Актуално

В рамките на провеждащото се в София открито заседание на Постоянните комисии на НСОРБ по Европейски фондове, национални и международни програми и проекти и по Земеделие, гори, селски и планински райони бяха обсъдени основните проблеми за общините в работата по проекти от преходния период по Общата селскостопанска политика. Членовете на двете постоянни комисии обсъдиха актуалните проблеми, свързани с изпълнението на проекти, които да бъдат заложени в официално становище на НСОРБ.

Трудният процес по разясняване на условията за кандидатстване по отворените 4 приема по подмярка 7.2 от ПРСР продължи от юли до септември. Значителна част от въпросите бяха свързани с критериите за класиране и ограниченията за брой проектни предложения, одобрени от Комитета по наблюдение на програмата, припомни в представянето на темата секретарят на комисията по Земеделие, гори, селски и планински райони.

По отношение на проектите, включваши интервенции в пътна инфраструктура и водоснабдителни съоръжения, във фокуса на внимание бяха прилагането на показателите за свързаност/ обхванато население, респективно броя аварии или отклонения в качеството на питейната вода. Не липсваха и проблеми, свързани със самите формуляри за кандидатстване.

Междувременно, на 11 ноември Комитетът за наблюдение на ПРСР одобри прехвърлянето на допълнителни 98.5 млн. евро към бюджета на подмярка 7.2, така че 4-те приема ще се реализират при общ бюджет от 150 млн. евро.

Според експертите е възможно поредно отлагане на сроковете за кандидатстване по мярката, включващи дейности за енергийна ефективност, като причината са промените в нормативната уредба. В свое писмо до НСОРБ кметът на община Ардино Иззет Шабан предлага да бъде обсъдена възможността за удължаване на срока до март 2023 г.

Трудностите по прилагане на местните стратегии по подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) и успешното приключване на плановия период произтичат от изключително усложнения модел на подбор, одобрение и разплащане по проектите. На практика, у нас въпреки усилията за децентрализиране на определи задачи по прилагане на стратегиите, функциите на Местните инициативни групи се дублират от Разплащателната агенция. МИГ се явяват по мерките от ПРСР само „първи оценител“, а процедури и проекти се оценяват повторно в РА. Проблемите обобщи Венцислав Димитров – изпълнителен директор на МИГ Сливница – Драгоман.

Предложено бе прилагането на подхода ВОМР да се уреди в един законов орган. Отговорността да е споделена между МИГ и кандидатите по подхода ВОМР.

Комуникацията с УО е на добро ниво, но честите промени в нормативната база и липсата на последователност в действията на УО създават сериозни затруднения и рефлектират върху работата на МИГ, подчерта Венцислав Димитров. Изпълнението на проекти с многофондово финансиране е обвързано с решения и на УО на други оперативни програми, което води до изключително големи забавяния и излишно усложнени процедури. Не са малко случаите, в които одобряването на един проект продължава между 3 и 4 години, подчерта изпълнителният директор на МИГ Сливница – Драгоман.

За пореден път бе поставен проблемът с остарелите ставки, заложени в системата за опростени разходи.

Изразено бе мнение за подкрепа на предложението на Министерството на земеделието да бъде създадена единна структура за управление на проекти, изпълнявани по ВОМР /дирекция в МЗ/.

МИГ трябва да разполагат  с по-голяма свобода и повече независимост при оценката на проектите, смята Димитров. Той направи предложение ДФЗ да приложи практиката на ОПИК - по време на оценяването да има наблюдател от съответната оперативна програма, което значително би съкратило сроковете за одобряване.

Експертите смятат, че вече са преодолени трудностите, свързани с преминаване изцяло в ИСУН на целия процес по кандидатстване, одобряване и изпълнение на проектите. Амбицията за създаване на нова система за проектите по ОСП е излишно и допълнително би усложнило управлението.

Сериозни проблеми все още съществуват при проекти, изпълнявани в партньорство от повече от една общини.

Венцислав Димитров сподели и за проблеми, свързани с окомплектоване на екипите за управление на проекти. Сложности има и при финансиране на самата дейност на МИГ.

Многото проверки и изисквания създават и множество проблеми за всички по веригата на изпълнение на стратегиите, свързани с неспазване на сроковете, загуба на интерес и отказ от страна на бенефициентите, смятат специалистите по управление на европейски проекти в общините.

