Актуално

Във Френския институт в София се проведе конференция, посветена на кръговата икономика и подобряване на процеса на оползотворяване на отпадъците. Форумът е част от инициативата „ЕкоОбщина – устойчив град и общество“, която се организира от Посолството на Франция в България и Френския институт в България, съвместно с НСОРБ, ЕС „За Земята“, ЕнЕфект и Асоциацията на еколозите от общините в България.

От Екологично сдружение „За Земята“ изнесоха данни за на нивото на връщане на вече използвани материали в икономиката. За България процентът е под 5 при средно ниво в ЕС 11,5%. Първенец е Нидерландия с 27,5%.

Постигат се добри резултати при събирането на текстил, но са нужни по-сериозни мерки за събиране и разделяне на пластмасовия отпадък, казват от сдружението. Миналия месец нов доклад на Екологично сдружение „За Земята“ разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система. Като важна стъпна се отбеляза промяната на такса битови отпадъци на база количество. Важно е да се подобри и достъпът до местата за изхвърляне на отпадъци, каза също тя. Националната ни стратегия за постигане на кръговост твърди, че местните власти трябва да играят активна роля за достигането на кръгова икономика, но пропуска да уточни точно как, коментира Евгения Ташева от „За Земята“.

Десислава Стойкова, юрисконсулт в НСОРБ, изказа благодарност към Посолството на Франция в България за дългогодишното сътрудничество и възможността българските местни власти да черпят от опита френските си колеги.

„Без съмнение управлението на отпадъци и преходът към кръгова икономика е едно от предизвикателствата пред общините. От всички нас се изисква изцяло да променим своето мислене, да поглеждаме и към онова, което оставяме след себе си. По-малко да черпим от природата и повече да търсим източниците на суровини в отпадъците и в преработените материали. Днес всички ние се нуждаем от смели решения, промяна на стереотипи и осъзнаване, че зеленият преход и кръговата икономика са възможност за просперитет и сигурност в утрешния ден. Сдружението винаги ще подкрепя подобни срещи на експерти свързани с обмен на професионалния знания и мнения, каза Десислава Стойкова и посочи добрите примери на Габрово и Благоевград.

В община Габрово има изградена инфраструктура още от 2015 г. за разделянето на отпадъка на суха и мокра фракция, заяви Даниела Димитрова, директор на Регионално депо за неопасни отпадъци – Габрово. На 138 площадки са разположени съдове за двукомпонентния модел, има и специализирани транспортни средства, които по определен график събират този отпадък, разказа тя. Има вече и съдове за разделно събиране на отпадъци от опаковки, каза Димитрова. Успех е подземното сметосъбиране в общината, защото чистотата на отпадъка е много по-добра. Община Габрово има мобилен пункт за разделно събиране на отпадъци от домакинствата и изпробва депозитна вендинг система за отпадъци от опаковки. През 2021 г. Габрово стана носител на наградата „Европейски зелен лист“ и е част от Мисията за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове. 

По Оперативна програма „Околна среда“ (2014-2020) са финансирани анаеробни инсталации за биоразградими отпадъци – Благоевград, Бургас и Русе, заяви

Началникът на отдел „Екология“ в община Благоевград, Наталия Димитрова, представи анаеробни инсталации за биоразградими отпадъци в Благоевград, Бургас и Русе, финансирани по Оперативна програма „Околна среда“. Засега Бургас е най-напред в тази инициатива, като има разделно събиране от домакинства, заведения за обществено хранене и образователни институции, отбеляза тя. В Благоевград до края на ноември предстои подписване на договора с избран оператор на инсталацията. Разделното събиране на хранителните отпадъци от домакинствата е важно, посочи Наталия Димитрова и добави, че ще се разчита и на информационна кампания за постигането на добър резултат. Планираме срещи с целеви групи – ресторантьори и образователни институции, с пенсионерски клубове и неправителствени организации, каза тя. Предстои да се прецени и къде точно да бъдат разположени контейнерите за биоотпадъци. 

Кръговата икономика е концепция, която ни кара да се замислим за моделите на производство и на потребление. Тя е свързана и с ограничаването на ресурсите и тяхното по-добро използване, коментира Стефани Пьотибон, първи съветник в Посолството на Франция в България. Като пример за добра практика в България тя спомена дейността на компанията „Веолия“, свързана с повторно използване на отпадъчни води. Конкурсът „ЕкоОбщина – устойчив град и общество“ е удължен до 11 ноември, обяви Пьотибон. Общината, която ще спечели, ще получи пътуване до Франция, където ще има възможност да посети иновативни общини и да се запознае с методите за кръгова икономика. Очаква се на 22 ноември да бъде обявен победителят от конкурса.

Френския опит по пътя към кръговата икономика сподели Франк Льодюк, председател на асоциация „Енергия Франция – България“, която е партньор на организация, обединяваща кметове от Парижкия регион Ил дьо Франс. Европейската комисия цели производството на биометан да достигне до 35 милиарда кубически метра годишно до 2030 г. Това е процес на разграждане под въздействието на бактерии на органични материали, например органични комунални и селскостопански отпадъци, органични отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, както и целенасочено отгледани енергийни растения. Реакцията е наречена анаеробно разграждане и води до образуването на биогаз. Биогазът има потенциал за широк диапазон употреба при производството на енергия.

/МБ/