Актуално

В началото на месеца Европейската комисия публикува проучване за регионалните тенденции за растеж и конвергенция в Европейския съюз: Inforegio - Regional Trends for Growth and Convergence in the European Union (europa.eu)

В проучването се прави преглед на тенденциите за сближаване на национално и регионално равнище и се идентифицират основните регионални проблеми.

Общите констатации на ЕК:

• В повечето държави-членки са налице важни и трайни регионални различия, които подчертават значителните асиметрии между регионите на ЕС. Те касаят достъпа до основни обществени услуги, нивата на заетостта и безработицата, конкурентоспособността и производителността. В държави-членки като Чехия, България, Естония, Франция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Словакия и Португалия, са налице регионални различия в достъпа до образование или обществен транспорт. Различията са най-големи в селските райони, където достъпът до основни обществени услуги, като цяло, остава предизвикателство. Различия в пазара на труда (т.е. нива на заетост и безработица) и при конкурентоспособността се наблюдават в Австрия, Белгия, Германия, България, Чехия, Германия, Унгария, Полша и Португалия, като същевременно са и налице и съществени такива при научните изследвания и иновациите. При цифровата или енергийната ефективност, разлики има в България, Чехия, Гърция, Хърватия, Италия, Португалия и Словакия.
• Разработването на политики, ориентирани към хората и съобразени с местните условия и мобилизирането на всички налични европейски ресурси, в унисон с цел на Политиката на сближаване 5, е от ключово значение за цялостния просперитет на ЕС. За ефективността на бъдещите инвестиции е важно да се отчетат различните модели за растеж и конвергенция, при използване на потенциала на всеки регион.

Европейският модел е на възходяща регионална конвергенция:

