Актуално

За промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които да направят ефективна работата на регионалните звена, апелира НСОРБ от години, припомни на среща с ръководството на Министерството на културата заместник-кметът на Пловдив Пламен Панов. В приетата от Министерския съвет програма за управление са заложени изменения в закона, които да гарантират защита на недвижимите културни ценности, за които липсват режими за опазване, както и да усъвършенстват процедурата по съгласуване на инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, в това число и за намаляване на сроковете.

Сред основните проблеми, които Министерството на културата се опитва да разреши с подготвяните промени в ЗКН, е структурирането и функционирането на регионалните звена за културно наследство. Според заместник-министъра на културата Чавдар Георгиев, акцент в работата на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) ще бъде изпълнението на териториалните програми. Те включват изготвяне на оценка на състоянието на недвижимото културно наследство в даден регион, идентифициране на сградите с потенциал и принос към градската уникалност, проучване, картографиране и издирване на архивни документи, свързани с обектите и градоустройствената история. Културното министерство ще разчита на подкрепата на общините и регионалните исторически музеи. Част от документите, свързани с проектиране и изграждане, се съхраняват в общините, регионалните музеи пък имат достъп до различни източници, свързани с историята на сградите и пространствата около тях, обърна внимание Амелия Гешева – съветник на министъра на културата.

Основната задача на специалистите в НИНКН заместник-министър Георгиев вижда в разработването на режими за отделните обекти със статут на културна ценност и изготвянето на планове за управление, особено за зоните с висока концентрация на паметници на културата, архитектурните ансамбли и археологическите резервати.

Кметът на Габрово Таня Христова изтъкна, че поддържането на паметниците на културата е непосилна задача, ако бъде поверена само на държавата и общините. Тя апелира за въвеждане на модели, които функционират успешно в редица европейски държави и които позволяват активно привличане на частни капитали в реставрацията и управлението на културни ценности.

Сериозен проблем представляват старите сгради на закрити вече училища и детски градини, особено тези със статут на културна ценност. Независимо от отпадналата необходимост за тяхното използване, редица законови ограничения в областта на образованието не позволяват да бъдат използвани за други цели. Много от тези обекти са в малки населени места, където няма перспектива отново да се разкрият училища, и импозантни старинни сгради са изоставени и подложени на разрушение, а общините не могат да ги адаптират и използват за други цели.

Нужна е компетентна експертна оценка на сгради, включени в списъците на културните ценности, обърна внимание кметът на Сливен Стефан Радев. В различни периоди и по различни съображения редица здания са включени в тези списъци или са декларирани като културна ценност, без да съществуват реални основания за това.

На срещата на представителите на НСОРБ с министъра на културата Кръстю Кръстев и неговия екип бяха обсъдени и други важни за местната власт въпроси, свързани с опазването на културното наследство. Министерството на културата ще предложи конкретен план за действие и общините ще партнират отговорно, подчерта заместник-председателят на УС на НСОРБ Донка Михайлова.