Подкрепа на общините за успешна реализация на европейски проекти

Националната среща на експертите по програми и проекти от общините даде възможност за диалог и обмен на добри практики

Хисаря беше домакин на Националната среща на експертите по програми и проекти от общините. Над 200 общински представители имаха възможност да споделят опит и практики, да намерят отговор на конкретни въпроси, да дискутират възможностите за подобряване на системата за управление на европейските фондове. Форумът се организира в изпълнение на проект „УСПЕХ - Умения, Синергия и Партньорства за Европейски Хоризонти“, финансиран от Програма "Техническа помощ" 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие и национално съфинансиране, по Договор № BG16RFTA001-1.007-0001-C01.

За темите от Пленарната сесия на събитието вижте повече: ТУК.

Срещата започна с представяне на обхвата, целите и предвидените дейности по проект „УСПЕХ“.

Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева акцентира върху четирите основни цели: допълване на общински кадрови капацитет за подготовка и изпълнение на проекти; целенасочена специфична подкрепа за общините от Северна България; създаване на възможности за обмен на добри практики между български общини, както и между български общини и местни власти от други страни членки на ЕС, включване на българските местни власти във формирането на европейските и национални политики и насърчаване включването им в европейски инициативи и мрежи; повишаване на обществената информираност за приноса на ЕС на местно ниво.

Сдружението ще осигури конкретни услуги в четири направления:

- Стратегическо планиране – подкрепа за подготовка и изпълнение на общински програмни и стратегически документи за програмни периоди 2021 – 2027 г. и 2028 – 2034 г.;

- Прилагане на ИТИ и насърчаване на междуобщинското сътрудничество и на сътрудничеството с неправителствения, бизнес и научен сектор;

- Хоризонтални политики – възлагане и изпълнение на обществени поръчки по ЗОП, съблюдаване на приложимия режим на държавните помощи (с изключение на държавните помощи при предоставяне на услуги от ОИИ) и подготовката и изпълнение на проекти (с акцент върху проекти, реализирани чрез финансови инструменти);

- Разработване и изпълнение на проекти за участието на българските общини в инициативи на ЕС като „Хоризонт Европа", движението „Нов европейски Баухаус" за градско развитие и други инициативи.

Предвидени са 19 дискусионни форума за формиране на обща позиция по значими предложения за промени в нормативната уредба, разширяване на знанията по ключови теми, свързани с подготовката и изпълнението на европейски проекти, както и за намиране на партньори за реализация на съвместни проекти. Крайният срок на проекта е 31 декември 2027 г.

Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ представи данни от анализ на Сдружението относно кадровото обезпечаване на евродейностите в общинските екипи, размера на усвоените средства по периоди за Южна и Северна България, конкретни предизвикателства, които местните администрации срещат в качеството им на бенефициенти и кандидати за европейско финансиране.

Програма „Образование“ 2021-2027 & инвестиции в образованието по НПВУ

С обзор на резултатите от предходния период по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 (ОПНОИР) започна изказването си Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, която е УО на Програмата. По ОПНОИР са сключени договори с 98 общини, на стойност 37,1 млн. лв., като областите с най-висок размер на усвоени средства са Пазарджик, Благоевград, Бургас, Плевен, Велико Търново и Монтана.

Относно инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Попов информира за сключени 176 договора с общини за над 557 млн. лв. по две направления – модернизация на образователна инфраструктура (158 обекта на територията на страната) и изграждане на 18 младежки центъра. Плащанията към общините по сключените с тях договори се осъществяват с добри темпове. Вече има завършени сгради на училища, като прави впечатление високото качество на ремонтите.

По темата за интервенциите в периода 2021-2027 г. по Програма „Образование“ (ПО) заместник-изпълнителният директор на Агенцията акцентира, че бюджетът й е на обща стойност от близо 2 млрд. лв. Основен бенефициент е МОН, а общините са ключов партньор. От УО разчитат на активността на местните власти при инвестирането на ресурса по програмата, тъй като сградите и базите на училищата и детските градини, са в по-голямата си част общинска собственост.