• Инвестициите, финансирани от политиката на сближаване, трябва да отчитат разнообразието от модели за растеж, за да се ускори възходящата конвергенция, наблюдавана през последните 20 години. Различията в Брутния вътрешен продукт (БВП) на жител в ЕС са високи, но намаляват. БВП на жител в Люксембург е пет пъти по-висок, отколкото в България. БВП на жител в Югозападна Ирландия е почти осем пъти по-висок, отколкото в Северозападна България, и девет пъти по-висок от френския регион Майот. През 2000 г. БВП в групата на по-слабо развитите региони е около 9 300 евро на жител, или 51% от средния за ЕС. До 2021 г. БВП на жител в тях се увеличава на над 20 000 евро, достигайки 62% от средния за ЕС. При регионите в преход тенденцията е обратна, намалява на 85% през 2021 г., при 91% от средния за ЕС през 2000 г.;
• Все по-голям брой региони на ЕС, предимно в южните държави-членки, както и няколко в Източна Европа (напр. в Румъния или Северен централен регион в България), са в „капан на развитието“ или в риск да попаднат в такъв. Характерни за тях са продължителни периоди на нисък или отрицателен растеж, слабо нарастване на производителността и незначително създаване на работни места;
• Промените в меджурегионалните различия показват различни модели в държавите-членки. В България или Румъния увеличаването на различията се дължи на много високите темпове на растеж в най-развитите региони (обикновено регионът на столицата). Другите региони в двете държави, също бележат растеж над средния за ЕС, макар и не с такива темпове, което увеличава меджурегионалните различия;
• Положителните тенденции в производителността на труда потвърждават възходящата конвергенция, въпреки че различията все още са високи между държавите- членки и още повече между регионите. През програмен период 2014-2020 г., по-слабо развитите региони, като цяло, догонват средния тренд в производителността на труда на ниво ЕС. Темпът на конвергенция значително се забавя от 2008 г. насам, особено след икономическа и финансова криза, която засяга регионите на ЕС асиметрично. Различията в регионалната производителност на труда също са високи и нарастват в няколко държави членки (България и Чехия), но намаляват в други (Германия, Полша, Португалия);
• Научните изследвания и иновациите остават силно концентрирани в северозападните държави-членки, столиците и други метрополитни региони. Докато някои държави-членки изразходват повече от 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) (Швеция, Германия, Белгия и Австрия), други харчат по-малко от 0,5% от БВП за подобни видове инвестиции. Различията между регионите са още по-големи и варират от 8% до по-малко от 0,1% от БВП;
• Европейският индекс за регионална конкурентоспособност за 2022 г. показва големи разлики в отделните региони в ЕС. Като цяло, има силно представяне на големи градски райони, и по-специално столичните, докато на други места са налице значителни пропуски, въпреки инвестициите в по-слабо развитите региони. Най-малко конкурентоспособните региони са в източните държави-членки, следвани от южните държави-членки;
• Големите регионални различия в нивата на образование отразяват тенденцията човешкият капитал да се концентрира в по-развитите и градските региони. Като цяло образователните постижения са много по-високи в по-развитите региони, отколкото в по-слабо развитите такива. През 2021 г. в по-развитите региони около 37% от населението (на възраст 25-64 години) има висше образование срещу 25% в по-слабо развитите региони. Образователните постижения нарастват във всички държави-членки и региони на ЕС през последните десетилетия, въпреки че разликата между регионите с най-добри и най-слаби резултати непрекъснато се увеличава;
• Различията по отношение на образователните постижения остават големи в ЕС. През 2021 г. повече от 62% от населението на възраст 30-34 години в Люксембург е получило висше образование, докато в Румъния делът е само 25%. Има региони в ЕС, където образователните нива остават много ниски, например в района на Югоизточна Румъния, където по-малко от 16% от населението на възраст 30-34 години има висше образование. В другия край на спектъра е Вилнюс със 76% дял. Съществуват също големи различия в образователните нива в много държави-членки. Например, делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование е над 63% в Ил дьо Франс срещу 22% в Гвиана, 30% в Гваделупа и 32% в Корсика. В Чехия делът на хората с висше образование е почти 65% в Прага срещу 20% в Северозапада;
• Данните на пазара на труда също показват значителни различия, които са много по-големи на регионално, отколкото на ниво държава-членка. Регионалните различия на пазара на труда остават много големи, като в някои региони нивото на безработица надхвърля 20%;
• Градските и селските територии се различават по нива на пазара на труда. В някои държави-членки, по-специално в източните държави-членки, нивото на безработица обикновено е по-високо в селските райони, отколкото в градските райони. За други държави-членки тенденцията е обратна. Например, нивото на безработица през 2021 г. в селските райони на Румъния е 8,4% срещу 2,8% в градовете. В Белгия нивото на безработица в селските райони е 4,5% срещу 10,2% в градовете. Селските региони често показват по-ниски образователни постижения и са с по-нисък достъп до висококачествена ИТ инфраструктура, като например високоскоростна широколентова връзка;
• Демографията е голямо предизвикателство за няколко региона, по-специално в източните държави-членки. Регионите на ЕС се различават значително по отношение на населението си. Наблюдават се сериозни вътрешни различия в страните изразявани в намаляващо население в селските региони и възможностите за задържане на квалифицирани кадри;
• Достъпът до основни услуги остава нисък в редица региони на ЕС. Данните показват, че ЕС е постигнал значителен напредък в подобряването на пречистването на градските отпадъчни води през последните десетилетия, но различията между и вътре в държавите остават значителни. Около 85% от градските отпадъчни води се пречистват през 2020 г. Този дял е над 70 % в повечето държави членки, но е по-нисък в Словения (63 %), Португалия (62 %), Румъния (50 %) и Хърватия (най-ниско ниво от 6 %).

Устойчиво развитие на всички региони:

• Привеждането в съответствие на политиката на сближаване за периода 2021-2027 г. с европейския семестър дава възможност на регионите, както и на подрегионалните територии и местните общности, да изпълняват приоритетите на ЕС, като отчитат регионалните нужди по интегриран и с участието на засегнатите страни начин. В градските райони, стратегиите за развитие адресират главно адаптирането към изменението на климата, възстановяването на градовете и устойчивата градска мобилност, докато извънградските стратегии, в допълнение към адаптирането към изменението на климата, се съсредоточават и върху справяне с демографски и териториални предизвикателства като тези, свързани с достъпа до обществени услуги;
• Настоящите предизвикателства изискват съгласувани действия от всички политики и финансови инструменти на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), в пълно допълване с фондовете по политиката на сближаване. В държави-членки, като Италия например ,подкрепата на МВУ за насърчаване на реформи и инвестиции в енергетиката и транспорта е съчетана с мерки на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за енергийна ефективност, както и с интервенции, насърчаващи научноизследователската и иновационна дейност и конкурентоспособността на бизнеса. По същия начин, в България подкрепата от МВУ е преплетена с интервенции по ЕФРР, както и по Фонда за справедлив преход в области като декарбонизацията. Поради това, от първостепенно значение е да се ускори прилагането, както на Механизма за възстановяване и устойчивост, така и на фондовете по политиката на сближаване, като се гарантира пълното допълване на инвестициите по тях.