Актуално

„Изключително важно за екипа на МРРБ е добрият диалог между централната и местната власт да продължи. Задачите, които стоят пред нас, са спешни и не търпят отлагане. Политиките на министерството са насочени към развитието на българските общини, на нашите региони, идентифицирането на техния потенциал и запазването на тяхната идентичност“, заяви регионалният министър инж. Виолета Коритарова по време на работна дискусия с ръководството на НСОРБ.

Министър Коритарова акцентира върху успешното и устойчиво реализиране на множество проекти между МРРБ и българските общини, довели до значителното подобряване на средата за живот. Цел е продължаването на съвместните програми и политики, както и надграждането на постигнатите добри резултати. Основните направления, по които двете страни работят интензивно, са Националната инвестиционна програма за общински проекти по чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г., Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Програма „Развитие на регионите“ (ПРР), по която се очаква да се отвори проектното кандидатстване по фаза 2 на интегрирания териториален подход до края на юни.

В разговора участваха още заместник-министрите Веселина Терзийска и Юра Витанова, началникът на кабинета на министъра Кирил Габеров, инж. Момчил Терзийски, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и експерти от министерството.

От страна на местните власти в работната дискусия се включиха председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов, заместник-председателите на УС - Донка Михайлова, кмет на община Троян, Иво Димов, кмет на община Димитровград, Радослав Ревански, кмет на община Белица, членовете на УС - Добрин Добрев, кмет на община Разград, доц. Ивайло Симеонов, кмет на община Елин Пелин, Калин Каменов, кмет на община Враца, Мадлена Бояджиева, кмет на община Тетевен, членовете на КС - Васко Стоилков, кмет на община Сливница, Георги Георгиев, кмет на община Дългопол, както и Деан Иванов, заместник-кмет на община Варна, Никола Барбутов, заместник-кмет на Столична община, Стефан Кръстев, заместник- кмет на община Перник, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева и експерти от екипа на Сдружението.

„Практиката ни показва, че работим изключително ефективно със служебните правителства в извънредните ситуации през последните години. Това е и причината почти всички членове на Управителния ни съвет да са тук“, подчерта в изказването си председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново инж. Даниел Панов. Той изрази и удовлетворението на общините от  наложилата се практика по провеждане на регулярни работни срещи между ръководствата на МРРБ и НСОРБ. Кметът информира, че четири Регионални съвета за развитие (РСР) са провели първите си учредителни заседания и са избрали ръководствата си. Председателят на УС на НСОРБ  очерта и основните теми от интерес за общините, по които се очаква обратна информация от МРРБ. 

Оценка и изпълнение на Концепциите за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) и работата на РСР

Изпълнен е поетият ангажимент за свикване на първите заседания на РСР, дейността им стартира с добро темпо. НСОРБ подкрепи новия териториален подход, въпреки яснотата, че ще е труден за реализация, но с увереност, че ще доведе до по-добри резултати за регионалното развитие. Първите заседания на Съветите и оценките на КИТИ показват наличието на смели и добре подготвени идеи, а оценяването на проектите е обективно, заяви заместник-председателят на НСОРБ и кмет на Троян Донка Михайлова.

Като отворена тема, която в бъдеще следва да се адресира, бе липсата на представители на Управляващия орган на Програмата за развитие на регионите на заседанията, които да предоставят конкретни отговори на поставени от членовете на РС въпроси.

Михайлова информира за притеснението на местните власти, че има ангажиран голям ресурс за инвестиции в републиканска пътна мрежа в КИТИ. Предложение на общините от СЗР е инвестициите за републиканска инфраструктура да се включат в Общата програмна концепция на региона, само ако се финансират с ресурс извън европейския такъв, т.е. със собствени средства на АПИ.

Мотивите за това решение са ограниченият обем на европейските фондове, които следва да се използват приоритетно за инвестиции в общински пътища, за които няма друг целеви приходоизточник на местно ниво; наличието на приходоизточници за финансиране на републиканската пътна мрежа и ежегодните бюджети на АПИ от по около 2.5 млрд. лв., от които остава голяма сума неусвоени средства, които се връщат в държавния бюджет.

Представителите на местните власти заявиха, че липсва яснота относно отворените въпроси, касаещи финалните оценки на смесените КИТИ, координацията и времевия график на поканите по фаза 2 на отделните програми и планирането на втора покана за набирането на КИТИ.

Подходът ИТИ предполага кандидатстване с иновативни и смели проекти. В приетите от Комитета за наблюдение на ПРР документи е заложен кратък тримесечен срок за кандидатстване по фаза 2, който не е достатъчен за трансформирането на предложенията в такива с пълна проектна готовност. Това поставя под риск стойностните идеи, които обсъждаме на заседанията на РСР. Темата сериозно притеснява общините и трябва да търсим по-гъвкави подходи, каза Добрин Добрев, член на УС на НСОРБ и кмет на община Разград.

От екипа на МРРБ заявиха, че Управляващият орган спазва разписаните и одобрени процедури, като въпросът с бюджета на АПИ е политически. Насоките за фаза 2 на ИТИ по ПРР са съгласувани с МФ, предстои да бъдат доразработени. Изчаква се провеждането на всички заседания на РСР, за да се идентифицират предварителните концепции за следващия етап и да се таргетират по вид бъдещите допустими инвестиции. МРРБ има ангажимент до края на юни да обяви кандидатстването, като по взаимна договореност е възможно срокът от 3 месеца да се съкрати. Втора процедура за набирането на КИТИ може да се обяви при наличието на финансов ресурс.

