Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | ПК по местно самоуправление обсъди предложения за подобряване на законодателството за реакция при бедствия

ПК по местно самоуправление обсъди предложения за подобряване на законодателството за реакция при бедствия

15.12.2022
ПК по местно самоуправление обсъди предложения за подобряване на законодателството за реакция при бедствия

Оптимизирането на законовата и подзаконовата уредба, свързана с отговорностите на общините по защита при бедствия обсъждаха членовете на Постоянната комисия по местно самоуправление, икономическа политика и туризъм към НСОРБ. В работата на форума взеха участие представители на 72 общини, ръководителят на ГД Пожарна безопасност и защита на населението в МВР гл. комисар Александър Джартов, доскорошният началник на главната дирекция и понастоящем съветник на вицепремиера по обществен ред и сигурност гл. комисар Николай Николов и председателят на Националната асоциация на доброволците в Р България Ясен Цветков.

„Измененията на климата все по-често ни превръщат от свидетели на бедствия в потърпевши от природни катаклизми“, каза при откриването на заседанието заместник-председателят на комисията и кмет на община Елена Дилян Млъзев. Той припомни покосяващата буря в Бургас, градушките в Тракия, горските пожари и наводненията в Карловско, които през отминаващата година нанесоха много щети на публична инфраструктура и частна собственост и за пореден път поставиха на изпитание местната власт.

Повод за формирането на работна група към НСОРБ, която да разгледа състоянието на правната уредба, да обсъди проблемите, пред които се изправят общините при управлението на кризисни процеси, и да разработи предложения за промени на нормативно и институционално ниво, бяха наводненията в община Карлово, а инициативата беше на кмета на общината и член на УС на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов. Той запозна присъстващите с изводите и поуките от взаимодействието на институциите с доброволните формирования и с гражданския сектор за преодоляване на бедственото положение.

„През поседните десетина години страната ни не е сполетявана от подобно бедствие. Наводнението засегна общо 7 села в общината. Над 18 000 кв.м. настилки бяха повредени или отнесени от водната стихия, изцяло унищожени са повече от 6 км водопроводи, 21 моста са изцяло или частично увредени. 3 месеца след бедствието компетентните фирми и институции още работят по поставянето на 201 стълба на уличното осветление“ – обобщи накратко щетите от наводнението кметът на Карлово. Благодарение на доброто взаимодействие на регионалните, общински и национални структури за защита на населението, на Българската армия, на МВР и собствените сили, които общината е успяла да мобилизира, не е допусната загуба на човешки живот, обобщи Емил Кабаиванов.

Той разказа за операцията по спасяване на хората, хванати в капана на водната стихия по домовете си. 18 от тях се е наложило да бъдат спасявани с хеликоптери, останалите с лодки, въжета, тежка техника и с усилията на множество специалисти и доброволци. При 400 засегнати от придошлата вода имота, в първите часове на бедствието спасителната операция е едно от основните постижения на кризисния щаб.

Вторият етап е свързан с възстановяването и постигането на частична нормализация на живота в поразените населени места. При мащаба на щетите, то няма как да продължи само 3 месеца, колкото е предвидената по закон възможност за обявяване на частично бедствено положение. Неговото обявяване дава възможност да бъде мобилизирана техника, сили и средства, които общините не биха могли да си позволят, подчерта д-р Кабаиванов. В Карлово в разчистването на пораженията са участвали 120 единици техника и досега са разходвани около 4 млн. лв. – ресурс, с който повечето общини не разполагат. Затова една от първите слабости, които той открои в  действащата нормативна база е липсата на система за класифициране на бедствията и в зависимост от неговите размери и поразяваща сила да бъдат определени и сроковете, в които може да действа обявеното частично бедствено положение.

В етапа на спасяване и ликвидация на щетите най-сериозния проблем екипът на община Карлово открива в липсата на механизми за взаимодействие на терен между отделните държавни институции, общинските структури и доброволците. Единици са общините като Столична, които могат да поддържат собствена дирекция за аварийно-спасителни дейности и превенция, сподели кметът на Карлово и изказа благодарност на кмета на София Йорданка Фандъкова и ръководителя на дирекцията Красимир Димитров, който заедно със своя екип беше сред първите, оказали съдействие на място. Над 25 общини са се включили активно в подпомагането на бедстващото население на карловско, 20 общини са организирали събиране на дарения и д-р Кабаиванов за пореден път изрази своята дълбока признателност.

Преминаването през изпитанието дава основания кметовете да апелират за изграждане на цялостна система за превенция, за повече прецизност, взаимна обвързаност и координация при подготовката и изпълнението на общинските планове за управление при бедствия. Кметовете обръщат внимание и на нуждата от системна подготовка на общинските служители.

Сериозни затруднения срещат общините и при оценка на щетите. Липсата на експерти със специфични познания в различни сфери е проблем във всички местни администрации. За оценка на пораженията по публичната инфраструктура, Карлово е разчитало отново на доброволци – строителни инженери, архитекти, хидроинженери и др. Липсва и система за оценка и справедливо разпределение на даренията за пострадалите граждани и частно имущество.

„Нека това, което се случи, да е поука, да не подценяваме плановете за намаляване на рисковете при бедствия. Когато има план, служителите в общините трябва да правят системна инвентаризация на техниката, да се срещат със собствениците и директорите на предприятя, които могат да съдействат при необходимост. Бедствията не са нещо изолирано, нека не живеем с надеждата, че няма да ни сполетят“, каза кметът на Карлово и член на УС Емил Кабаиванов.