Въпреки тези затруднения, колективните управителни органи на МИГ бързо актуализираха своите стратегии и разпределиха по мерки допълнителни финансов ресурс (34 млн. евро) за „преходния“ период, значителна част от който е насочен към мерки, определяни като „общински“, бе отчетено по време на проведеното днес заседание.

Инвестиционните проекти от ПРСР също изпитват сериозното негативно въздействие на инфлация в цените на строителните материали и дейности. Прдстои да бъдат публикувани указания и изменения към съответните насоки за кандидатстване, които да ги приведат в съответствие с Постановление на Министерския съвет № 290 от 27.09.2022 г. Според направения финансов анализ е наличен резервен ресурс в ПРСР, който може да бъде насочен към индексация.

Друг значим проблем е системното изоставане във възстановяването на средства, особено на тези, управлявани от МИГ. Това води от хронична невъзможност за планиране на разходите и постоянен финансов дефицит, като много често нужните оперативни средства се осигуряват от съответните общини.

Не на последно място, за всички бенефициенти и МИГ си остават проблем тромавите процедури, честите изменения в нормативната уредба и административните изисквания (които в редица случаи са излишно усложнени).

Мариела Цонева, директор дирекция в община Велико Търново и заместник-председател на ПК по европейски фондове, национални и международни програми и проекти, представи актуалния статус на програмите, предоставящи финансиране за общините. Официално одобрени са: Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) с бюджет над 3.8 млрд. лв., Програмата за храни и основно материално подпомагане, с бюджет 411.7 млн. лв., Програма „Образование“, с бюджет 1.89 млрд. лв., Програма „Околна среда“, с бюджет над 3.5 млрд. лв.

Одобрени са и Програмата за техническа помощ 2021-2027, по която ще се подкрепят ОИЦ-те, както и Програма „Транспортна свързаност“, която не предвижда финансиране на общински проекти.

„Независимо от всички обстоятелства, ние продължаваме да работим с удоволствие и енергия. Надявам се, че тези средства ще влязат пари в общините и ще бъдат инвестирани в полза на обществото“, каза Мариела Цонева.

Надежда Цветкова, началник отдел в община Кърджали, представи законодателната рамка и определящите я четири основни документа. 

Законът за управление на Европейските фондове на споделено управление (ЗУЕФСУ) въвежда някои промени, сред които разширяване на функциите на комитетите по наблюдение, намалява до една регулярните срещи с представители на партньорите и бенефициентите, подбор на стратегии за ВОМР чрез съвместна покана от Управляващите органи, намаляване от 90 дни на 80 дни на срока за междинни и окончателни плащания по постъпили от бенефициентите искания.

Постановление за създаването на Комитетите за наблюдение определя идентичен състав на този от програмен период 2014-2020. Отново всяко министерство, организация, институция, в т.ч. НСОРБ и Регионалните съвети за развитие, ще могат да участват в дейността на Комитетите с един основен и до трима резервни представители.

Проектът на Наредба за определяне на правилата за извършване на плащания, за верификация и счетоводно отчитане на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по програмите е представен за публично обсъждане до 21 декември:

НСОРБ изрази принципна подкрепа за промените на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) заради нуждата от бърз старт в прилагането на Стратегическия план. Сдружението предложи да се осигури последователност и предвидимост в административния процес като общинската инвестиционна интервенция (с бюджет от над 515 млн. евро) също да се администрира по ИСУН при споделено управление. Предложението е аргументирано от натрупания опит и прозрачността при работата с тази система. 

Соня Хорозова, директор дирекция в община Летница, представи основните инвестиции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 – 8 милиарда евро, разпределени по 99 интервенции – 56 в областта на директните плащания и 43 в областта на развитието на селските райони. Две са интервенциите от интерес за общините - за публична общинска инфраструктура и Воденото от общностите местно развитие (ВОМР). По първата 215 общини се предвижда да инвестират ресурс от близо 515 млн. евро в основни услуги и инфраструктура въз основа на т.нар. гарантирани бюджети.

Завишеният финансов ресурс по ВОМР е над 280 млн. евро. Това ще позволи одобряване на близо 90 местни инициативни групи, осигуряващи покритие от 80% от селските общини в страната (по данни на УО по мярката за подготвителна помощ за ВОМР има подадени 111 проекти, включващи 220 селски общини). Заедно с ресурса от участващите други европейски програми, ВОМР може да разчита на общ бюджет от над 430 млн. евро.