Иван Попов напомни, че по процедура „Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт“ общините могат да кандидатстват до 27 януари 2025 г. Допустими дейности са: работа с деца и ученици за осъществяване на интеркултурно образование; обучения на педагогическите специалисти за придобиване, развиване и прилагане на компетентности за демократична култура в рамките на интеркултурно образование в мултикултурна среда; провеждане на информационни кампании, насочени към недопускане на дискриминация, основана на раса, етнически произход или религиозна принадлежност. Общият бюджет е 31 123 577 лв., като минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проект по процедурата е 100 000 лева, а максималният - 500 000 лева. До момента са депозирани 77 проекта (по 1-я и 2-я срок за кандидатстване), които се оценяват. Намеренията са да се финансират всички класирани проекти, след взетото от Министерския съвет решение за наддоговарянето на ПО до 115% от ресурса й.

По темата за прилагане на подхода „Интегрирани териториални инвестиции“ (ИТИ) и резултатите след първата покана за набирането на Концепции за ИТИ (КИТИ) се заяви, че от 165 депозирани КИТИ, 81 са концепциите с мерки по ПО. 37 са концепциите, одобрени от Регионалните съвети за развитие (РСР), на обща стойност 28 млн. лв. или 16% от предвиденият бюджет по ПО от 178 097 871 лв. за ИТИ.

В края на ноември започна кандидатстването за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по две процедури чрез прилагане на подхода ИТИ по ПО: „Ограмотяване на възрастни“ и „Комплексни програми на общинско ниво за десегрегация на училищата, превенция на вторичната сегрегация и против дискриминацията“ в рамките на Приоритет 1 „Приобщаващо образование и образователна интеграция“ на програмата.

УО на ПО е отправил четири основни препоръки за планираната втора процедура за подбор на КИТИ:

Да се определи праг за финансиране на КИТИ от всяка от програмите. По този начин ще се преодолее наличието на КИТИ с искане за нереалистично високо финансиране по ПРР, което ограничи финансирането на повече на брой КИТИ в първата процедура;
Общините да координират и подадат КИТИ, т.е. подготовката, подаването и изпълнението на концепциите. Счита се, че общините са тези, които следва да подадат КИТИ предвид осигуряването на интегриран характер на тяхната територия и координирането на разнородни дейности;
Да се осигури техническа помощ за екипите за координация на КИТИ. По този начин участниците в КИТИ ще бъдат по-ангажирани и мотивирани при изпълнението и наблюдението на КИТИ, вкл. отчитане на напредъка пред РСР;
КИТИ да са координирани не само в пространството, но и във времето – концепциите да могат да включват и вече финансирани индивидуални проекти по програмите.

В края на ноември бе публикувана и съгласуваната от Комитета за наблюдение Индикативна годишна работна програма за 2025 г. на Програма „Образование“ 2021-2027. Тя включва процедури: „Развитие на дуалната система на обучение в ПОО (чрез подбор)“; „Комплексни програми на общинско ниво за десегрегация на училищата, превенция на вторичната сегрегация и против дискриминацията (чрез подбор)“; „Ограмотяване на възрастни (чрез подбор)”; „Създаване на условия за достъп до образование чрез преодоляване на демографски, социални и културни бариери (допълващо финансиране на подхода ВОМР)”; „Достъп до образование за всяко дете" (с бенефициенти всички 28 Регионални управления на образованието (РУО) и „Подкрепа за ученици с таланти”.

Три от процедурите ще дублират тези в подкрепа на ИТИ подхода, като ще са на конкурентен подбор, планирани са за обявяване през пролетта на следващата година. За ВОМР подхода са заделени 35 млн. лв. за около 100 МИГ-а, като ще се обяви конкурентна процедура с три крайни срока, по която ще могат да кандидатстват допустими бенефициенти от териториите на конкретните МИГ-ове. Планирана подкрепа е около 400 хил. лв. на МИГ, но същата може да се увеличи съгласно решението за наддоговарянето на Програмата за образование.

Повече за дейности, бюджети и срокове по процедурите от Индикативната програма на ПО вижте на сайта на НСОРБ: ТУК.

Програма „Храни и основно материално подпомагане“ 2021-2027

Вече втори програмен период работим с общините по Програмата „Храни и основно материално подпомагане 2021-2027“ (ПХОМП) и постигаме значителни резултати, заяви Анна Ангелова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операции“, дирекция „Международно сътрудничество, програми и европейска интеграция“ и УО на ПХОМП 2021-2027.

