Актуално

В рамките на 154-та сесия на Европейския комитет на регионите се проведе  форум Нов алианс за сближаване. С него бе поставено началото на процес за бъдещето на политиката по  сближаване, който обединява заинтересованите страни, регионални и местни представители, институции на ЕС и национални институции в търсене на по-ефективни модели за политики, ориентирани към резултатност.

Членовете на Комитета на регионите обсъдиха основните предизвикателства и целите на политиката по сближаване. Участниците призоваха за по-голяма активност от всички участници в процеса за събиране на всеобхватна информация за ролята на европейските инструменти за сближаване и положителните промени в регионите.

Вашку Алвеш Кордейро, председател на КР, заяви, че политиката на сближаване е от ключово значение за бъдещето на ЕС. Той сподели, че кохезионната политика следва да бъде адаптирана и актуализирана, „но е много важно да не ставаме заложници само на дискусията за парите“ и допълни, че въпросът винаги трябва да бъде какво решение искаме да приложим, за да посрещнем предизвикателствата пред нас“, като в заключение прикани всички да се присъединят към Кохезионния алианс.

Юнус Омаржи, председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, заяви: "Политиката на сближаване е крайъгълен камък на европейските политики, тя обединява Европа. Новото поколение фондове имат за цел да помогнат на регионите да постигнат екологосъобразен цифров преход и да намалят пропуските в развитието в ЕС. В бъдеще искаме да засилим тази политика, за да преодолеем основните предизвикателства: енергиен и индустриален суверенитет, адаптиране към изменението на климата, демографската криза".

Елиза Ферейра, комисар на ЕС по въпросите на сближаването и реформите, се обърна към партньорите от #CohesionAlliance чрез видеопослание, като подчерта, че разчита на тях за съществен принос към дискусията за бъдещето на политиката и активизирането на общностите. Тя призова за разпространение на информация за успехите на политиката и за трансформациите, постигнати чрез финансираните по линия на кохезионната политика инвестиции. Тя заключи с думите, че „навлизаме в нов програмен период и гледаме отвъд, така че политиката да остане силата, която държи Европа заедно!“.

Емил Бок, председател на Комисията на КР за политиката и бюджета на териториалното сближаване (COTER) и кмет на Клуж-Напока, заяви, че този форум стартира процес на осмисляне на Алианса за сближаване, който да даде възможност за позиционирането на Алианса в оформянето на бъдещата политиката. „От решаващо значение е този процес на осмисляне да бъде възможно най-приобщаващ и всички онези, които се интересуват от бъдеще със силна и ефективна политика на сближаване за всички региони, да имат възможност да  дадат своя принос", добави той.

Карл-Хайнц Ламберц, председател на Асоциацията на европейските гранични региони (AEBR) и член на парламента на немскоезичната общност в Белгия, заяви: "Политиката на сближаване подобрява развитието на всички територии. Тя улеснява тяхното сътрудничество, добавяйки огромна стойност по отношение на функционалността. Без сближаване и сътрудничество недостатъците на по-слабо развитите територии само ще нарастват и ще се консолидират“.

#CohesionAlliance е съвместно движение на представители на градове и региони и техните сдружения, на социални партньори и представители на гражданското общество, които се застъпват за сближаването като основна ценност на ЕС и пледират за силна политика на сближаване след 2027 г. След успешната кампания за осигуряване на централно място на политиката на сближаване в дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., който събра повече от 12 000 подписа, 140 региона, 137 града и окръзи, 50 асоциации на регионални и местни власти, много членове на Европейския парламент и 35 секторни асоциации на ЕС – #CohesionAlliance вече е готов за ново предизвикателство.

Сред останалите акценти в дискусии на сесията на КР на 15 и 16 март бяха и следните теми:

По-строги правила и повече средства за постигане на Европа без азбест

Регионалните и местните лидери на ЕС подкрепиха предложенията на Европейската комисия за преразглеждане на директива за защита на работниците от въздействието на азбеста, като същевременно подчертаха, че директивата се занимава с азбеста по много фрагментиран начин и, че широкият спектър от регулации в тази сфера трябва да бъде подсилен от европейски стратегия, която би осигурила интегриран подход на различни политики и би приложила системни и ефективни решения във всички държави-членки по отношение на инвентаризацията, мониторинга, безопасното обезвреждане, съхраняване, образование и методи на обучение.

