Актуално

На 13 декември се проведе онлайн заседание на Постоянната комисия по екология и чиста среда (ПКЕЧС) към НСОРБ. Включилите се 65 общински експерти се запознаха с новите мерки и Индикативната годишна работна програма по Програма „Околна среда 2021 -–2027 г.“, неизбежните предстоящи изисквания в управлението на отпадъците и проекти на нормативни промени в областта на екологията.

НОВАТА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА“

Секретарят на комисията Десислава Стойкова, и юрисконсулт в НСОРБ, представиш накратко възможностите за финансиране на общински проекти по новата Програма „Околна среда“, одобрена през октомври т.г. с общ бюджет 3565,88 млн. лв. Разпределението на средствата по приоритети: „Води“ – 1399,23 млн. лв, „Отпадъци“ – 611,49 млн. лв, „Биологично разнообразие“ – 259,09 млн. лв, „Риск и изменение на климата“ – 259,09 млн. лв, „Въздух“ – 773,47 млн. лв, „Техническа помощ“ – 81,29 млн. лв.

Допустими мерки по Приоритет 1 „Води“:

• Инфраструктурни мерки за ВиК: 1 359 млн. лв.: за териториите на Търговище, Велико Търново, Габрово, Плевен, София-област, Хасково, Добрич и Столична община – очаквано обявяване 3-то тримесечие на 2023 г.; втора фаза на стартирали през предходния период проекти – очаквано обявяване през 2-ро тримесечие на 2023 г.
• Разработване на РПИП за райони Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград след тяхното консолидиране – 20 млн. лв.;
• Оценки и набиране на данни за ПУРБ 2028+, мониторинг и оценка на качеството на водите за питейно-битово водоснабдяване - 20 млн. лв.

Предвид спецификата на подхода, не се предвижда прилагане на подхода на Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).

Допустими мерки по Приоритет 2 „Отпадъци“:

• Мерки за изграждане/надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – 807 лв./т. – очаквано обявяване през първо тримесечие на 2023 г.):

Допустимите мерки не се отнасят за дейности, финансирани със средства от продуктови такси /лицензионни възнаграждения като в тази връзка не е допустима подкрепа за оползотворяващи организации по реда на Закона за управление на отпадъците.

Няма да се подкрепя изграждане на инсталации за изгаряне и/или друго оползотворяване на отпадъци с производство на енергия, както и на инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци, съгласно последно полученото становище на ЕК.

• Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България – 5 млн. лв. с бенефициент НСОРБ.
• Мерки за системи/центрове за разделно събиране на битови отпадъци, подготовка за повторна употреба и поправка – 144,96 млн. лева за всички общини в България чрез подхода ИТИ.

Основна характеристика на концепцията за ИТИ е прилагането на принципа на партньорство за разрешаването на общи проблеми за развитие на конкретната територия, с няколко общини, НПО, представители на икономическия сектор, учебни заведения или научни организации в зависимост от вида на предвидените дейности. От изключителна важност е общият интерес, ще се подкрепят инициативи, които носят полза общо за партньорите и за региона.

• Техническа рекултивация на регионални депа/клетки на депа, отговарящи на нормативните изисквания, които трябва да бъдат изведени от експлоатация – няма да има пари за закриване на депа;
• Мерки за рециклиране в комбинация с разделно събиране и предварително третиране на разделно събрани отпадъци;
• Организиране на информационни и разяснителни кампании за повишаване осведомеността на населението за управлението на отпадъците

Другата особеност на програмата е, че ще се залага на информационни и разяснителни кампании и средства за това има във всеки компонент.

Допустими мерки по Приоритет 3 „Биологично разнообразие:

• Развитие на мрежата Натура 2000 и подобряване природозащитното състояние на природни местообитания и видове – мерки 24, 31 и 62, 63, 64 и 67;
• Мерки извън НАТУРА 2000 – мерки от Стратегията за биологично разнообразие и Националния план за опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие и генетичните ресурси 2020-2024 г. – 38,60 млн. лв.:

• ИТИ – подкрепа за зоопаркове;
• ВОМР – информационни и разяснителни кампании за заинтересованите страни за мерките в/извън Натура 2000.

Допустими мерки по Приоритет 4 „Изменение на климата“:

Мерки чрез подхода ИТН – 140,80 млн. лв.

• за превенция и управление на риска от наводнения и засушаване с фокус върху екологосъобразните решения – 91,9 млн. лв. с потенциални бенефициенти общини и областни администрации;
• анализи на риска, мониторинг и прилагане на мерки за превенция и защита при неблагоприятни геодинамични процеси – свлачища, срутища, ерозии, абразии – 48,9 млн. лв. – допустими както в извън урбанизирани територии, така и по републиканската пътна мрежа.