Това е програмата с най-висок процент сертифицирани разходи от ЕК – над 33% от бюджета й.

Над 612 000 души от уязвимите групи са подкрепени до момента с повече от 5 140 тона хранителни продукти. Право на такава подкрепа имат хора и семейства с ниски доходи, които получават различни видове социални помощи, в т.ч. семейства с деца, възрастни с увреждания и други групи в затруднена житейска ситуация.

От 1 юли 2024 г., в резултат на усилията на УО и НСОРБ, програмата бе обезпечена с допълнителен ресурс в размер на 12,3 млн. лв. Това стана възможно, след като правителството даде разрешение на Управляващия орган за наддоговаряне на бюджета й. Към настоящия момент всичките 232 общини и райони на общини, предоставящи топъл обяд ежедневно на над 60 000 нуждаещи се, получават по-голямо финансиране за услугата.

Услугата „Топъл обяд“ приключва на 30 септември 2025 г., като за обезпечаването й до края на програмния период са необходими допълнителни средства, каквито няма по Програмата. УО е в готовност да търси финансиране за продължаването на топлия обяд, чрез прехвърлянето на средства от други Програми за периода 2021-2027. Това е комуникирано с представителите на Еврокомисията, която подкрепя продължаването на топлия обяд, т.като услугата е жизнено необходима за голям брой хора, заяви представителят на УО на ПХОМП. Тя изрази надежда, че в средата на 2025 г. ще има отговор на този въпрос, за да се отвори към общините нова процедура за кандидатстване, като с това се осигури непрекъсваемост на услугата.

Апелира се към общините да депозират искания за плащания по проектите за топлия обяд. Това ще позволи изготвянето на анализ и оценка на необходимия ресурс за продължаването на услугата след септември 2025 г.

Комплицирано е изпълнението на процедура „Детска кухня“ . При първоначално заявили желание да я предоставят над 62 общини, едва 30 се включиха към проекта с конкретен бенефициент АСП. Анализите на Управляващия орган показват, че този спад се дължи или на затруднена комуникация между общините и Дирекциите за социално подпомагане, или на ниската стойност за ваучера за услугата. Апелира се за обратна връзка от общините по темата, като е възможна и промяна на подхода – директно предоставяне на услугата от общините, като част от проектите им по топлия обяд, в т.ч. ангажиране на т.нар. медиатори, работещи с малцинствените групи.

Експертите от общините заявиха, че част от проблема е малкият брой на децата, имащи право на подпомагане – по 5 до 10 деца, като с това не се оправдава административната тежест по менажирането на проектите.

Обръща се внимание и на необходимостта от спазването на мерките за комуникация и публичност по проектите по топлия обяд. На видимо място на сайтовете на общините следва да е логото на ЕС, за да се избегнат плоски финансови корекции по програмата. Всички изисквания за публичност, са публикувани в Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за видимост, прозрачност и комуникация 2021-2027 г.: ТУК.

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 и мерки за социална инфраструктура по НПВУ

Инвестициите по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 (ПРЧР) и подкрепата по НПВУ за социална инфраструктура представиха Мария Железарова, началник- отдел „Верификация“, и Десислава Ушколова, началник-отдел „Програмиране и договаряне“ към ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“, и Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване“ от дирекция „Социално включване“, МТСП, УО на ПРЧР.

Десислава Ушколова напомни трите приоритета по ПРЧР: „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“, „Социално включване и равни възможности, „Младежка заетост“, и добави, че в рамките на ИТИ, след подадените концепции по първа фаза, по ПРЧР са одобрени 32 КИТИ с финансиране от 29 239 197 лв.

На заседание в края на ноември Комитетът за наблюдение на ПРЧР одобри и обявяването на нови операции с бюджет над 320 млн. лв. Повече за заседанието: ТУК.

