, пред които страната ни е изправена, във възможности за развитие през следващите години, обобщи министър-председателят на брифинг след края на срещата. Стъпвайки на направеното през последните години, свързано с увеличаване на доходите, насърчаване на раждаемостта, привличане на българите от чужбина и като цяло подобряване на качеството на живот, бяха обсъдени различните гледни точки и очертани няколко приоритета, сподели премиерът.

На първо място той открои необходимостта подходът към решаването на демографските проблеми да бъде ясно целево ориентиран според спецификата на отделните социални групи, които са най-силно засегнати. Специфични мерки се предвижда да бъдат набелязани и за различните региони.

Преодоляването на негативния образ на държавата, за който нерядко допринасяме и сами, е друг акцент в работата на институциите и гражданските организации.

Правителството подхожда прагматично и премиерът подчерта, че е време добрите идеи да се превърнат в конкретни планове с ясни задачи, срокове и бюджет за тяхното осъществяване, изтъкна министър-председателят акад. Николай Денков.

Световната тенденция за застаряване на населението в развитите държави се проявява в България в съчетание с мощни емиграционни вълни, обезлюдяване на страната и значително редуциране на броя на по-младите кохорти – са част от констатациите на доклад, изготвен от Икономическия и социален съвет през 2022 г.

В него се констатира, че намалява броят на хората в под трудоспособна възраст. На всяко зависимо лице има по-малко от двама в трудоспособна възраст, което рефлектира върху повишаване на необходимите средства за финансово обезпечаване на социалната и осигурителна политика.

Отрицателният естествен прираст е най-драстично изразен в Северозапада и в Северен централен район, в които застаряването на населението е най-напреднало.

Основни причини за миграционните процеси и смяна на населеното място са образованието и намирането на работа, включително постоянна.

Експертите на ИСС отбелязват, че през последните 25 години се регистрира почти двойно увеличение на средствата за здравеопазване, което не изглежда да се отразява в повишено качество на медицинските грижи и разширяване на техния обхват. В допълнение, доплащанията от страна на пациентите са най-високите в Европейския съюз – повече от два пъти по-високи от съответните разходи в ЕС. Възможни политики за противодействие на тези диспропорции, според доклада на ИСС, е превръщането на превенцията и профилактиката в основна задача на здравеопазването, като се обезпечи съответното финансиране, поддържане на необходимото ниво на инвестиции в модерно медицинско оборудване с цел намаляване на предотвратяемата смъртност, осигуряване на адекватна достъпност. Съветът констатира, че настоящият здравен модел ограничава достъпа до здравни грижи на пациентите.

Образованието е определено като една от най-масовите обществени услуги. Травога буди фактът, че качеството на обучение на българските ученици е ниско и се пренася по-нагоре и във висшето образование. Експертите на ИСС подчертават необходимостта от дълбоко преустройство на образователната система, като промените трябва да обхванат и да променят цялостното функциониране на учебните заведения, така че те да започнат да създават качествени кадри, имащи знания и умения да решават проблемите не само на днешния, но и на утрешния ден.

За усилване на диспропорциите между Северна и Южна България, оказва влияние и качеството на транспортната инфраструктура, както и забавеното изграждане на инфраструктура и свързващи връзки от областните центрове.

В сферата на социалната система докладът на ИСС отбелязва, че проведената реформа в началото на века доведе до широко покритие на страната със социални услуги, които са насочени както към деца, така и към възрастни и хора с увреждания. Разпределението им е сравнително адекватно на броя на населението в отделните региони, което потвърждава в значителна степен липсата на дисбаланси в гарантираните от държавата социални услуги. Въпреки това моделът на предоставяне на социални услуги е фрагментиран като се финансира по най-различни канали.

Инициативността на местната власт продължава да бъде възможна, но са ограничени възможностите за разгръщане на иновативни и модерни социални услуги, които законодателят изрично не е разпознал. Свиват се и възможностите за публично-частно партньорство, с което допълнително се ограничават възможностите за иновации и динамична модернизация на сектора.

Демографското и социално-икономическото състояние на районите за планиране в България са функция от множество фактори и процеси. През последното десетилетие съществуващите диспропорции и повечето негативни тенденции се увеличават като задълбочават раздалечаването и различието между районите за планиране. Очевидна е взаимовръзката между икономическото развитие и социалните и демографски процеси.

За преодоляването или смекчаването на негативните тенденции и задълбочилите се диспропорции в и между районите за планиране ИСС препоръчва комплекс от мерки и политики с допълващо се действие.

На първо място сред тях могат да се посочат необходимостта от подобряване на достъпа до качествени публични услуги (здравеопазване, образование, транспорт и комуникация, административно обслужване) в по-малките населени места или с удобен достъп в агломерационни центрове с цел минимизиране на вътрешната миграция към няколко големи градa и допълнително увеличаване на съществуващите диспропорции.

На второ място, това са мерки за ускорено повишаване на доходите до средноевропейски нива, обвързано с производителността, образователните и квалификационни нива на работещите.

На трето място е осигуряването на необходимата инфраструктура (транспортна, комуникационна, електроенергийна) за свързване на по-малките населени места с агломерационните центрове, както и за пълното интегриране на страната в TEN-T европейската мрежа.

През 2023 г. НСОРБ активно участва във всички дискусионни форуми, свързани с демографските тенденции, като една от най-сериозните опасности пред развитието на страната.

По данни от последното преброяване, ежегодно населението на страната ни намалява с повече от 50 000 души, т.е. всяка година „изчезва“ един голям български град; всяко българско домакинство вече е подложено на емигрантски натиск; 4% от децата не започват училище, а 7% от тези, които все пак попадат в системата на образованието, не завършват осми клас. България оглавява класацията за най-бедна държава в ЕС, страна с най-високи и растящи неравенства, най-висока заболеваемост с рискови болести, най-висок спад на продължителността на живота. Освен признаци за изчезване на българската цивилизация, социолозите разчитат в данните от проучването и риск от икономически колапс на страната, който може да окаже ефект на доминото спрямо всички останали обществени системи и алармират за заплаха за съществуването на нацията и държавата.

НСОРБ нееднократно е подчертавало в стоите становища и изказвания на официалните представители, че за държавата демографските проблеми са само теоретични. Те са база за генериране на множество стратегии, без реалистични приоритети и ясна цел. Тяхното „изпълнение“ е на хартия – в отчети и доклади, а реални действия предприемат общините, които осъзнават и усещат ефекта на проблема. Демографските проблеми могат да бъдат решавани само комплексно и с необходимата политическа мъдрост.