Актуално

На 19 юни Европейската комисия (ЕК) публикува пролетния си пакет от прогнози и специфични препоръки към държавите членки в рамките на Европейския семестър: Пролетен пакет на европейския семестър за 2024 г. (europa.eu)

Ключовата цел на Съюза, според Комисията, е повишаването на дългосрочната конкурентоспособност на ЕС. За да се постигне целта, задачите пред ЕС са преодоляване на структурните предизвикателства, които възпрепятстват конкурентоспособността, по-висок растеж на производителността, по-големи инвестиции и справяне с недостига на работна сила и умения. За това е необходим интегриран подход във всички области на политиката: макроикономическа стабилност, насърчаване на устойчивостта на околната среда, производителност и справедливост. Ефективното изпълнение на NextGenerationEU и политиката на сближаване се посочват като основните движещи сили за конкурентоспособна икономика на ЕС.

Комисията прогнозира ръст на БВП през 2024 г. от 1,0% в ЕС и 0,8% в еврозоната на фона на силен пазар на труда и динамично частно потребление. През 2025 г. се очаква растежът да се ускори допълнително до 1,6% в ЕС и до 1,4% в еврозоната. Междувременно инфлацията в ЕС се очаква да спадне от 6,4% през 2023 г. до 2,2% през 2025 г.

Прогнозата на Комисията е придружена по традиция от доклади и препоръки за отделните държави членки. В докладите се анализират промените в икономиката, заетостта и социалната сфера, прави се преглед на изпълнението на Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и на програмите по линия на политиката на сближаване. В докладите се посочват основните предизвикателства, като се отделя особено внимание на конкурентоспособността и се определят приоритетните реформи и инвестиции. Въз основа на този анализ, Комисията предлага специфични за всяка държава препоръки.

Докладът за България, с общ обем от почти 100 страници, анализирана икономическите, социалните, структурните, бюджетните политики и заетостта.

По-важните констатации на ЕК в доклада за България:

Икономиката показа устойчивост на външни шокове, но предстоят значителни предизвикателства:

• Икономическата активност бе изправена пред по-слабо външно търсене и продължаващ ценови натиск. Инфлационният натиск от 2022 г. се запази в началото на 2023 г., но дефлацията в цените на храните и енергията помогна за стабилизиране на инфлационните процеси. Това помогна и да се избегне спиралата между заплати и цени. В бъдеще се очаква инфлацията в сектора на услугите също да се забави, заради вторични ефекти от цените на суровините и прогнозирано забавяне на ръста на заплатите.

• Фирмите запазиха високи нива на заетост и увеличиха номиналните заплати, макар и по-умерено. В резултат на това частното потребление се разшири, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, подобреното потребителско доверие, спада на инфлацията и силната кредитна активност на домакинствата.

• Инвестициите се увеличиха през 2023 г., подкрепени от публичните и завършването на строителни проекти. Увеличението на публичните инвестиции е свързано с края на програмен период 2014-2020 г. на структурните фондове на ЕС. Предполага се, че бъдещите инвестиции ще бъдат подкрепени от проекти, финансирани от ЕС, включително по Плана за възстановяване и устойчивост на България, но закъсненията в изпълнението все повече излагат това предположение на риск.

• Продължаващите високи нива на кредитна активност в жилищния сектор може да са насочили производствените ресурси далеч от други икономически дейности. Ниските лихвени проценти по жилищните заеми и продължаващите високи нива на кредитна активност като цяло отразяват вътрешни фактори. Ипотечното кредитиране е свързано с депозитната база, която продължава да нараства поради нарастващия разполагаем доход и ограничените инвестиционни алтернативи, достъпни за домакинствата. В резултат на това банките разполагат с достатъчно евтина ликвидност, която да насочат към жилищния пазар, което води до донякъде надценени цени на жилищата.

• България предприема последователни действия за по-нататъшна интеграция в ЕС. Присъединяването към еврозоната е дългогодишен политически приоритет и текущата целева дата е 2025 г. През април 2024 г. България подписа Споразумение за партньорство с Комисията за организиране на информационни и комуникационни кампании за преминаване към еврото. България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство по въздух и море от 31 март 2024 г., като сухопътните граници все още не са обхванати. Страната е в процес на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

• Бизнес средата като цяло не благоприятства инвестициите и институционалното качество остава предизвикателство. Бизнес разпоредбите и административните бариери възпрепятстват 58% от фирмите да правят дългосрочни инвестиции. Освен това 53% от инвеститорите не са уверени, че техните инвестиции са защитени от закона и съдилищата в България.

