Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ: Не бива да размишляваме дали трябва да правим реформи, а да се заемем с тях

Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ: Не бива да размишляваме дали трябва да правим реформи, а да се заемем с тях

02.12.2022
Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ: Не бива да размишляваме дали трябва да правим реформи, а да се заемем с тях

Механизмът за възстановяване и устойчивост дава шанс на европейските държави да отговорят на предизвикателствата на кризата, предизвикана от ковид пандемията. Плановете на отделните държави-членки, като инструмент за прилагане на механизма, залагат на същностни реформи, които да подпомогнат по-бързото възстановяване на различни обществени системи.

„Не бива да размишляваме дали трябва да правим тези реформи, а да се захванем за тях. По Компонент 4 „Нисковъглеродна икономика“ от ПВУ сме обещали, че ще направим 18 реформи, 4 от които са тема на днешния разговор – достъп до програми за енергийна ефективност, разработване на дефиницията за енергийна бедност, обособяване на едно гише за потребители, за да се подпомогне реализирането на проекти за енергийно обновяване на сградния фонд, и либерализацията на енергийния пазар“ – подчерта изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева по време на конференцията, посветена на проблемите на енергийната бедност. Конференцията „Да намалим сметките – енергийната бедност и цените” е част от кампанията на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент “Bringthebillsdown”, включваща предложения за 15 конкретни мерки и 100 млрд. евро Зимен пакет за солидарност за гражданите и бизнеса на страните от ЕС.

Недостатъчната активност на отговорните институции в процеса на определяне на критериите за енергийна бедност, формите на подкрепа и конкретния кръг лица, които ще имат достъп до помощта, както и нарушената координация между тях бяха откроени като основна причина за забавянето на страната ни в прилагането на европейските инструменти.

Изпълнителният директор на НСОРБ сподели, че за очакванията и отговорностите, които се насочват към общините в контекста на проблема, местните администрации и НСОРБ научават в повечето случаи случайно и откъслечно. „Считаме, че трябва задачите да се гледат комплексно. Тези реформи не се правят, за да се постигнат индикаторите по ПВУ или за да получим второто плащане, а за да отговорим на проблемите на всички енергийно бедни български граждани и по справедлив начин да разпределим ограничения финансов ресурс както за дългосрочни мерки в сектор „Енергийна ефективност“ и саниране, така и през краткосрочни в системите за социално подпомагане“, категорична бе Силвия Георгиева.

Тя допълни, че по темата за енергийната бедност сериозно затруднение предизвиква и процедурата за обсъждане на всички законодателни промени в комисията по енергиен преход, а не по стандартния ред, определен от Закона за нормативните актове.

„Българското законодателство очаква от общините да администрират оценката и удостоверяването на критериите за енергийна бедност на домакинствата. Много затруднения и препъни камъни има по пътя, част от тях могат да бъдат решени чрез създаването на автоматизиран обмен на данни между първичните администратори“, подчерта Силвия Георгиева.

Друг ангажимент, който надхвърля компетенциите и правомощията на общините, е администрирането и проследяването на процеса по поставяне на възобновяеми енергийни източници на жилищни сгради, включително и присъединяването на мощностите към енергийната мрежа. „Това е една изключително тежка и скъпа задача, която никой не е остойностил“, обърна внимание изпълнителният директор на НСОРБ. „Това е дълъг разговор, който трябва да проведем с държавата, която често мени лицата си през последните 2 години и с които нямаме време да се запознаем и да споделим тези задачи“, допълни тя.

„Кметовете са прагматици – търсят начин да свършат работата, за разлика от премиери и президенти, които робуват на идеологии в повечето случаи. Има начин работата да бъде свършена, стига разговорът да се води равнопоставено и да се търси координация между всички заинтересовани страни“, подчерта Силвия Георгиева, която бе един от основните говорители в дискусията „Да намалим сметките – енергийната бедност и цените”.

Високите цени на енергията поставят все повече граждани на Европа в риск от енергийна бедност. Около 7% от населението на ЕС не е имало достъп до адекватно отопление през 2021 г. България е сред най-засегнатите държави – през 2020 г. над една пета от българите са имали просрочени задължения за комунални услуги, а 27.5% от анкетираните домакинства не са били в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл. Тази стойност е 3.5 пъти по-висока от средната за ЕС. По данни на Евростат за 2021 г. 30% от българите не успяват да покрият разходите си за отопление.

У нас предстои приемането на дефиниция за енергийна бедност, както и на решителни мерки за справянето с нея. Страната ни трябва да изпълни този ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост до края на годината. За постигането на консенсус, е необходим честен разговор между заинтересованите страни, както и политическа воля за решения, влияещи върху живота на над два милиона българи.