Актуално

Публикувано обширно проучване разкрива, че европейските граждани подкрепят енергийната политика, провеждана от Европейския съюз през последните пет години. Гледайки напред, те изразяват категорична подкрепа за по-голяма координация на ниво ЕС, както и за повече усилия на национално и на европейско ниво за намаляване на енергийните цени, преминавайки към чиста енергия и осигурявайки енергийна независимост. Голямо мнозинство от респондентите (77%) смятат, че ЕС трябва да играе по-силна координационна роля в областта на енергетиката в зависимост от различните обстоятелства (69% спрямо българските респонденти).

79% от анкетираните са съгласни, че климатичните цели на ЕС ще създадат нови работни места и ще привлекат инвестиции в сектора на чистата енергия. 76% вярват, че политиките на ЕС ще намалят зависимостта от внос на енергия, а 69% смятат, че те ще доведат до намаляване на сметките за енергия за домакинствата и бизнеса.

62% от анкетираните заявяват, че Европа трябва да диверсифицира своите енергийни източници (50% спрямо българските респонденти), включително чрез инвестиции в възобновяема енергия, а 54% посочват, че трябва да се пести енергия, когато е възможно (55% спрямо българските респонденти).

Основен акцент върху достъпността на енергията

При запитване какво означава енергийната политика на ЕС за тях, гражданите поставят силен акцент върху достъпността на енергията. 40% от анкетираните смятат, че политиката на ЕС трябва първо да осигури по-достъпни цени за потребителите (43% спрямо българските респонденти), докато 33% считат, че ЕС трябва да инвестира в иновативни енергийни технологии (30% спрямо българските респонденти), а 30% предлагат фокус върху намаляване на енергийното потребление (27% спрямо българските респонденти).

Когато се обсъждат политики от последните пет години, които са донесли добавена стойност на държавите членки, 35% от анкетираните посочват подкрепата за инвестиции във възобновяеми източници (27% спрямо българските респонденти), а 27% виждат добавена стойност в инвестициите на ЕС в иновативни енергийни технологии (25% спрямо българските респонденти). Междувременно 25% смятат, че ЕС е помогнал да се осигурят най-достъпните възможни енергийни цени (26% спрямо българските респонденти), а други 24% отбелязват, че ЕС е улеснил избора на потребителите на енергийни доставчици или енергийно ефективни продукти (20% спрямо българските респонденти). Специално за енергийния етикет на ЕС, 75% от анкетираните казват, че той е повлиял на техния избор при закупуване на уреди през последните пет години (76% спрямо българските респонденти).

Потребителите приветстват енергийната трансформация, но искат повече подкрепа

Над три четвърти от анкетираните (77%) споделят, че са предприели лични действия и значително са променили навиците си за намаляване на енергийното потребление у дома през последните пет години (67% спрямо българските респонденти). 55% от тях са адаптирали транспортните си средства с цел намаляване на енергийното потребление (42% спрямо българските респонденти), а 41% заявяват, че са променили своите енергийни навици на работното място (33% спрямо българските респонденти).

Конкретните отговори за предприетите мерки показват, че инициативата „Вълна на реновации“, стартирана от Европейската комисия, е навлязла в много части на Европа. От 44% от анкетираните, които са предприели мерки за намаляване на енергийната консумация у дома, почти половината са изолирали покрива, стените, прозорците или пода на своето жилище. Повече от един на пет души са сменили бойлера (27% за ЕС, 35% спрямо България) или са инсталирали соларни панели (22% за ЕС, 10% спрямо България). Почти четири от десет респонденти обаче отбелязват, че не са предприели мерки поради финансови причини (37% за ЕС, но 62% спрямо България) или защото решението е в ръцете на собственика на имота или на съсобствениците на сградата (36% - ЕС, 9% спрямо България).

Поглед към бъдещето

При запитване за бъдещите политики за постигане на климатична неутралност, мнозинството от анкетираните смятат, че ЕС трябва да насърчава държавите членки да се съсредоточат върху мерки за подпомагане на енергийно бедните домакинства (53% - ЕС, 70% - България), за намаляване на енергийното потребление (50% - ЕС, 43% - България) или за подпомагане на гражданите да произвеждат и консумират енергия от възобновяеми източници (50% - ЕС, 47% - България). 38% от анкетираните смятат, че ЕС трябва да подкрепя индустрията и бизнеса (28% спрямо българските респонденти) , като 35% вярват (24% спрямо българските респонденти), че това може да стане чрез иновации в чистите технологии, а 30% – чрез стимулиране на енергоспестяването (36% спрямо българските респонденти).

През последните няколко години ЕС значително преработи почти всяка част от своята енергийна законодателна рамка, в съответствие с Европейския зелен пакт и в отговор на агресията на Русия срещу Украйна, както и на използването на енергийните ресурси като оръжие. Целите за възобновяеми източници и енергийна ефективност бяха повишени и бяха въведени реформи в пазарите на електричество и газ.

С нови финансови инструменти на европейско ниво беше постигнат впечатляващ напредък в подпомагането на гражданите и икономиката по пътя към декарбонизация с цел постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Високите разходи за енергия, които се появиха след пандемията от Covid-19 и руската инвазия в Украйна, се отразиха значително на националните бюджети и повишиха инфлацията през последните години. Въпреки че пиковият момент на кризата е зад нас, енергийните цени остават високи.

Повече за проучването и детайлни данни ще откриете на: European’s attitudes towards energy policies - септември 2024 - - Eurobarometer survey (europa.eu).

/ВИ/

/МБ/