Ограничаването на въпроса до защитата на работниците от рисковете от експозиция на азбест на работното място няма да осигури ефективна и цялостна превенция на свързаните с работата ракови заболявания. Необходими са информационни и образователни кампании, здравните мерки и промените в управлението на наличните запаси от азбест.

Азбестът е изключително опасно, причиняващо рак вещество, като 78% от професионалните ракови заболявания, диагностицирани в ЕС, са свързани с азбеста. Приблизително 4,1 до 7,3 милиона работници в момента са изложени на вредни азбестови влакна, а средното време от излагането на азбест до появата на първите симптоми е 30 години. Повече от 220 милиона сгради или конструкции са били построени преди азбестът да бъде забранен (в ЕС - 2005 г.).

Медийна свобода и плурализъм в ЕС

Регионите и градовете играят основна роля в регулирането и подкрепата на медийния и културния сектор в ЕС. За да се гарантира свободата и плурализма на медиите и да се запази целостта на европейското информационно пространство, те настояват намесата на ЕС да не се припокрива със съществуващите системи за медиен надзор и да избягва всяко свръхрегулиране. Местните лидери също призовават за по-тясно сътрудничество между медийните регулаторни органи и подчертават, че Европейският съвет за медийни услуги, предложен от Европейската комисия, трябва да бъде защитен от всякакво политическо и бизнес влияние. Тези искания са включени в становището по Европейския закон за свободата на медиите, което беше прието по време на пленарната сесия на Европейския комитет на регионите (КР) на 16 март 2023 г.

Регламентът за Европейския закон за свободата на медиите, който е част от Европейския план за действие за демокрация на Европейската комисия, разработен през 2020 г., е отговор на опасенията за политическия и икономически натиск върху медиите в ЕС. Той има за цел да предостави допълнителни гаранции срещу политическа намеса в редакционните решения, да увеличи прозрачността относно собствеността на медиите и да помогне за осигуряването на стабилно финансиране за обществените медии.

Фонд за екологизиране на управлението на вредителите

Регионите и градовете изискват повече амбиция за намаляване на употребата на пестициди, за да помогнат на фермерите да се справят по-добре с икономическата, енергийната и климатичната криза чрез насърчаване на устойчиви хранителни системи и защита на здравето и природата.

Пренебрегването на ангажиментите, поети с приемането на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ и за повишаване на стандартите за устойчиво производство на храни, ще има сериозно вредно въздействие върху околната среда и рискува да задълбочи икономическия ефект от климатичната криза и кризата с цените на храните. Но фермерите се нуждаят от повече подкрепа, включително с нов национален фонд за управление на вредителите, който може да бъде финансиран чрез данъчно облагане на пестицидите, основано на риска, чрез вноски на търговците на дребно или чрез наказателни плащания. Това беше основното послание на местните и регионалните лидери в становището, прието на 15 март на пленарната сесия на Европейския комитет на регионите, призоваващо държавите-членки на ЕС да помогнат на земеделските производители да намалят употребата на пестициди и свързаните с това рискове чрез въвеждане на специални мерки в своите стратегически планове, финансирани от Общата селскостопанска политика на ЕС.

Ясните правила и споделянето на данни са единственият начин да се осигури справедлив пазар за краткосрочни наеми в Европа

Повишена прозрачност и свободен достъп до важна информация за краткосрочните наеми с цел борба с незаконните дейности и осигуряване на достъпни жилища за местните общности: това са основните искания, които европейските градове и региони отправиха към институциите на ЕС чрез становище, изготвено от Роберто Чамбети, председател на Регионалния съвет на Венето, прието с единодушие на 15 март на пленарното заседание на Европейския комитет на регионите.

Туризмът е стратегически сектор за Европейския съюз: той съставлява над 10% от брутния вътрешен продукт на ЕС и осигурява работни места за 26 милиона души. Краткосрочните наеми за настаняване представляват почти една трета от общото предлагане на туристически места в ЕС и това е подсилено от възхода на онлайн платформите. Докато институциите на ЕС разработват дългоочаквани нови правила за краткосрочните наеми, местните и регионалните лидери насочват вниманието към последиците от сектор, който през годините създава възможности за пътуващите, МСП и местните икономики, особено в селските райони, но също така предизвика безпокойство в големите европейски градове, изправени пред прекомерни туристически потоци и нарастващо търсене на достъпни жилища.