Допустими мерки по Приоритет 5 „Въздух“

• Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото  отопление – поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво (въглища и дърва) с екологични алтернативи – 21 общини с превишени показатели за периода 2017-2021 – очаквано обявяване през 1-во тримесечие на 2023 г.
• Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта – въвеждане на зони с ниски емисии в София и Пловдив (КФ – 12 млн. лв.);
• Мерки за подобряване на мониторинга на качеството на атмосферния въздух (КАВ) – надграждане на Националната система за наблюдение на КАВ в реално време и Информационната система за докладване на данни – очаквано обявяване през 2-ро тримесечие на 2023 г.;
• Създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух с бенефициент АСЕКОБ – очаквано обявяване през 3-то тримесечие на 2023 г.: мрежата ще работи за повишаване на експертизата на общинските еколозите по отношение качеството на въздуха.
• Мерки за справяне с вторичното разпрашаване – зелена инфраструктура в градска среда – очаквано обявяване през 3-то тримесечие на 2023 г.: включва зелени стени, зелени зони, озеленяване на „кални петна“, зелени покриви и др., вкл. интелигентни зелени решения. Ще се изпълняват чрез подхода ИТИ и процедура за 10-те големи града – София, Благоевград, Варна, Русе, Велико Търново, Бургас, Пловдив, Видин, Плевен и Стара Загора.

ПРЕДСТОЯЩИ ДЕЙСТВИЯ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Недим Тахиров, председател на комисията, началник отдел „Опазване на околната среда” в община Разград, представи основните задачи на общините, свързани с неизбежните предстоящи изисквания в управлението на отпадъците.

Европа постави амбициозни цели за  рециклиране на битовите отпадъци, които се постигат поетапно: 

• до 1 януари 2020 - най-малко 50 на сто от общото им тегло
• до 1 януари 2025 - най-малко 55 на сто от общото им тегло
• до 1 януари 2030 - най-малко 60 на сто от общото им тегло
• до 1 януари 2035 - най-малко 65 на сто от общото им тегло

Другото сериозно предизвикателство е ограничаване на депонирането на битовите отпадъци до 10% през 2035 г., а България засега депонира над 61%.

За да се ангажират общините с действия за повишаване на рециклирането, бяха определени и по-високи отчисления за депонираните – 95 лв. на тон депониран отпадък. Икономическият стимул за общините, изпълнили посочените цели за рециклиран, е освобождаване с 50% или 100 % от дължимите отчисления за депониране.

Препоръки към общините:

• Необходимо а да се работи за сериозна промяна за повишаване на разделното събиране на смесени битови отпадъци при източника на генериране ¬ гражданите;
• Отчисленията за депониране да се използват по предназначение за насърчаване на рециклирането и оползотворяването;
• Общинските програми за управление на отпадъците да включват ясен приоритет на предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на битови отпадъци;
• Достатъчна и достоверна информация на ниво общини, регионални системи за управление на отпадъците и общо за страната.

Препоръки за действия:

• Ускоряване изграждането на площадки за предаване на отпадъци от домакинствата с възможности за повторна употреба и рециклиране на отпадъци;
• Повишаване на качеството на произведеното от общините RDF гориво по отношение на процента влага, хлор, калоричност и др.;
• Съвместната работа с организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци.
• Цялостна промяна в начина на събиране на смесени битови отпадъци и постепенно налагане на съдове с възможност да измерват количеството или обема на отпадъците.

„В Европа хората се мотивират директно – плащат такса смет спрямо количеството отпадъци, което изхвърлят. Но не и ако събират разделно – за тези отпадъци не дължат нищо на общината, а само за общия смесен битов отпадък. Разделното събиране е знак за цивилизованост и то трябва да се случва все повече и у нас. Хората все повече да обръщат внимание какво и защо се рециклира“, обобщи господин Тахиров и направи преход към темата за такса „Битови отпадъци“ (ТБО) и преминаване към изчисляване на база количество.

Таксата е икономически инструмент, който трябва да материализира прилагането на принципите „замърсителят плаща“ и „плащаш колкото изхвърляш“. Понастоящем обаче тя се определя като промил върху данъчната/отчетната стойност на имотите и не е обвързана с количеството на генерираните от лицата отпадъци.

През 2021 г. в Държавен вестник, бр. № 14/17.02.2021 г., обнародваните промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ определиха срока на влизане в сила на новите основи на ТБО – „Началото на втората година след публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в България`2021“.

Националният статистически институт обяви първите резултати на 3 октомври 2022 г. Това означава, че ако се приеме тази дата, то новите основи за ТБО трябва да бъдат приложени от общините от 1 януари 2024 г.

Бъдещите основи, съгласно чл. 67 от ЗМДТ, които общинският съвет може приеме за определяне на размера на ТБО:

• за услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

• за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината:

а) брой ползватели на услугата в имота;

б) разгъната застроена и/или незастроена площ

Има още един важен срок по отношение на новите основи за ТБД – за приемане на Наредба за определяне на образеца и реда за изготвяне на План-сметката. Той е определен „до 31 март на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в България`2021“, което определя срок най-късно до 31 март 2023 г. Това означава, че общините ще имат само девет месеца за подготовка, вкл. актуализиране на общинските наредби и процедури, за да може да се осигури плавен преход към новите основи от началото на 2024 г.