За социални проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост са заделени 753 млн. лв. за подкрепа на Домовете за стари хора. Одобрени са 77 общински проекта, като по 71 от тях са сключени договори. В процес на оценка са депозираните 64 общински проекта за създаването на новите 254 нови социални услуги и институции за резидентна грижа. Изменен е форматът на бюджета по процедурата за новите социални услуги, като не са добавени нови видове разходи, а само са разместени. За промяната в бюджета, съответно в Условията за кандидатстване, всички общини са уведомени с писмо № 08-687/15.11.2024 г. Тази промяна е свързана с етапа на изпълнение на договорите, тяхното отчитане и във връзка с нови функционалности в системата ИСУН, с цел оптимизиране на работния процес, обърна внимание Десислава Ушколова. Тя апелира за бързо коригиране на бюджетните редове в ИСУН и изпращането повторно на проектите към оценителната комисия. Планира се оценката на проектите да приключи в рамките на м. януари 2025 г.

Предстои изменение в Условията за кандидатстване за Домовете за стари хора, с което сроковете за реализацията на проектите, ще се удължат до 30.06. 2026 г.

Впечатление прави и влошаващото се качество на проектите по двете процедури по НПВУ. По процедурата за новите социални услуги се наблюдават драстични разлики в бюджетите и то на съседни общини – един и същ тип инфраструктура е бюджетиран в едната община за 2.7 млн. лв., а в другата е оценен на 1.5 млн. лв.

По третата планирана за общините процедура по НПВУ- за енергийната ефективност на социалните услуги държавно делегирана дейност, липсва интерес. Поради това 200 млн. лв. от бюджета й са прехвърлени към Домовете за стари хора. Повече от 1 година се водят преговори с ЕК за инвестирането на остатъчния ресурс по процедурата от около 30 млн. лв. Последното предложение на МТСП, по което няма реакция от Еврокомисията, е ресурсът да се използва за внедряването на ВЕИ за собствени нужди в услугите- фотоволтаици до 15 kW.

Публикувано е и първото изменение на Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2025 г. на ПРЧР, като процедурите, които касаят общините, са „Подкрепа за уязвими и маргинализирани общности“, ,„Интегрирани териториални инвестиции“ и „Насърчаване на социалната икономика на местно и национално ниво“. Повече за дейности, бюджети и срокове по процедурите от Индикативната програма на ПРЧР вижте на сайта на НСОРБ: ТУК.

Сред планираните бъдещи процедури е и операция „Иновативни здравно-социални услуги за хора в неравностойно положение“. Тя ще бъде с бюджет 100 млн. лв. и ще надгради дейностите на съществуващата „Грижа в дома“. По операцията, която бе предварително съгласувана от НСОРБ с общините, се очаква да бъдат подкрепени над 10 000 души, като едновременно с това ще се подобрят условията им на живот. Сходно на Грижата в дома, и по тази процедура, за всяка община ще има определен брой на потребителите на услугата.

По настояване на НСОРБ, УО на ПРЧР е поел и потвърждава ангажимента си до средата на декември да са готови Условията за кандидатстване по бъдещата процедура, които чрез Сдружението да се предоставят на общините за становища. В допълнение, депозираните от общините проекти по новата процедура ще бъдат веднага оценени от УО и процедирани за сключването на договори, като това ще отнеме до 7 работни дни. За да няма прекъсване на услугата, разходите по процедурата ще са допустими със задна дата.

Апелира се общините да стартират оценките на потребителите по бъдещата процедура, които ще са по нови методики – за извършване на функционална оценка на лицата за извършване на ежедневни дейности по скалата на Бартел и оценка на възможностите на лицата да извършват инструментални ежедневни дейности по скалата на Лоутън-Броди. За прилагането на новите методики, в средата на декември УО ще организира онлайн обучение, като методиките ще бъдат предварително предоставени на общините.

Програма „Околна среда“ 2021-2027

Актуална информация за общинските инвестиции по Програма „Околна среда“ 2021-2027 (ПОС) представителите на общините обсъдиха с Марта Цветкова, началник-отдел, Албена Мирчева, Жаклина Методиева и Магдалена Димитрова, държавни експерти в отдел „Планиране и програмиране“, Главна дирекция „ОПОС“, МОСВ, УО на ПОС.

Две са отворените процедури, насочени към общините по приоритет 2 „Отпадъци“на ПОС: „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци - втора“ и „Мерки за изграждане, разширяване и/ или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – втора“.