Председателят на Националната асоциация на доброволците в България Ясен Цветков открои и някои проблеми, които възпрепятстват добрата координация и по-ефективната намеса в бедствени ситуации. В сдружението на доброволните формирования участват 41 общини, НСОРБ и ГД ПБЗН са колективни членове, подчерта Цветков и благодари на местната власт за разбирането и подкрепата в дейността на организацията. Доброволците също имат предложения за усъвършенстване на нормативната рамка и те са свързани с по-ясното дефиниране на ролята им в цялата система на справяне с бедствията, по-добрата координация между институциите на терен и ангажирането на повече общини в системата на доброволните формирования.

Главен комисар Николай Николов сподели своята висока оценка за работата и ентусиазма на общинските структури и доброволците по време на кризата в Карловско. Той подчерта, че процесите, които са свързани с преодоляването на бедствия са сложни, изискват усилия на множество структури и добрият диалог е основа за по-ефективната работа.

Главен комисар Александър Джартов подчерта, че структурите на ПБЗН и общините са съмишленици в усилията си за подобряване на процеса на справяне с бедствията. Той открои нуждата от по-сериозна превенция, изграждане на по-добра готовност за реагиране и възстановяване, за да може да бъдат минимизирани решенията, които се налага да бъдат вземани „ад хок“.

Кметът на Панагюрище Никола Белишки, член на УС на НСОРБ, представи общата рамка на предлаганите от работнага група към НСОРБ нормативни промени, свързани с подобряване на организацията за защита при бедствия.

Като мярка за подобряване на координацията и прилагането на съвременните принципи за управление на риска, предложението на общините включва създаване на единен национален орган за защита при бедствия към Министерския съвет, който да изпълнява националните политики в тази област, да координира дейностите на органите на изпълнителната власт, на юридическите лица и неправителствения сектор по превенция и всички други отговорни структури, да разработва предложения за усъвършенстване на нормативната уредба, на проекти за стратегически и програмни документи и да осъществява контрол по изпълнението на нормативните изисквания и координацията на компетентните институции на национално, областно и местно ниво. В концепцията е разработена и визията за структуриране на регионални звена, които да бъдат окомплектовани с подготвени специалисти и нужната техника.

Най-сериозните дефицити  са констатирани в сферата на координацията на политиките и действията на различните държавни, регионални и общински структури. В изпълнение на тези хоризонтални политики са необходими най-значими усилия и достатъчно осъзнатост у всички институции и граждани. Нужда от законово регламентиране има по отношение координацията на местно ниво на териториалните структури на компетентни ведомства, на експлоатационните дружества и др., отговорното участие в създадения от кмета Съвет за намаляването на риска от бедствия и разработване на програма, предоставяне на информация и изходни данни, необходими за планиране на мерки и контрол по изпълнение им.

Необходимо е на законово ниво да се въведе обвързваща отговорност на териториалните структури на централната власт за изпълнение на дейностите по Плана за защита при бедствия по тяхна компетентност – напр. структури на ИАГ, на РЗИ, на БДЖ, на АПИ, на РИОСВ и др, категорични са кметовете.

НСОРБ предлага дейностите по превенция да бъдат изведени от бюджета на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към МС и да бъдат ежегодно планирани в държавния бюджет или да се създаде специален фонд за превантивни дейности срещу бедствия.

Сериозни проблеми са констатирани и в работата на системите по обезщетяване на собствениците-частни лица и в процеса на застраховане на имуществото. По тези въпроси е нужно в дискусията да бъдат привлечени и други отговорни институции и организации, подчерта главен комисар Джартов. Той призова за балансирани предложения и за пълноценно използване на потенциала на съществуващите към момента структури и консултативни органи. Моделът на секторно управление у нас е една от причините за проблеми в координацията при бедствени ситуации. Преодоляването на проблемите с взаимодействието между институциите е значим, отбеляза той и призова за по-широко обсъждане на предложенията и търсене на разбиране и подкрепа на всички нива.

Бедствията възникват и завършват локално – в общините, подчерта гл. комисар Джартов и изрази готовност експертите от Главната дирекция да изготвят стандартна оперативна процедура за действие, което ще улесни кметовете за практическото прилагане на програмите за управление на риска и превенция на бедствия. В рамките на Съвета за намаляване на риска от бедствия ще бъдат дадени насоки  как териториалните органи  на централната власт следва да подпомагат кмета при възникване на бедствена ситуация, как да подпомагат активно в рамките на своите компетенции и да имат ясна роля в координацията на конкретните стъпки.

Секретарят на Постоянната комисия Благой Станчев сподели за идеята на НСОРБ да бъде организирана национална конфренеция за обсъждане на модела за реакция при бедствия, като бъдат включени всички институции и организации, имащи отношение към процеса, и бъде представен чуждестранния опит в тази сфера. ГД ПБЗН бе изрази готовност за подкрепа както на експертно ниво, така и за участие на компетентни високопоставени личности в международен план.

Главен комисар Николов подчерта, че в лицето на ръководството на МВР проблемите и усилията за намиране на тяхното разрешаване срещат сериозна подкрепа. „Трябва да продължим усилията си да убедим политиците, защото предложените мерки могат да дадат дългосрочен ефект и сериозен резултат. „Декларирам, че това, което мислите, е добро и с каквото мога да бъда полезен – ще бъда“, заяви доскорошният ръководител на ГД ПБЗН, който с решение на УС е удостоен с почетния знак на НСОРБ.