Активизиране сключването на договори по общинските проекти по НПВУ

Общините са депозирали 3 053 проекта по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд -Етап I“, резултатите от оценката им бяха обявени в края на миналата 2023 г. Към момента, след одобряването на 754 проекта, договори за финансиране са сключени по едва 17 от тях. Сходна е ситуацията с процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“ със сключени 130 договора и  „Екологосъобразната мобилност“ с 10.

С оглед на явното забавяне при оценката и договарянето на проектите, както и предвид твърде дългите тръжни процедури, които предстоят за общините, ускоряването на процеса по сключването на договори ще подпомогне за своевременното стартиране на инвестициите и ще позволи пълноценното използване на част от настоящия строителен сезон, каза заместник-председателят на НСОРБ и кмет на община Димитровград Иво Димов.

Регионалният министър информира, че екипът на министерството, съгласно наличния му капацитет, полага усилия за активизиране на договарянето. До момента са подписани 29 договора, предстои сключването на още 40 за енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради, одобрени по етап I на Плана за възстановяване и устойчивост. АУЕР все още прави преглед на техническата документация предоставена им от МРРБ по процедурата. Планира се до края на месеца да приключи договарянето на енергийната ефективност на публичните сгради, като след това усилено ще се работи и по сключването на договорите за МЖС. Изпратени са писма към общините за предоставянето на допълнителни документи, както и за обявяването под условие на процедурите за обществени поръчки.

Национална инвестиционна програма за общински проекти

Особено осезаемо е припокриването на общинските проекти по чл. 107 от ЗДБРР за 2024 г. с такива подадени към Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране по ПРСР, информираха от МРРБ. Припокриването е най-голямо в частта улици и пътища, налице са такива проекти и в сферата на енергийната ефективност. Наблюдава се и изтегляне на общински проекти от ПРСР, което е в разрез с възприетия от МРРБ подход за пълноценно използване на наличния ресурс от ЕС.

За недопускане дублирането на проекти от приложение № 3 към чл. 107, ал. 13 от ЗДБРБ за 2024 г., с подадени по европрограмите, се провеждат разговори с МЗХ и МФ, за подготовката на контролен механизъм. При получаване на европейско финансиране за даден проект, МРРБ има готовност да прекрати сключените с общините споразумения за изпълнението им.

Дискутиран беше и казусът с общинските профили в ИСУН. Представителите на МРРБ заявиха, че системата е създадена за работа с европейски средства, но в оперативни срокове ще бъде опростена и пригодена към Националната инвестиционна програма. Дотогава кореспонденцията по проектите, в т.ч. искания за авансови средства и междинни плащания, се депозират чрез СЕОС към МРРБ.

Коментираха се и най-честите грешки при попълването на заявленията за финансиране – некоректно попълване на информация по отделните пера на бюджета, несъгласувани по надлежния ред технически документи и др. Към момента са прегледани всички заявления, подадени от общините в МРРБ до края на месец март. След изменението на ЗДБРБ, повечето от сключените споразумения ще следват да се анексират. Апелира се към общините с изменени проекти, в бърз порядък, да се депозират искания за анексиране на споразуменията им с МРРБ. 

Много общини се притесняват да подават проекти по оперативните програми заради високия размер финансови корекции, това е причината колегите масово да приоритизират проекти по чл. 107, каза кметът на Враца и член на УС на НСОРБ Калин Каменов, като даде пример миналия програмен период, през който над 98% от общинските проекти са имали корекции. Кметът заяви, че ЕК не вменява налагането на такива строги санкции и акцентира върху необходимостта от Методика по темата, тъй като няма единно налагане на корекции за всички оперативни програми.

Калин Каменов обърна внимание още, че от полза биха били предварителни срещи с местната власт преди предлагането на дейности по програмите пред Комитетите за наблюдение. В рамките на тези работни срещи могат да се приоритизират инвестициите, съгласно нуждите на местно ниво, например за туристическа и спортна инфраструктури. Кметът на Враца предложи и да се сформира работна група за подготовка на десетгодишната Национална програма за енергийна ефективност, която да определи ежегоден брой МЖС, подлежащи на реновиране.

В рамките на работната среща се коментира и темата за грешките в кадастралната карта, които водят до затруднения в реализирането на общинските инвестиции. Представителите на местната власт дадоха пример с идентифицираните в процеса по събиране на актуалната информация за състоянието на общинските пътища несъответствия в приетите с РМС дължини на общинските пътища и реалните по места. Това може да се обоснове с допуснати грешки при съставянето на картата на възстановената собственост, поради което някои от общинските пътища не са отразени или са грешно отразени в кадастралната карта и не са включени в списъка на общинските пътища. При това обстоятелство, общините правят разходи за тях, но не получават финансиране. Има и случаи, при които в частни имоти ползвателите засипват деретата, с цел ползване на терена, което създава реална опасност при евентуални наводнения.

Според МРРБ, общините следва да направят преглед на всички общински имоти и при откриване на грешки, техническите им отдели да инициират процедури по отстраняването им. Темата остава отворена и ще се продължат дискусиите по търсенето на решения.

В заключение на работната дискусия се коментира и напредъкът по изграждането на отделните участъци от АМ „Хемус“, като амбицията на министерството е възобновяване на спрялото им строителството, както и стартиране на отчуждителните процедури и проектирането на някои от лотовете.