Само 15 са подадените проекти предложения по първата процедура за изграждане на регионалните системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградимите отпадъци. Надеждата на УО е, че до края на срока на втората процедура – 5 януари 2025 г., ще има заявен по-голям интерес. Според анализ, причината за ниския интерес са ограниченията във финансирането. Представителите на УО заявиха, че се прави всичко необходимо общините да имат безпроблемен достъп до ресурса, за да могат да реализират бързо и ефективно ангажиментите си по управлението на отпадъците. За осигуряването на съфинансирането по проектите в сектор „Отпадъци“ , на финал е сключването на споразумение между ПОС и Фонд мениджъра на финансовите инструменти.

По приоритет 3 „Биологично разнообразие“ е отворена за кандидатстване процедура „Изпълнение на мярка 70 от националната рамка за приоритетни действия за натура 2000“. Целта на процедурата, по която и общините могат да кандидатстват, е да се подобри състоянието на защитени видове птици – Черен лешояд, Кръстат орел, Белоглав лешояд, Египетски лешояд чрез извършване на подхранвания в съществуващи площадки в защитените зони от мрежата Натура 2000. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 7 февруари 2025 г.

Процедура Зелени мерки в градска среда (3) по приоритет 5 „Въздух“ е отворена до 28 април 2025 г. Целта на процедурата, която е допълваща подхода ИТИ, е да се допринесе за подобряване качеството на атмосферния въздух (КАВ) чрез намаляване наднормените нива на фини прахови частици на територията на общини с нарушено качество на въздуха по този показател в периода 2017-2021 г. Конкретни бенефициенти по процедурата са 11 общини – Асеновград, Враца, Горна Оряховица, Димитровград, Ловеч, Монтана, Несебър, Перник, Смолян, Хасково и Шумен.

Осем са предстоящите процедури в Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2025 г. по Програма „Околна среда“ 2021-2027: „Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община – етап II“ по Приоритет 1 „Води“; „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – трета“; „Изпълнение на мерки 23, 24, 31 и 64 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“; „Изпълнение на мерки 62, 63 и 72 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“; „Изпълнение на мерки 26, 29, 33, 35 и 60 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000“; „Осигуряване на условия за опазване на застрашени видове ex situ“ по Приоритет 3 “Биологично разнообразие”; „Зони с ниски емисии от транспорт“ и „Зелени мерки в градска среда (4)“. Повече информация за Индикативната програма: ТУК.

Планира се и 4-та процедура за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци през 2026 г., след анализ на нуждите на общините и извършване на промени в ЗУО.

Подкрепа от ПОС ще се осигури и за подхода ВОМР. За информационни мерки и кампании в сектора на отпадъците са планирани 7 млн. лв. за МИГ, а за подкрепа на биоразнообразието 9.4 млн. лв.

Към общините, които ще са конкретни бенефициенти по процедурите за адресирането на рисковете от наводненията и свлачищата, е изпратена кореспонденция. Обръща се внимание, че дейностите, насочени към рисковите обекти, следва да се комбинират със зелени мерки. Разработено е ръководство – Указания за планиране и прилагане на възможни технически решения за зелени мерки за укрепване на речното корито, включително биологично укрепване, с цел защита от вредното въздействие на водите, в помощ при подготовка на проектни предложения по процедура BG16FFPR002-4.006 „Природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения“- Указания за планиране и прилагане на възможни технически решения за зелени мерки за укрепване на речното корито във връзка с процедура „Природосъобразни мерки за превенция и управление на риска от наводнения“ по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. | eufunds

Апелира се към 18-те общини, получили техническа помощ за инвестиции в зоологическите си градини, да ускорят реализацията на проектите си. Това ще позволи по-прецизното определяне на дейностите обект на подкрепа по следващата процедура за конкретните инвестиции в зоологическите градини, планирана за 2025 г.

Напомня се, че неизпълнението на мерките за комуникация и публичност води до 3% финансова корекция. Общините, реализиращи проекти по приоритет „въздух“, имат и вменено задължение за отправянето на покани за участие в събитията им по публичност и до Представителството на ЕК в България.