Ани Николова, директор дирекция в община Варна, представи Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури, чийто общ бюджет е 237.3 млн. лева. През новият програмен период основен приоритет е насърчаването на икономическия растеж и социалното приобщаване на местните общности, устойчивото развитие на крайбрежните и вътрешните рибарски райони, използвайки възможностите и потенциала на подхода ВОМР. Планирано е увеличаване на броя на местните инициативни рибарски групи на петнадесет (спрямо сегашните девет) и разширяване на териториалния обхват от Черноморското крайбрежие и вътрешните водоеми към Дунавското поречие.

Секретарят на комисията Весела Иванова, началник отдел ”Европейски програми и проекти” в НСОРБ, насочи разговорите към Стратегическия земеделския план за селските район, който няма да бъде част от ИТИ. Управляващият орган няма визия как ще се процедира занапред.

Сдружението възрази на предлаганата промяна на Правилника на прилагане на Закона за регионалното развитие – един проект с много грешки и концептуални пропуски, чрез които се направи опит да се обезсмисли философията на Регионалните съвети за развитие. Предложението бе да станат формална структура, да не разглеждат, одобряват и допълват стратегиите на Интегрираните териториални инвестиции, а само да гласуват формално да или не. Вижте становището тук: https://www.namrb.org/bg/deynost/stanovishta/komentari-i-belezhki-po-proekt-na-pms-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-pravilnika-za-prilagane-na-zakona-za-regionalno-razvitie

Секретарят на Постоянната комисия по земеделие, Симеон Петков, старши експерт в НСОРБ, представи един друг аспект на Стратегическия план и възможността за повече приходи в общините, като собственик на най-големия поземлен ресурс – 10 млн. дка пасища.

Мария Грозданова, директор дирекция в община Благоевград, представи основните елементи от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ), в който са включени 57 инвестиции и 47 реформи, от които 19 инвестиции на обща стойност около 5.8 млрд. лв. могат да бъдат определени като общински.

Реалното изпълнение на мерките за общините в НПВУ все още предстои. Към 25 ноември са обявени три процедури, пряко насочени към общините – за изграждане на младежки центрове и модернизация на образователната среда. В процес на обществено обсъждане са документите за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд -eтап II “.

Национално законодателство за прилагането на НПВУ обхваща две Постановления на Министерския съвет. ПМС №114/08.06.2022 г. определя: правилата за предоставяне на средства от МВУ на крайните получатели; съставът на комисията за оценка на инвестиции, както и правилата за работата й; условията за сключване на договор за финансиране с крайните получатели и изменението му; правилата за осигуряване на информация и публичност при предоставянето на средства от Механизма

От депозираното становище на НСОРБ, формулирано след допитване до общините, е отразено само едно предложение за прецизиране на текстове, указващи, че когато кандидат е подал повече от едно предложение в рамките на една процедура, на оценка подлежи единствено последното подадено предложение.

ПМС №157/07.07.2022 г. (изменено и допълвано през август и октомври) определя органите и структурите, отговорни за изпълнението на НПВУ и техните основни функции. Коментарите и бележките на Сдружението не са отразени.

Подготовка на проекти и програми по НПВУ, касаещи общините, представи Ваня Христова, директор дирекция в община Хасково. Тя обърна внимание на късното стартиране на процеса на набиране на проекти, въпреки анонсите за по-ранен срок. Общият извод е, че насоките за кандидатстване имат много слабости, свързани с изискванията и условията към обектите на интервенции, вкл. непознаване на спецификите на отделните инвестиции и на приложимата нормативна уредба.

НСОРБ депозира становища, след съответното проучване на мнението на общините и на отделните ни експертни мрежи функциониращи в рамките на Постоянните комисии.

Дейностите на НСОРБ, в подкрепа на общините за реализацията на проекти в новия програмен период, представи Теодора Дачева, заместник изпълнителен директор на НСОРБ. Тя увери, че Сдружението ще продължи да предоставя експертна и консултантска помощ, ще съдейства за обмен на добри практики и ще залага на активна комуникация с централната власт и управляващите органи.

В съвместното заседание на двете постоянни комисии на НСОРБ участват над 80 представители от близо 50 общини. Форумът предшества поредното издание на Националната среща на експертите по програми и проекти на общините.