Актуално

По време на първото за мандата заседание на Постоянната комисия по демографски и социални политики Мария Златарева - програмен директор "Политика и програми" в УНИЦЕФ-България, и Десислава Енчева - програмен директор „Услуги в общността“ в УНИЦЕФ-България, споделиха своя опит от съвместната работа с общините при предоставянето на интегрирани услуги за деца и семейства. Законът за социалните услуги насърчава интегрирания подход за подкрепата на лица, деца и семейства. Успешното разгръщане на системата от комплексни социални услуги изисква и сериозна подкрепа за поддръжка и развитие на квалификацията на професионалистите, ангажирани с процесите, подчертаха частниците в заседанието.

Демографските прогнози за България предвиждат трайна тенденция за  увеличаване броя на хората на възраст 65 и повече години. Предвижданията сочат, че той ще нарасне от 23.5% през 2022 г. до 31% през 2060 г. В момента има повече хора, нуждаещи се от грижи, отколкото съществуващи услуги и професионалисти в сферата на дългосрочните грижи, се посочва в доклада „Когато търсенето изпреварва предлагането – гарантиран ли е достъпът на възрастните хора (65 +) до дългосрочни грижи в домашна среда? Политики и реалност“, изготвен от „Каритас България“. Изследването представя сложната ситуация в сектора на дългосрочните грижи в България и призовава за спешен и гарантиращ устойчивост отговор на здравните и социални потребности на една от най-уязвимите групи в страната ни – възрастните хора (65+). Докладът е създаден на база проведено от „Каритас“ изследване на ефективността на мерките в националната политика и местните стратегии за дългосрочна грижа, с фокус реалния достъп на възрастните хора до интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда и бе представен по време на заседанието на ПК по демографски и социални политики. С пълния текст на доклада можете да се запознаете от прикачения файл.

Една от най-спешните задачи пред членовете на ПК по демографски и социални политики е включването в подготовката на промени в Наредбата за качеството на социалните услуги, посочи Диана Петрова - директор на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на СУ“ в Агенцията за качеството на социалните услуги. В момента се прави цялостен преглед на наредбата и практиката по нейното прилагане, уточни тя.

Диана Петрова сподели и някои от често повтарящите се пропуски, установени по време на извършените от Агенцията одити за качеството на предоставяните социални услуги.

Общините рядко водят регистър на отказите за предоставяне на услугата „асистентска подкрепа“. Това не позволява да бъдат коректно идентифицирани проблемите по прилагането на услугата, още повече, че редът, по който е създадена организацията за предлагането й, е различен в отделните общини. Данните от проверките ясно открояват недостатък в управлението: широк кръг хора, нуждаещи се от асистентска подкрепа, остават извън обхвата на услугата, в същото време солиден бюджет за нейното предоставяне остава неизползван. Извършените одити констатират активност по закупуването на автомобили за предоставяне на услугата, докато нивата на заплащане на асистентите продължават да се движат близо до минимума. На много места в страната все още не са създадени необходимите условия за работа на административните офиси, които управляват услугата. Реализират се значителни преходни остатъци. Диана Петрова припомни, че благодарение на натиска на НСОРБ, пред годините стандартите за социалните услуги бяха нееднократно повишавани, но анализът на Агенцията откроява не винаги целесъобразно разходване на средствата.

По отношение на новосъздаваните от общините социални услуги се забелязва активност по тяхното разкриване и липса на такава по отношение на информиране на потенциалните заинтересовани лица. Така на места в страната 9 месеца след разкриване на дадена социална услуга все още няма регистрирани потребители. Отворен остава въпросът защо се дава одобрение за създаването на нова социална услуга, ако тя не е базирана на оценка на реалните потребности.

В преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ са дефинирани отговорности на общините в различни направления на системата на социални услуги. От АКСУ обръщат внимание тези разпоредби да бъдат обстойно проучени и прилагани.

Сериозно внимание следва да бъде обърнато на домовете за пълнолетни деца с увреждания и за перспективите за тяхната деинституционализация. В тази сфера на дейност съществуват сериозни препоръки към общините, на чиято територия се намират подобни структури, в това число и от Комитета по предотвратяване на изтезанията.