Програмите за териториално сътрудничество 2021-2027

Експертите от общините обсъдиха напредъка по дейностите от Програмите за трансгранично сътрудничество с представителите на отдел „Програми ИНТЕРРЕГ“, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ – Станка Димитрова, Десислава Тенчева, Елена Попова и Симона Славчева.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) България Сърбия, в рамките на приоритет „Интегрирано териториално развитие“, са подадени 43 проектни концепции. Стратегическият борд е одобрил 12 за преминаване на фаза 2. 10 са депозираните пълни проектни предложения, като в началото на следващата година, предстои и сключването на договори с успешните кандидати. През второто тримесечие на 2025 г. предстои покана за услуги от общ икономически интерес с бюджет от 4 630 028 евро. Стратегическият борд по Интегрираната териториална стратегия, ще вземе решение за мерките обект на подкрепа, като очакванията са същите да се насочат към подкрепа за уязвимите групи и за дейности по градска мобилност.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) ИПП България Турция, по линия на приоритет „Интегрирано развитие на трансграничния регион“, са одобрени 27 концепции. По 19 от концепциите са получени пълни проектни предложения. През 2-рото тримесечие на 2025 г. предстои покана по програмата с бюджет от 3 858 823 евро отново за услуги от общ икономически интерес.

Общинското участие в Програма (ИНТЕРРЕГ ИПП VI-A) България-Северна Македония е застъпено в два приоритета - Приоритет „По-зелен трансграничен регион“ с 5 сключени договора с общините Петрич, Дупница, Банско, Гоце Делчев и Кюстендил и приоритет „Интегрирано развитие на граничния регион“ – с одобрени 12 концепции и сключване на договори в началото на 2025 г.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-A) Румъния-България 2021-2027 е отворена покана по Приоритет 2: По-зелен регион, Специфична цел 2.4. „Насърчаване на адаптацията към климатичните промени и предотвратяване на рисковете от бедствия, с акцент върху подходи, базирани на екосистеми“. Бюджетът на поканата, по която допустими кандидати са и общините от трансграничния регион, е 9 млн. евро, а срокът за кандидатстване е 17 февруари 2025 г. Повече информация: ТУК. Предстоят и информационни срещи за потенциалните кандидати (информация за датите: ТУК).

През октомври, Комитетът за наблюдение на програмата е одобрил още 8 проекта от депозираните по втората покана. Сключен е и договор за финансиране по проект с участието на община Русе.

По Програма (ИНТЕРРЕГ VI-А) Гърция-България 2021-2027 е публикувана първа покана за набиране на проектни предложения по Приоритет 1 – По-устойчива и по-зелена трансгранична територия и Приоритет 3 – по-приобщаваща трансгранична територия в началото на 2024 г. Кандидатстването е на две фази: с концепции за проекти и пълни проектни предложения. До края на годината предстои да бъдат обявени одобрените концепции, които ще продължат във втора фаза – кандидатстване с пълни проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Дунавски регион 2021-2027 покрива цялата територия на страната. Първата покана за набиране на проекти е приключена с одобрени 41 проекта с участие на 60 български партньори, от които 52 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Сред тях са проекти с участието на общините Враца, Банско, Русе и Габрово. Срокът на втората покана бе до 29 март 2024 г., с бюджет 38,7 млн. eвро. Получените 162 проектни предложения с в процес на оценка. През втората половина на 2025 г. предстои отварянето на трета покана за проектни предложения.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-Б) Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED) 2021-2027 е нова за страната ни. Подкрепят се дейности, насочени към новите технологии, прехода към кръгова икономика, опазване на природата, насърчаване на устойчив туризъм. 22 български партньори участват в 25 одобрени проекти, от които 21 са с вече сключени договори за национално съфинансиране. Сред тях са проекти с участието на общините: Варна, Бургас и Смолян. Проектите по 4-та и 5-та покани по Програмата, са в оценка.

Програма (ИНТЕРРЕГ VI-С) УРБАКТ IV 2021-2027 подкрепя съвместни мерки и проекти за повишаване на ефективността на политиката на сближаване. Програмата улеснява обмена на знания и добри практики между градовете и другите нива на управление. Към момента 7 български общини участват в одобрени проекти (Мрежи за сътрудничество), 6 договора са сключени за национално съфинансиране. Очакват се още две покани за мрежи за сътрудничество – през 2025 г. и 2026 г. Участващите в проекти общини, са: Варна, Враца, Добрич, Столична, Габрово, Разлог и Казанлък.

