Актуално

Обсерваторията по икономика на културата и Българската музикална асоциация (БМА) представиха резултатите от изследването за икономическите показатели на музикалната индустрия в периода между двете икономически кризи. Данните са част от проучването „Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г.“, който е изготвен съвместно от Обсерваторията по икономика на културата и Столична община. Резултатите и анализът на проучването в сегмент „музикална индустрия“ представи д-р Диана Андреева-Попйорданова – главен асистент в катедра "Медии и обществени комуникации" на факултет "Икономика на инфраструктурата" в УНСС.

Данните от изследването очертават София като национален център на културните и творчески индустрии. Основните показатели за икономическата значимост на изкуствата, културата и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм, които са обект на цялостното проучване, показват концентрация между 52 и 99% в Столицата на фона на данните за цялата страна. Тези показатели дават основание на изследователите да определят София като градът на творческата икономика у нас. От 2009 до 2011 г. се е наблюдавало съкращаване на публичните финанси, заради което на изкуствата е било необходимо дълго време да се възстановят.

През 2020 г. добавената стойност само в музикалната индустрия се изчислява на 18 200 000 лв., което е с около 4,5 милиона лева по-малко в сравнение с 2019 г.  За целите на изследването в обхвата на музикалната индустрия попадат подпазарите възпроизвеждане на записани носители, производство на музикални инструменти, търговия на дребно с аудио и видео записи, и звукозаписване и издаване на музика.

По-рано този месец в УНСС бяха представени и резултатите от проучването, обхващащи филмовата индустрия. Българското кинопроизводство губи една трета от потенциала си, заради въвеждането на схемата за възстановяване на разходи, наблюдават експертите.

Тенденцията при книгите е домакинствата в цялата страна да отделят все повече средства на годишна база. Сред причините за това, според Андреева, е и пандемията, довела до увеличено търсене на книги. Лидерската позиция на София е валидна и в сектора книгопроизводство и разпространение. В София  домакинствата заделят над два пъти повече средства, отколкото в останалите части на страната. През 2019 г. книгоиздаването достигна до над един милиард лева оборот и малко под 400 млн. лв. добавена стойност и по мнението на авторите на изследването, е една от най-мощните културни индустрии.

Сред акцентите в изследването е и намаляващата средна сума, която домакинствата в България отделят за кино, театър и концерти. Според данните, представени от д-р Диана Андреева, числата за цялата страна са над три пъти по-малки от тези за домакинствата на територията на София.

„Има домакинства на национално ниво, които са лишени от достъп до култура и изкуство. В тези числа са включени и домакинства от села и махали, малки общини и големите градове“, допълни Диана Андреева. През 2020 г. домакинствата в страната са отделяли средно по девет лева на година за кино, театър и концерти. Това е спад от 55 процента в сравнение с предходната година. Въпреки това, сумата е над двойно по-голяма в сравнение с 2008 г., става ясно от представените резултати от проучването. Спад има и в разходите на домакинствата от София. През 2019 г. те са харчили средно 57 лв. за кино, театър и концерти, а през 2020 г. – 29 лв.

Представата, че телевизията и интернет дават реален достъп до култура е илюзорна, тъй като при този тип контакт липсва най-важния елемент от общуването с изкуството – преживяването от прекия досег с естетическите стойности.

Данните от изследването „Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г.“ ще бъдат използвани при разработване на Стратегията за развитието на Столична община за следващия 10-годишен период и могат да бъдат приложими при изготвянето на бъдещи политики в областта на културата. От Обсерваторията препоръчват системни наблюдения на сектора и подготовка на годишен доклад за състоянието и икономическия принос на културните индустрии, разгръщане на системата от пълноценно действащи регистри на творците и организациите, както и сериозна промяна в статистическата рамка за наблюдение на сектора. Това е и един от обсъжданите приоритети на ниво Евростат. Изследването в пълния си обем ще бъде представено през февруари – март 2023 г. То цели да бъде формирана основа за създаването на културна политика с дългосрочна визия на национално и общинско ниво.