• Бизнес средата в България също е възпрепятствана от значителния отпечатък на държавните предприятия (ДП) върху икономиката, който засяга стратегически сектори като енергетика, транспорт и водоснабдяване.

• Застаряването и свиването на работната сила и високият дял на икономически неактивните млади хора продължават да ограничават нарастването на заетостта. Степента на активност на хората на възраст 20-64 години достигна своя връх от 79,6% през 2023 г. Неактивното население варира значително в различните региони и е особено високо сред ромите, хората с увреждания и тези с по-ниско образование.

• Около половината от младите хора нямат основни умения, което застрашава дългосрочните перспективи за растеж. Резултатите от Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) за 2022 г. показват, че около половината от 15-годишните в България нямат умения по математика, четене или природни науки. Образователните неравенства остават много високи, включително в образованието и грижите в ранна детска възраст.

Достъпността на енергията остава ключов фактор за конкурентоспособността:

• Високите цени на енергията продължават да поставят предизвикателства пред конкурентоспособността на България. През 2023 г. цените на енергията се понижиха от рекордните върхове, наблюдавани по време на кризата от 2022 г. Те обаче остават над средните за периода 2018-2022 г., което се отразява негативно на конкурентоспособността на България, особено поради високата енергийна интензивност на икономиката. Настоящата пазарна структура води до неефективност на потреблението на енергия и публичните разходи, тъй като механизмите за подпомагане компенсират небитовите потребители за разходи за електроенергия над 102 евро/MWh, а домакинствата плащат регулирани цени на електроенергията. Значителна част от населението все още се бори с енергийна бедност, което означава съществуващ социален проблем.

• Финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и кохезионната политика взаимно подкрепят усилията за повишаване на конкурентоспособността и стимулиране на устойчив растеж. В допълнение към 5,7 милиарда евро финансиране от МВУ, политиката на сближаване предоставя на България 10,7 милиарда евро за периода 2021-2027 г. Подкрепата от тези два инструмента заедно представлява около 16,18% от БВП на страната през 2023 г., в сравнение средната стойност за ЕС е 5,38% от БВП.

• Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на България се забавя значително поради значителни предизвикателства. Структурните предизвикателства, свързани с енергийния сектор, устойчивия транспорт, съдебната система и образованието, изискват конкретни действия, за да се гарантира, че реформите и инвестициите могат да бъдат завършени навреме. Въпреки че някои реформи (напр. в областта на борбата с прането на пари, образованието) и инвестициите (напр. енергийна ефективност, възобновяема енергия, интелигентна промишленост, здравеопазване) вече са започнали, изпълнението на Българския план ще трябва да се ускори, за да се спази крайния срок – второто тримесечие на 2026 г. Бързото финализиране на главата REPowerEU е от ключово значение. Включването му в ПВУ ще позволи да се финансират допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на България в областта на енергетиката и зеления преход.

Инвестиции в хората за икономически растеж и социална устойчивост

Инвестирането в умения е инструмент, който прави работниците по-пригодни за заетост и подобрява производителността на труда. Наличието на свободни работни места, съпроводено с леко нарастване на безработицата, показва, че работодателите изпитват трудности при намирането на подходящи кадри, въпреки наличния резерв от безработни. През 2022 г. участието на възрастни в учене през последните 12 месеца е 9,5%, значително по-ниско от средното за ЕС от 39,5%.

Основните предизвикателствата пред България:

• България е изправена пред предизвикателства, свързани със зеления преход, бизнес средата, достъпа до здравеопазване, образование, недостига на работна ръка и социалното включване. Справянето с тях ще спомогне за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на страната и ще гарантира устойчивостта на нейната икономика. Това ще помогне и за по-нататъшен напредък към постигане на целите на ООН за устойчиво развитие. Важно е за идентифицираните предизвикателства да се търсят решенияа както на национално, така и на регионално ниво. Това ще помогне за намаляване на регионалните различия и ще подобри административния и инвестиционен капацитет по балансиран начин в цялата страна.

