Актуално

Изготвянето на концепциите за интегрираните териториални инвестиции, които ще бъдат изпълнявани и със средства от Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. (ПРР), бе във фокуса на месечната среща между МРРБ и НСОРБ, проведена на 29 август.  

Изпълнителният директор на НСОРБ, Силвия Георгиева информира министър Андрей Цеков за подкрепата, която Сдружението указва на общините в процеса на разработването на концепциите за интегрираните териториални инвестиции (КИТИ)-чрез консултантска помощ на място за подготовката на КИТИ, обучение и ежедневна комуникация, както с ръководните, така и с експертните екипи на общините. В резултат на това се открояват няколко открити въпроса по подготовката на КИТИ, с които трябва да се кандидатства до 27 септември 2023 г..

Като най-сериозен от тях, се очертава този с депозирането на „безлимитни“ концепции, т.е. такива с ресурс многократно надвишаващ наличния европейски по ПРР. Това се насърчава от представянията на Единните Указания за кандидатстване с КИТИ, в рамките на проведените информационни дни. Същото съществено подвежда  заинтересованите страни, които остават с впечатление, че ресурсът по програмата е неограничен или, че средствата за държавните структури са извън финансовите параметри на ПРР, подчерта Георгиева.

Общините получават множество предложения за партньорства от различни държавни структури, учебни заведения и организации, за участие в разработвани от тях КИТИ. Единичните бюджети на някои от по-амбициозните предложения значително надвишават общия разполагаем ресурс за вида инфраструктура за съответния регион, като пример в това отношение са регионалните пътни проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Няма съмнение, че всички пътни отсечки, в инвестиционните намерения на Агенцията, са важни за общините и гражданите, но съществува реален риск обекти, които могат да бъдат изградени или ремонтирани с национални средства, да бъдат прехвърлени към ограничения европейски ресурс на ПРР, обърна внимание зам.-председателят на УС на НСОРБ Донка Михайлова. Далеч не такава е целта на интегрираните териториални инвестиции, подчерта изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева. „Споделяме това, защото подобен подход за финансиране на държавна инфраструктура и то „на парче“ изкривява замисъла на Програмата да подкрепи интегрирани инвестиции, насочени към подпомагане на общото  развитие на региона.“ В същото време, се констатира и неактуалност на предварително дефинираните, т.е. картираните инвестиции в регионална пътна инфраструктура. За да се включат същите за подкрепа по ПРР се изисква преминаване през времеемка административна процедура по съгласуването им с министъра на транспорта. Аналогична е ситуацията и за другите инвестиции обект на картиране в образователна, културна и др. инфраструктура.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството увери, че ще се направи преглед на предложените от Агенцията за финансиране чрез ПРР пътни регионални проекти, в т.ч. бюджетирането им. Ще се прецени и кои от обектите могат да бъдат реализирани чрез националния бюджет, ще се дискутира и поемането на по-голям процент съфинансиране по оставащите в ПРР.

Факторът „време“ крие също сериозни рискове, споделиха кметовете на общини. Кандидатстването и оценката на КИТИ, съвпада с предизборния период и времето, в което ще бъдат конституирани органите на местното самоуправление за мандат 2023-2027. Това ще окаже влияние върху възможността за осъществяването на подбора на КИТИ в нормативно определената рамка, т.като в много екстремни срокове следва да бъдат актуализирани представителите на общините в Регионалните съвети за развитие след местните избори. Анализ на НСОРБ показва, че предвидените в ПРР срокове за финализирането на подбора на КИТИ, които са разчетени до края на 2023 г., е почти невъзможно да бъдат спазени.

Главният директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ в МРРБ, която е Управляващ орган на ПРР, Ася Станкова посочи, че потенциално големият брой концепции, които се очаква да бъдат подадени, е положителна новина, както и инициативността на различните държавни ведомства. От преценката на общините зависи, кои проектни идеи на други заинтересовани страни ще бъдат подкрепени на местно ниво. Лимити на бюджетите по типове интервенции могат да се коментират след изтичането на срока за кандидатстване, за удължаването на който към момента няма нормативни основания. Заложеният краен срок за кандидатстване с КИТИ, е определен с оглед компенсиране на над двегодишното забавяне в старта на ПРР.

Представителите на НСОРБ обърнаха внимание и на необходимостта от спазването на  разпоредбите на ЗМСМА касаещи изискуемите Споразумения за партньорство при кандидатстването с КИТИ, т.е. одобряването им от общинските съвети и то съвсем в края на мандата им. Това също води до рискове, а именно сформираните настоящи партньорства, да не бъдат подкрепени от новите общински съвети.

„ИТИ е сериозен контекст за междуобщинско сътрудничество. Част от общините са напреднали с партньорствата, но има и други, които само мечтаят“, сподели безпокойството на колегите си, кметът на Троян Донка Михайлова. В тесния във времево отношение „прозорец“ за изготвяне на концепциите и кандидатстване, реален е риска редица общини да загубят възможност да получат последващо европейско финансиране, подчерта тя.

Наблюденията и впечатленията от обучението за прилагането на интегрирания подход Поглед към специфичните изисквания при кандидатстване по първия прием за концепции за ИТИ (namrb.org), показват, че има сериозни неясноти относно използването на финансовите инструменти за подкрепа на планирани инвестиции, в т.ч. с участието на икономически субекти. Това сериозно затруднява общините, защото не може да се направи реална преценка кои интервенции да бъдат заложени за реализиране с безвъзмездна финансова помощ и кои – с финансови инструменти.

Кметовете апелираха за  реализъм и създаването на възможности за всички заинтересовани страни за включване в процеса, както и обмисляне на разумни срокове за депозирането на концепциите за ИТИ.  

В рамките на срещата бяха обсъдени и рисковете пред успешното приключване на общинските проекти, финансирани от Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2014 – 2020. Общ е интересът да не бъде допусната загуба на евросредства, споделиха участниците. В първите десет дни на септември, УО ще изготви анализ за готовността на бенефициентите да приключат с изпълнението на проектите до края на 2023 г. Апелира се към общините, към които са изпратени искания за информация за рисковите им проекти, да предоставят реалистична и максимално обективна такава на УО до 8-ми септември.  НСОРБ също има готовност за съдействие на регионалното ведомство, при констатиране на сериозно забавяне от страна на общини в реализацията на проектите им по ОПРР.