
На 25 май, в галерия „Средец“ на Министерството на културата, се проведе първото съвместно заседание на Националния и на Организационния комитет за честванията по случай 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, което е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи.
Заседанието бе ръководено от министъра на културата Найден Тодоров, който е зам.-председател на Националния комитет и на зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов, председател на Организационния комитет.
С Решение на МС №379/17.05.2023 г. бяха създадени двете структури, като задачата на Организационния комитет е да изготви проект на Националната програма за отбелязване на 120-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, която Националният комитет следва да приеме. В състава на НК влизат представители на президентската администрация, министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на образованието и науката, на външните работи и на вътрешните работи, както и на Военната академия „Г. С. Раковски“, на БАН, Съюза на тракийските дружества, на националните медии – БНР, БНТ и БТА и на Съюза на журналистите. Членове на Организационния комитет са директорът на Института за исторически изследвания при БАН проф. Даниел Вачков, директорът на Националния военноисторически музей доц. Д-р Соня Пенкова, представители на НИМ, на сдружения, както и кметове и представители на общините Благоевград, Банско, Разлог, Гоце Делчев, Петрич, Сандански, Бургас, Малко Търново, Ямбол и на НСОРБ.
Работната версия на Националната програма е изготвена на база постъпилите в Министерството на културата предложения от общини, институции и организации, като е структурирана в два раздела – основни и съпътстващи събития. Бе взето решение да бъде разработена единна програма с кулминационни събития в София и прояви в цялата страна. Календарът на събитията обхваща периода от юни до края на септември. Заместник-министърът на културата доц. Пламен Славов изтъкна широкото участие на местните власти и музеите в страната, чиито инициативи изграждат основната линия на честванията.
Много от изказалите се по време на обсъжданията подчертаха необходимостта да бъдат привлечени средните училища в страната, защото голямата част от проявите имат както образователен така и значителен възпитателен заряд.
Освен включените в Календара събития, за честванията се подготвят и четири мащабни изложби. Подчертана бе важната роля на медиите както за популяризиране на проявите, така и за отразяване на събитията у нас и в чужбина, особено в контекста на усложнените политически взаимоотношения между страната ни и Република Северна Македония.
На съвместното заседание бе одобрен Националният план за честването на 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание с всички включени конкретни събития. Основният приоритет на Плана е да се постигне широка гласност и популяризиране на историческото събитие за съхраняване на българската идентичност и на историческата памет за делото на героите от Илинденско-Преображенското въстание, като бъде подчертана ролята му в историята на българската държава.