• Необходим е дългосрочен, устойчив механизъм за финансиране на енергийно ефективното обновяване. Необходимите подобрения на енергийната ефективност, особено на жилищните сгради, надхвърлят планираното в рамките на съществуващите и предвидените политически мерки. Едно устойчиво решение за финансиране би могло ефективно да отговори на тези нужди, особено чрез намаляване на зависимостта от изцяло финансирана от безвъзмездна помощ подкрепа за обновяване. Освен това, за да се гарантира, че България изпълнява актуализираните цели съгласно ревизираната Директива за енергийна ефективност (Директива (ЕС) 2023/1791), са необходими по-широкообхватни мерки, включително инструменти за финансова подкрепа. В това отношение би било важно да се използва Националният фонд за декарбонизация, предвиден като част от ПВУ.

• Преодоляването на закъсненията на инвестициите в устойчив транспорт е от ключово значение за прехода на България към по-зелена икономика. Това включва прилагане на реформи, които допълват ПВУ, по-специално чрез увеличаване на административния капацитет и финансиране за инвестиции, свързани с: (i) железопътна инфраструктура; (ii) интегриране на различни видове транспорт в национални и градски мрежи; и (iii) увеличаване на броя на електрическите превозни средства чрез увеличаване на броя на станциите за зареждане. Постоянните закъснения в изпълнението на инвестициите могат да застрашат целите за промяна на транспорта и декарбонизацията му.

• Има неизползван икономически потенциал в темпа на преход на България към кръгова икономика. Материалният отпечатък на България се е увеличил от 21,2 на 26,2 тона на глава от населението между 2018 г. и 2022 г., сред най-високите в ЕС. България също е една от страните с най-лоши показатели по отношение на генерираните отпадъци на жител. Освен това страната все още е една от държавите членки с най-висок процент на депониране и най-ниска ефективност на рециклиране. Необходими са инвестиции за подобряване на управлението на отпадъците – по-специално за подобряване на разделното събиране на отпадъци – и за насърчаване на възприемането на нови бизнес модели, отдалечавайки се от линейната икономика.

• Има няколко бариери пред достъпа до адекватно здравеопазване в България: ниският дял на обществените разходи за здравеопазване, високото ниво на плащания „на ръка“, недостатъчната профилактика и липсата на адекватно здравеопазване в много области. Въпреки че ПВУ предвижда значителни инвестиции в здравеопазването, налице са големи забавяния и все още не се виждат конкретни резултати.

• България се бори със значителни предизвикателства, свързани с бедността и неравенствата, които засягат най-вече уязвими групи като деца, възрастни хора, хора с увреждания и ромски общности. Въпреки че има постепенно намаляване на тежките нива на материални и социални лишения, общите нива на бедност остават много високи, като се запазва високото неравенство в доходите. Въпреки значителните увеличения на заплатите през последните две години, бедността сред работещите остава над средната за ЕС отчасти поради високата инфлация, предизвикана от нарастващите цени на енергията и храните. България е предприела мерки за справяне с енергийната бедност, но схемите за подпомагане все още са в процес на разработване. Системата за дългосрочни грижи има едно от най-ниските нива на покритие в ЕС, но са инициирани целенасочени мащабни инвестиции за подобряване на качеството на социалните услуги. Освен това прилагането на инициативи за повишаване на квалификацията/преквалификация, по-специално тези, включени в ПВУ, може да помогне за улесняване на трудовата мобилност и да стимулира растежа на заплатите за хората с ниски доходи с течение на времето.

• Има възможност за повишаване на ефективността на управлението на публичните инвестиции. Въпреки че стратегическото планиране беше значително засилено през 2018 г., все още не е налице оценка и подбор на проекти въз основа на обективни показатели за съотношението цена-качество. България все още има недостатъци в ключови области като съответствието между инвестиционните решения и дългосрочните стратегически цели и навременното изпълнение на капиталовите разходи.

