Актуално

На 15-ти март в Истанбул, Турция се проведе 17-то поред Общо събрание на Мрежата на асоциациите на местните власти от Югоизточна Европа - НАЛАС. Делегатът на НСОРБ, инж. Емануил  Манолов, кмет на община Павликени, взе участие в дискусията в рамките на събранието, посветена на устойчивостта на местните власти при кризи и подкрепата и солидарността за пострадалите при бедствия.

Манолов подчерта, че на фона на земетресенията в Турция и Сирия от м. февруари, темата за устойчивостта на местните власти и възможността им за реакция при кризи е повече от актуална. Като много положителна, кметът на Павликени определи всеобщата реакция и солидарност в подкрепа на засегнатите. Той сподели, че българските местни власти, са реагирали бързо и изпратили спасителни екипи и техника, разкрити са и набирателни сметки и пунктове за събиране на дарения – храна, дрехи, материали от първа необходимост. Много общини са осигурили средства от бюджетите си, а редица кметове и общински съветници са направили лични дарения. Манолов информира и колегите си - кметове от Югоизточна Европа, за наводнението от миналата година в българската община Карлово, включително за критиките на засегнатите граждани. Те очакват и изискват да се действа координирано с централната власт и то не само постфактум, а и превантивно. За да се отговори на очакванията на гражданите, работна група към НСОРБ е изготвила предложения за подобряването на координацията при бедствия, както и за изменения в нормативната уредба. Основното предложение, което ще бъде обект на широка обществена дискусия, тъй като предвижда значителна промяна в модела на управление на дейностите по защитата при бедствията, е създаването на Държавна агенция. Тя ще има задачата да координира политиките и дейностите на национално ниво на всички отговорни ведомства и нива на управление. Също така, се предвиждат и регионални структури към нея, оборудвани с техника за реакция и възстановяване. Чрез нея следва да се уреди финансирането и контрола по изпълнението на дейностите по превенция, реакция и възстановяване.

Сред другите говорители по темата за устойчивостта на местните власти при кризи и бедствия бяха Бернд Вьорингер, президент на Камарата на местните власти на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, новият генерален секретар на Конгреса Матьо Мори, кметове от Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния.

Кметовете - делегати приеха отчетите и докладите за дейността на Мрежата за 2022 г., както и Стратегическия план на НАЛАС за периода 2023-2027 и Програмата за дейността и бюджета за 2023 г.

Българската делегация участва и във форуми, посветени на енергийният преход и укрепването на административния капацитет във ВиК-а сектора, за по-зелена Югоизточна Европа.

НАЛАС създава Help desk за подпомагане на местните власти - членове на Конвента на кметовете от Западните Балкани и Турция в подготовката на планове по енергетика и климат за постигане на поетите от тях ангажименти, реализират се и дейности по обмен и лобиране.

Добри практики в сферата са прилаганите в Холандия т.нар. Зелени сделки. Те представляват постигането на съгласие на местно ниво между различни заинтересовани страни, за реализирането на общи дейности за постигането на конкретни резултати по отношение на енергетиката и климата. Около 180 е броят им, като по-известните са за почистването на морските плажове, за риболов опазващ морето и др. В Германия, 3 окръга се обединяват и създават обща компания, която проучва възможностите за производство на енергия от дървесина. В Испания, общината на Валенсия, заедно с 99 други общини се обединяват и обявяват обща обществена поръчка за подмяна на уличното им осветление с LED такова. Инициативата е много успешна и в момента се прилага на централно ниво. В Швеция е налице инструмент за споделяне на знания между малките общини, при планирането на  мерки за енергийна ефективност. На ниво ЕС съществува и т.нар. marketplace на умните градове: https://smart-cities-marketplace.ec.europa.eu/  

По темата енергиен преход, българската делегация информира, че доста общини от България са част от Конвента на кметовете и то от десетки години. Темата за енергийната ефективност и опазването на климата, е сред приоритетите на ЕС, в т.ч. и за България като страна - членка. От 2009 г. насам с подкрепата на европейските фондове, българските общини инвестират в подобряването на енергийната ефективност на публичния и частния сграден фонд, качеството на въздуха, в екологосъобразен градски транспорт. Предстои стартирането и на огромна по размер инвестиция, подкрепена от Евросъюза по Плана ни за възстановяване и устойчивост, за санирането на частните жилищни сгради, която ще се реализира от общините. Извън европейската подкрепа, България има и собствени общински инвестиции - в училища захранвани от водород, сгради на администрациите произвеждащи енергия от фотоволтаици, общини със собствени фотоволтаични паркове, сгради отопляващи се от минерални води. Плувният басейн в Павликени, също е със соларна инсталация, която намалява значително разходите за електроенергия. България, както и всяка страна членка на ЕС има национален план по енергетика и климат. НСОРБ също се трансформира в посока опазване на климата и превръщане на Сдружението в зелен офис. Не се разпечатват материали за различни форуми, а се създават условия за електронен достъп до тях, събират се разделно отпадъците, подменя се офис техниката с по-модерна такава. Прилагането на такива практики не е трудно, а същевременно опазва природата и пести ресурси и може да се използва и от другите асоциации в НАЛАС.

Във форума за ВиК-а сектора за по-зелена Югоизточна Европа, кметът на Риека, Хърватска, Марко Филипович, подчерта ключовата важност на административния капацитет. Кметът сподели и проблемите, с които се сблъскват в Риека при реализацията на инфраструктурните инвестиции, а именно твърде продължителни и дълги отчуждителни процедури, комплицирани и с обжалвания обществени поръчки, липсата на подготвени експерти, които да реализират сложни ВиК-а проекти, финансови корекции, гражданско недоволство, забавяния и необходимост от фазиране на инвестициите в следващия програмен период.

Участниците бяха запознати и с европейското финансиране за инфраструктурни ВиК проекти в Югоизточна Европа, чрез политиката на сближаване за периода 2021-2027, Механизма за възстановяване и устойчивост, Механизма за свързване на Европа, Хоризонт Европа, Програма Лайф, Инструмента за предприсъединителна помощ ИПА- III, Програмите по Интеррег. Бяха дадени и препоръки как да се кандидатства за европейско финансиране, за добри практики и научени уроци.