По първата покана за предложения по Програма (ИНТЕРРЕГ NEXT)
Черноморски басейн 2021-2027 са одобрени 30 проекта с участие на 24 български партньори на обща стойност над 6,6 млн. евро. Втората покана е в оценка, очаква се одобрение в началото на 2025 г. Осем общини от 2-та допустими по Програмата района с излаз на Черно море участват в проекти по 1-та покана- Бургас, Созопол, Камено, Приморско, Шабла, Созопол, Генерал Тошево и Несебър.

По Програма ИНТЕРРЕГ VI-С Европа 2021-2027, са подписани договори за национално съфинансиране с 31 български партньори с бюджет на обща стойност над 4,4 млн. евро. Трета покана е в оценка. Очаква се одобрение на проектите в края на 2024 г. и начало на изпълнение през 2025 г. По първите 2 покани за набиране на проекти, са сключени 15 договора с общини.

Като цяло, през програмен период 2021-2027, се наблюдава увеличен интерес към Програмите за транснационално сътрудничество вместо констатираният досега към тези за трансгранично коопериране.

Програма „Развитие на регионите“ & инвестиции по НПВУ

В работната дискусия участие взеха Ивайло Стоянов – началник-отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, Кети Карачолова – началник-отдел „Преселекция и договаряне“, и Пламен Илиев – началник-отдел „Мониторинг“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, УО на ПРР.

Насоките за кандидатстване по фаза 2 на Приоритет 1 ще бъдат обявени до края на годината. Срокът за кандидатстване ще е 3 месеца. Апелира се проектът им, който ще се изпрати на конкретните бенефициенти, да се съгласува и с партньорите.

В средата на ноември са публикувани Насоки за кандидатстване по процедура на директно предоставяне „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ по Приоритет 2. Проведен е и информационен ден, предстои публикуването на въпроси и отговори: (Повече информация за онлайн събитието и въпросите, които се поставиха по процедурата: ТУК). Няма възможност за удължаването на срока за депозиране на проекти по процедурата.

Екипът на УО на ПРР заяви готовност да проведе отделно информационно събитие, посветено на основно предизвикателство, което се отчита по процедурата - новите режими на държавна помощ. Събитието вече е насрочено за 12 декември от 10.00 часа: Информационен ден по процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“

В рамките на приоритета за справедлив преход е планирана процедура „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“. Тя касае общините от трите области Перник, Кюстендил и Стара Загора, както и десетте допълнителни общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Предстои процедурата да бъде публикувана за обществено обсъждане и обявена до края на годината.

Управляващите органи на всички програми, участващи в инструмента ИТИ, работят по подготовката на втора покана за набирането на КИТИ. По ПРР е наличен ресурс от 800 млн. лв. за втората процедура. Амбицията е през март 2025 г. да бъде обявено набирането на КИТИ, като в момента ПРР разработва проект на Единни указания за кандидатстване. Основните разлики спрямо първата покана, които ще се предложат, са:

По-ограничен обхват на допустимите дейности по ПРР. Анализът на УО на ПРР показва, че е необходимо по-ефективно таргетиране и насочване на ресурс към дейностите, засягащи социална, здравна и образователна инфраструктури, жилищно настаняване, както и мярката за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради.
Въвеждане на тавани на бюджетите на ниво КИТИ, както и ограничение на броя на партньорите до 5.
Водещ партньор само община от 40-те във фокуса на Приоритет 2.

Проектът на Указанията ще се консултира с 6-те РСР-та, които ще следва да предложат специфични за всеки регион критерии за подбор на КИТИ.

В дискусията представителите на местните власти поставиха въпроси за включване на културна инфраструктура и опазване на културното наследство във втория кол за КИТИ, като се изясни че няма такава възможност. Коментира се и възможността за временно спиране на изпълнението на проектите по Фаза 2 на първата покана за набиране на КИТИ, участието на асоциираните партньори в проектите, необходимата техническа документация съпровождаща кандидатстването и др.

По проектите управлявани от МРРБ по НПВУ, се обърна внимание на задължението за депозирането на ежемесечни доклади. Това се осъществява до 5-то число на следващия месец. Във връзка с актуализирането на Системата за управлението и контрола на Плана от м. октомври, предстои и актуализация на някои срокове в Указанията на СНД.