• Междинният преглед на фондовете на политиката на сближаване е възможност за оценка на програмите по тях и за справяне с възникващите нужди и предизвикателства в държавите-членки на ЕС и техните региони. Държавите членки преразглеждат всяка програма, като вземат предвид, наред с други неща, предизвикателствата, идентифицирани в Европейския семестър, включително в препоръките за 2024 г. за всяка държава. Този преглед формира основата за предложение от държавата членка за окончателно разпределение на 15% от финансирането от ЕС, включено във всяка програма.

България догонва ЕС по повечето показатели, но остава с най-нисък БВП на глава от населението и преживява бърз спад на населението. Страната е изправена пред значителни териториални различия и трябва да даде приоритет на инвестициите и техническата подкрепа, за да се справи с особено слабото развитие в трите северни региона.

На този фон остава важно да продължи изпълнението на планираните приоритети, като се обърне специално внимание на: (i) капацитета на регионалните и местните заинтересовани страни да прилагат интегрирани подходи към инвестициите на местно ниво; (ii) регионални и местни мрежи за подкрепа за научни изследвания, иновации и предприемачество чрез целенасочени мерки за трансфер на технологии и комерсиализация; (iii) железопътна и пътна инфраструктура, насърчаване на инвестициите в устойчив транспорт и интермодалност; (iv) подкрепа за изпълнението на плановете за справедлив териториален преход чрез осигуряване на ефективно управление, координация и капацитет на националните, регионалните и местните заинтересовани страни; v) управление на водите, по-специално снабдяване с питейна вода и пречистване на отпадъчни води, както и ефективно управление на отпадъците и ресурсите; (vi) мерки за активна политика на пазара на труда, особено за групи, които са изправени пред предизвикателства при намирането на работа, и инвестиции в придобиване на умения, особено за зелени и цифрови преходи; (vii) осигуряване на качествена и приобщаваща образователна система, включително чрез съсредоточаване върху прилагането на Европейската гаранция за детето; и (viii) подобряване на социалното включване на уязвими групи като ромите, включително чрез социалната икономика, и насърчаване на достъпни и качествени услуги за дългосрочни грижи.

Комисията препоръчва през 2024 и 2025 г. предприемането на действия в следните 4 области:

• Представяне на средносрочния фискално-устройствен план в срок. В съответствие с изискванията на реформирания Пакт за стабилност и растеж, ограничаване на растежа на нетните разходи през 2025 г. до темп, съвместим с поддържането на дефицита на консолидирания държавен бюджет под референтната стойност от 3% от БВП по Договора и поддържане на дълга на консолидирания държавен бюджет на разумно ниво в средносрочен план;

• Значително ускоряване на изпълнението на програмите по политиката на сближаване и Плана за възстановяване и устойчивост, като се гарантира завършване на реформите и инвестициите до август 2026 г., чрез подобряване на функционирането и повишаване на капацитета на публичната администрация, включително на регионално ниво, повишаване на качеството на процедурите за възлагане на обществени поръчки и укрепване на независимостта и функционирането на регулаторите. Бързо финализиране на главата REPowerEU. В контекста на средносрочния преглед на програмите по политиката на сближаване, продължаване на фокуса върху договорените приоритети, като същевременно се отчитат възможностите, предоставени от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа за подобряване на конкурентоспособността“.

• Подобряване на образованието и обучението, вкл. за групите в неравностойно положение, чрез подобряване на обучението на учителите и прилагане на преподаване и учене, основано на компетентности. Внимание на недостига на работна ръка и подобряване уменията на работниците, за да се повиши конкурентоспособността и подкрепи зеления преход.

• Намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия, особено чрез преминаване към възобновяема енергия в централното отопление и разполагане на вятърни инсталации. Осигуряване на достатъчно капацитет за съхранение, за да се увеличи гъвкавостта на енергийната система. Укрепване на инфраструктурата на електроенергийната мрежа чрез въвеждане на интелигентни елементи на мрежата и увеличаване на взаимосвързаността със съседните страни. Справяне с енергийната бедност чрез прилагане на целеви мерки за намаляване на дела на населението, което не може да поддържа домовете си достатъчно топли. Насърчаване на и внедряване на устойчив градски и железопътен транспорт, включително чрез ускоряване на развитието на необходимата инфраструктура.

Предстои Съветът да обсъди и одобри специфичните препоръки към държавите членки. Европейският парламент ще разгледа и дискутира прогнозите и препоръките на Комисията.