От АСКУ обръщат внимание, че по отношение на домовете за стари хора се наблюдава перманентно влагане на нови дейности. В същото време за същите домове общините имат приети планове за реформиране. Масовата практика е формално включване на нови дейности, за да се постигне съответствие с изискванията на конкретна финансираща програма или изискване за кандидатстване. Не се прави актуализация на плановете за реформиране и проверките на АКСУ констатират съществени разминавания между стратегическия документ на ниво община и вътрешните организационни правила.

Представителите на АКСУ обърнаха внимание, че случаите на неспазване на срокове за подаване на отчети за предоставяните социални услуги, справки и обратна информация за предприети действия по направени предписания за някои общини се превръща в практика. От Агенцията припомнят, че общините са второ ниво на контрол по отношение на предоставянето на социалните услуги и следва да спазват своите задължения и като орган по контрол и мониторинг.

Предстои епархийските структури на Българската православна църква да придобият статут на доставчици на социални услуги, припомниха от АКСУ. Не във всички общини има визия за сътрудничество с БПЦ в социалната сфера.

„В организационно отношение най-важната задача пред общините е да си подредим къщата и да изясним кой кой е в сложната система на социални услуги: кой създава, кой администрира, кой контролира, кой управлява, кой доставя и най-важното – кой ползва“, обобщи в края на заседанието на ПК по демографски и социални политики изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Допуснали сме да се парцелират грижите, според финансовите им източници, вместо на първо място да е човекът, подчерта Силвия Георгиева. Общините са заети основно да администрират огромен обем финансови потоци според изискванията на различни институции, в същото време стигаме до абсурдната ситуация да не знаем какво да правим, ако за някой от процесите или услугите липсва стандарт.

Общините трябва да са на първа линия в битката срещу това бюрократизиране на управлението, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ. Трябва да обединим изливащия се от много посоки ресурс, който е обвързан с множество условия и изисквания за удобство на централните администрации, и да го насочим към реалните нужди на реалните хора. Тя заяви, че през този мандат НСОРБ твърдо ще търси нови модерни и хуманни решения. Абсурдите на бюрократичните изисквания, критерии, насоки и препоръки стигат до там специалистите по социални дейности да се чудят човек с 50% инвалидност дали е контингент на „асистентска подкрепа“ или на „патронажна грижа“, а може би на „грижа в дома“. Системата го е нарекла „потребител“, но това е човек и той има нужда преди всичко от помощ. Смисълът на всяка помощ е тя да е достатъчна и да дойде навреме, категорична бе Силвия Георгиева. Тя отправи критика към масовата нагласа в системата: „Цялата ни енергия отива да подредим ползвателите според различните видове инструменти за финансиране, а после страдаме от липса на интеграция между видовете подкрепа“.

При положение че разполагаме с най-старата общностна услуга  - домашен патронаж – която е истинската форма на подкрепа, около която трябва да се интегрират останалите услуги, които са създадени с европейски проекти, ние пропиляваме 60% от времето на служителите в администриране, отчитане, контролиране и пр. Със сигурност няма да си решим проблемите като променим ЗСУ и разширим „асистентската подкрепа“. Това са временни решения, защото те не засягат същността на проблема, подчерта Силвия Георгиева.

Всякакви изисквания на различни финансиращи органи давят служителите на терен в бюрокрация. Не трябва да мислим как да станат повече стандартите, а трябва да разсъдим какво реално е нужно на хората, за да живеят достойно, и да помислим как да го осигурим, каза изпълнителният директор на НСОРБ пред членовете на ПК по демографски и социални политики.

Тя призова и институциите и общините да насочат усилията си към затваряне на успоредните "писти", по които  се стича този огромен ресурс от нашите данъци, без да носи очаквания от обществото резултат. Ако успеем да го интегрираме, ще има истински смисъл от харченето на толкова много публични пари, подчерта Георгиева. Работим за половин милион „потребители“, при които по различни пътеки отиват средства от  здравната система, от образователната система, от социалната система и непрекъснато преизчисляваме нуждата от „медиатори“ – здравни, социални, образователни. Само по механизма за личната помощ са разходвани 1,4 млрд. лв за тази година. Къде са анализите за ефекта на тези услуги? Нужно е да бъде реорганизирана цялата система за подкрепа, категорична е изпълнителният директор на НСОРБ.