Актуално

Заседанието на комисията се проведе на 24 октомври. То бе открито и водено от председателя й Маринела Пазвантова, секретар на община Сухиндол.

Създаване на условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите лица бе темата, която представи Венера Милова, секретар на Столична община. Приетият миналата година Закон за българския жестов език задължава ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините до 31 декември 2022 г. да създават условия за обслужване на хората със слухови проблеми.

София е първата община, която въвежда онлайн връзка с жестов преводач за административно обслужване на глухи и сляпо-глухи граждани. Те ще бъдат обслужвани на специално обозначено гише, оборудвано с технически средства за осъществяване на тристранна онлайн връзка. С назначаване на преводачи на български жестов език, до края на годината такава онлайн връзка ще бъде въведена в 24-те районни администрации и данъчни служби, а през 2023 г. ще започне въвеждането и във всички останали звена на общината, общински дружества, предприятия, общински културни институти и други.

Друга мярка е създаването на рубрика, насочена и разпознаваема от глухи и сляпо-глухи лица на електронния портал на Столичната община: https://bgsl.sofia.bg/. Там вече се публикуват видеоматериали на български жестов език по темите „транспорт“, „социални услуги“ и „спортни дейности“, които ще бъдат поетапно надграждани и актуализирани при необходимост.

Разработени са правила за административното обслужване на глухи и сляпо-глухи лица, които ще бъдат достъпни и като видеоматериал на български жестов език.

Предстои да се организират и обучения на служители в администрацията на Столичната община за запознаване със спецификите на живота, културата и идентичността на глухите и сляпо-глухите лица, както и със Закона за българския жестов език. Всички предвидени дейности са разработени от Консултативен съвет с участието на представители на глухата общност.

Пилотен проект на Столична община ще подпомага процеса на приобщаване на глухите деца към обществото чрез обучения в детски градини. В продължение на една учебна година 14 детски градини да бъдат посещавани от жестов преводач, придружен от глух човек, които ще научат децата на песничка, преведена на българския жестов език. Подбрани са детски градини, в които има деца с нарушен слух или деца на глухи родители. Дейностите ще се осъществяват със съгласието на родителите на децата в съответните групи.

Голяма част от общините нямат възможност и информация достоверна за броя на глухите жители в тях и техни организации. Особено от малките общини, за да изпълнят разпоредбата. Много мислихме как да осигурим жестов превод, организациите предлагаха да използваме техната услуга, но решихме да назначим преводачи, те ще бъдат и оператори в контактния център, каза секретарят на Столична община Венера Милова.

Столична община вече е обявила конкурс за четирима жестови преводачи и чака кандидати, отговарящи на изискванията на закона. Те ще осъществяват връзката при заявка от глух потребител за административна услуга, в останалото време ще изпълняват услуги в контактния център.

Голям проблем е бройката на легализирани жестови преводачи – само седем, концентрирани в големите градове, затова Столична община предлага сътрудничество за предлагане на споделени услуги.

„С удоволствие ще споделим нашия опит. Всичко е подробно обсъдено и одобрено от глухата общност“, каза тя. Идеята е София да сподели назначените в администрацията преводачи с другите общини – срещу символично заплащане при реализирана услуга“, каза Венера Милова. Тя се ангажира да разработи текст на споразумение за сътрудничество, което НСОРБ да разпространи сред общините за коментари, одобрение и подписване, при желание.

Другата важна тема, която обсъдиха членовете на комисията, бе задълженията на общините, регламентирани в Закона за електронното управление, свързани с извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии и Регистъра на проектите. В дискусиите се включиха представители на Министерство на електронното управление: главният секретар Ангел Петров, Стоян Цонев, началник отдел „Бюджетен и проектен контрол“, Васил Певичаров, държавен експерт в отдел „Бюджетен и проектен контрол“.

Венцеслав Кожухаров, ст. експерт „Електронно управление“ в НСОРБ изтъкна доброто взаимодействие с МЕУ, една от ползите от което е представянето на над 180 електронни общински услуги чрез Портала на електронното управление, както и ползването на вътрешни електронни услуги от общините през системата за сигурно електронно връчване.

Експертите от МЕУ коментираха провеждащите се от септември планови проверки в общините – областни центрове по прилагането на чл.7г, ал. 4 от ЗЕУ (Информацията за разходите в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за: тригодишните бюджетни прогнози; проектобюджетите за следващата година; утвърдените годишни бюджети; извършените промени по бюджетите в тази област; текущите и годишните отчети, които се подава по електронен път от служители, определени от административния орган.

Първите проверки сочат, че има общини, които не са въвели данни по чл. 7г, ал.4 от ЗЕУ, както и в Регистъра на проектите за вписването на технически спецификации за изграждане, внедряване на информационни системи и електронни услуги, в който, уточниха от МЕУ, се вписват всички дейности, вкл. доставки оборудване и т.н. Общинските служители отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане, напомни още главният секретар Ангел Петров. Той уточни, че законът е ясен, указва съответни наказания и проверяващите от министерството нямат право на преценка дали да наложат санкция ако открият неизпълнение на вменените задължения.

Министерството е предприело действия за надграждане на Регистър на информационните ресурси (РИР), което ще позволи експортиране на данни в системата за бюджетен контрол. С това ще се намали административната тежест на общините по отношение въвеждането на данни по чл. 7г, ал.4 от ЗЕУ.

За да се избегнат проблеми с въвеждане на данните в регистъра на проектите, МЕУ ще разработят методически указания и ще посочат най-често допусканите грешки.

Членовете на комисията обърнаха внимание, че липсата на експерти в общините често е причината за неизпълнение на изискванията. Събирането на данни от второстепенните разпоредители с бюджет утежняват още повече работата на администрациите. Ако техните данни в приложенията са с дребни грешки – тире, точка и т.н., системата не приема информацията на общината и общинските счетоводители трябва отново да въвеждат данните.

Основният проблем при общините, който засяга не само конкретно разглеждания случай, е, че през различни закони постоянно се възлагат допълнителни задачи на общините, без да се осигури ресурс, без да се предвиди нова щатна бройка.