Актуално

Прилагането на Закона за авторското право и сродните му права у нас е неефективно, стана ясно на първата от много години дискусия, организирана от Министерството на културата. Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов беше категоричен, че проблемите, свързани със защитата на авторските права трябва да бъдат ясно формулирани и публично изведени. Първото от серията обсъждания, с които се ангажира ведомството, бе фокусирана върху сферата на туризма, където да се изведат трупаните с години проблеми и да се намерят работещи механизми за защита правата на творците, съобразени с европейските стандарти в сектора.

В работната среща взеха участие представители на най-големите туристически сдружения, асоциациите на радио и телевизионните оператори, Министерството на туризма, НСОРБ и на двете организации – монополисти в сферата на уреждането на авторски права – „Музикаутор“ и „Профон“.

Въпреки изключително ниския процент на покритие на туристическите обекти с договори за защита на авторските права – около 10-15% и липсата на каквато и да било активност, организациите за колективно управление на права изпратиха ден преди срещата предложенията си за промени в Закона за туризма. Общото им искане е в процедурите по категоризация на туристически обекти да бъде заложено изискването за представяне на договор за уредени авторски права за изпълняваната в заведенията и хотелите музика и ползваните телевизионни и радио програми.

Представителите на туристическите сдружения не спестиха основателните си критики към пренебрежителното отношение на организациите за колективно управление на авторски права /ОКУП/ и настояха за системно решение на целия комплекс от проблеми, свързан с прилагането на закона. Той дава монополно право на сдружения в частна полза да администрират процеса, но по никакъв начин не ги ангажира с ефективност и прозрачност, подчертаха участниците в дискусията. „Неестественият начин на установени взаимоотношения между бизнеса и ОКУП води до естествена съпротива на собствениците на туристически обекти“, категорична бе изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Поли Карастоянова. Тя и нейните колеги изтъкнаха абсолютно немотивираните и непрозрачни тарифи, които се прилагат спрямо ползвателите за защитена продукция, и пълното отсъствие на диалог при формирането им.  

Като несправедлива и дискриминационна определи действащата тарифа на „Музикаутор“ и заместник-председателят на Българската асоциация на заведенията Стоян Радулов. Той обърна внимание, че с полагането на подписа си под подобен документ министърът на културата на практика узаконява нелоялната конкуренция в сектора. Монополът, който държавата създава в областта на прилагането на Закона за авторските права, нанася тежки вреди както на авторите и изпълнителите, така и на всички останали, които попадат в групата на „ползвателите“ на защитена продукция.

Общините имат най-сериозен дял в организирането на културни прояви и са силно засегнати от двойните стандарти в прилагането на законовите разпоредби. Фактът, че НСОРБ обединява всички 265 общини в държавата и представлява интересите на своите членове пред всички държавни институции, не е достатъчно основание то да бъде включено в общественото обсъждането на тарифата, която регламентира начина на определяне на авторските права и правилата за тяхното заплащане. Въпреки това, в медийното пространство представители на ОКУП лансират невярната теза, че именно Сдружението „отказва“ преговори с тях за условията по тарифата. НСОРБ от години се опитва да стане равноправен участник в този процес, но досегашното покровителство над монопола на ОКУП не допуска това да се случи. На срещата на представители на ръководството на НСОРБ и кметовете на общини с министъра на културата Кръстю Кръстев и неговия екип през август въпросът беше поставен изключително остро и културното ведомство пое ангажимента за съставяне на работна група за уреждане на многобройните проблеми в сферата на авторските права.

По отношение на прилаганата тарифа, НСОРБ категорично настоява механизмът за определяне на авторските възнаграждения да бъде прозрачен, мотивиран и да бъде заложен в закона. Като публично-правни субекти в момента общините са принудени да се съобразяват с несъстоятелни „правила“ на частни организации, които са си присвоили правото да администрират средствата за възнаграждения на творците. Липсата на прозрачност, на обществен и институционален контрол е другият важен проблем, който всички участници в срещата поставиха и обединиха своето настояване. Туристическият бранш изтъкна, че няма сериозни доказателства за това, че възнаграждения се изплащат на авторите и изпълнителите и смятат, че контрол и прозрачност са необходими и в тази посока. Основателната липса на доверие в работата на ОКУП е основната причина, която през годините е задълбочила проблемите, посочиха участниците в срещата.

Министерството на туризма зае категорична позиция срещу предложените промени в ЗАПСП, т.к. те представляват допълнителна административна тежест, която не би трябвало да бъде насърчавана. Те призоваха преди да бъдат правени предложения, които само да гарантират интересите на ОКУП, да бъде направен анализ как предлаганите промени ще способстват за постигането на целите на ЗАПСП. Туристическите обекти трябва да отговарят на множество законови разпоредби, уредени в различни правни актове, и фаворизирането на ЗАПСП пред други закони е неоснователно, подчертаха представителите на Министерството на туризма.

Заместник-председателят на Националния борд по туризъм Мартин Захариев обърна внимание на инициаторите на законовите промени в ЗТ, че няма решение, свързано с туризма, което може да бъде прокарано в Народното събрание без позицията на туристическия бранш и няма решение, свързано с общините, което може да се промъкне без становището на НСОРБ. Той изрази съжаление, че Сдружението на общините е било единственият изразител на обществения интерес в хода на дискусията и препоръча Министерството на културата да не насърчава частните  интереси на ОКУП.

„Тялото е болно и системата не работи“ – обобщи изразените мнения заместник-министърът на културата Виктор Стоянов. Той увери, че с работната среща, проведена на 17 октомври, се поставя началото на поредица от обсъждания за ефективни промени в начина на работа по защита на авторските права и за бъдещи промени в законодателството.