Програма за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА)

За първи път, в третия планов период и след много усилия, успяхме да договорим по Стратегическия план за развитие на селските райони и земеделието, 215-те български общини да имат гарантирани бюджети, заяви д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница, който беше модератор на последната работна сесия, посветена на инвестициите в селските и рибарските ни райони.

Актуална информация за изпълнение на ПМДРА и реализация на стратегиите на Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) представи Евгения Черкезова, главен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“, дирекция „Морско дело и рибарство“, МЗХ.

Общият финансов ресурс на ПМДРА за 2021 – 2027 г. е малко над 237 млн. лв. Отворените процедури по програмата са 11 броя, сключените договори са 37, на стойност 17 млн. лв., а изплатените средства са 740 хил. лв. Дейностите от ПМДРА, насочени към бенефициенти общини, са:

Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов;
Изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за Водено от общностите местно развитие
Изпълнение на стратегии за Водено от общностите местно развитие,
Текущи разходи и дейности за популяризиране на територията.

Отворена за кандидатстване от общините е процедура „Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов“, с бюджет 18 млн. лв. Тя е с два крайни срока - 02.02.2025 г. и 02.05.2025 г. Повече за процедурата: ТУК.

По процедура „Изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за ВОМР” вече има сключени 32 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които са в процес на изпълнение. Основната цел е да се подпомогнат местните партньорства при разработването на стратегии за развитие и да се подготвят за бъдещото им изпълнение. Вижте повече: ТУК.

Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на правила за прилагане на подхода ВОМР за периода 2021 – 2027 е изпратен за трето съгласуване от МФ, УО на програмите и Националното сдружение на общините в Република България. Предвижда се одобряването му на заседание на Министерския съвет през м. декември.

Подходът ВОМР, при предоставяне на подкрепа от ЕФМДРА, се прилага на рибарски територии, с основен поминък в рибарството и производство на аквакултури в крайбрежните и вътрешните райони на страната и по поречието на р. Дунав. Максимален размер на БФП за стратегия за ВОМР от ПМДРА: МИРГ от две общини – до 2 933 700 лв., от които до 25% за текущи разходи и популяризиране; МИРГ от три и повече общини – до 3 911 600 лв., от които до 25 % за текущи разходи и популяризиране. Максималният размер на допустимите разходи за един проект към стратегия за ВОМР, който може да бъде предоставен от бенефициент - до 391 166 лв.

Публикувано е Ръководство и типов образец за изготвяне на стратегии по ВОМР от местните инициативни рибарски групи. На финален етап са подготвителните проекти на 35 МИРГ (включващи близо 100 общини), които следва да се възползват от посочените документи при финализирането на своите местни стратегии.

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

Предстоящи приеми за общински инфраструктурни проекти с финансиране от СПРЗСР и на стратегии по подхода ВОМР експертите от общините обсъдиха с Елена Иванова, директор дирекция „Развитие на селските райони“, УО на СПРЗСР 2023-2027 г. и Стефан Спасов, началник отдел „ВОМР“, дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ.

Публикуван за обсъждане е проект на Насоки за кандидатстване по интервенция „II.Г.6 - Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони”. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 977 923 782,53 лева. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по интервенцията е определен за всеки кандидат, съгласно Приложение № 3 „Списък с бюджети съгласно Методика за определяне на гарантирани бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони“ от Условията за кандидатстване.

Елена Иванова заяви, че са се опитали максимално да улеснят общините и насоките да бъдат опростени и лесни. Въведени са някои облекчения, като отпадането на запис на заповед за авансово плащане, възможността всяка община да кандидатства без ограничения за проекти или вид инвестиции (но в рамките на гарантирания си бюджет) според местната специфика и нужди, и др.

Представителите на местните власти обсъдиха с представители на Разплащателна агенция към Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ), която ще оперира с проектите по СПРЗСР 2023-2027 г. , като заявиха, че работата със софтуера създава затруднение, отежнява административния процес и са необходими обучения за работа с него.

Над 700 млн. лв. е бюджетът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за периода 2023 – 2027 г., който е насочен към развитие на местните икономики. Инвестициите по подхода ВОМР ще бъдат насочени към развитие на местните икономики – за повишаване на заетостта и доходите, подобряване на социалните услуги и условията на живот. Прилагането на ВОМР ще доведе до повишаване на привлекателността за работа и живот на териториите на местните общности и намаляване на териториалните дисбаланси в страната.