Възможност за подкрепа при разработването на новите модели за определяне размера на таксата за битови отпадъци е предвидена в бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. (ПОС 2021-2027 г.). НСОРБ е определено за конкретен бенефициент и сдружението ще изпълни проект за разработване на „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“. Основна цел на проекта е да подпомогне общините за цялостно подобряване на управленските процеси и разработване на примерни модели за определяне на ТБО на база количество, според различни характеристики на общините.

По проекта е първоначално се планира първо да бъде направен първо цялостен анализ на съществуващата ситуация по управление на битови отпадъци, който ще се разработи за всички общини и ще обхваща множество параметъра как се осъществява управлението на отпадъците в общините. След това ще бъдат разработени примерни модели за събиране, позволяващи измерване на обема и/или количеството на събраните битови отпадъци, в зависимост от типа на населеното място и вида застрояване.

Изготвените модели трябва да включват описание на предлаганата система за събиране, изчислителни модели за прогнозиране количествата на образуваните отпадъци и определяне на необходимите съдове за събиране и специализирани автомобили за тяхното обслужване, оценка на разходите за прилагане на разглежданата система.

Като друга дейност е заложено изготвяне на насоки и препоръки за управление на отпадъците в зависимост от констатираните дефицити и основни предизвикателства. Ще бъдат изготвени и насоки за внедряване на предложените модели за събиране на отпадъците и преминаване към определяне такса битови отпадъци в зависимост от техния обем и/или количество.

Проектът вече е заложен в Индикативната годишна работна програма на ПОС и се очаква през първо тримесечие на 2023 г. да бъде официално сключен договор с НСОРБ.

Нови изисквания в полето на управление на отпадъците

Въвеждане на разделното събиране на биоотпадъците от домакинствата: През 2024 г. общините следва да въведат задължително разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата, което ще позволи оползотворяването на около 200 хил. тона хранителни отпадъци на година и съответно намаляване на депонирането. Новите изисквания предполагат закупуване на нови съдове за разделно събиране (кафяви кофи), както и на нова техника за транспортирането или рециклирането им. Изключително важно е и изграждане на необходимата инфраструктура за тяхното третиране, с която към момента разполагат само няколко общини в страна. Инсталациите за открито компостиране на зелени отпадъци не позволяват третиране на хранителни и др. биоразградими отпадъци.

Ново изискване на разделното събиране на отпадъците от текстил и обувки: първоначално се предлагаше с проекта на Наредба да се въвежда се принципът „Разширена отговорност на производителя“. Това означаваше, че при продажбата на нови дрехи и обувки трябваше да бъде начислявана продуктова такса, по подобие на опаковките, гумите и батериите. Също така Наредбата регламентираше поставянето на нови съдове за разделно събиране на отпадъците от текстил и обувки от домакинствата, различни от тези за бита.

Преди няколко дни зам.-министър Ренета Колева официално заяви, че МОСВ няма да предприема бързи действия за приемане на тази нова наредба, тъй като в момента тече процес на промени на европейските директиви в тази областта.

Нови изисквания за пластмасите и контейнери за пластмасови бутилки: на 7 декември Министерският съвет прие предложените от МОСВ изменения в нормативни актове в тази сфера. Предвиждат се нови мерки за намаляване въздействието на определени пластмасови продукти, в т.ч. ограничения за продажба на някои категории изделия за еднократна употреба;

Организациите по оползотворяване ще поставят нови контейнери – само за пластмасови бутилки с вместимост до 3 литра в паркове, градини, алеи и други места за обществено ползване. Общините да бъдат водещи в прилагането на моделите за устойчиво потребление - ограничаване използването на еднократни пластмасови продукти в своите администрации.

ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ ПРОМЕНИ В ОБЛАСТТА НА ЕКОЛОГИЯТА

Секретарят на комисията Десислава Стойкова представи проекти на нормативни промени в областта на екологията: Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за управление на отпадъците, Закона за водите, Закона за ВиК и др.

Предложения за изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците: На 8 декември Народното събрание прие на второ гласуване ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който по същество се променя Закона за управление на отпадъците. Дава се възможност и през 2023 г. (по подобие на 2020 и 2021 г.) средствата от отчисления и обезпечения по ЗУО да могат да се разходват, по решение на общинския съвет, чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Продължава действието и на разпоредбата относно недължимостта на лихвите.

Предвижда се и задължение на  Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, да възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2023 г. След обнародването на Закона ще изпратим по-подробно писмо до общините.

ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух: Предлага се Програмите на общините за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми да  могат да се оспорват по реда на АПК. Въвежда се изискване съдът да разглежда жалбите и да се произнася в решение в 6-месечен срок от подаването им. Тази промяна е категорично с негативно въздействие върху дейността на общините, независимо че не е извършена пълна оценка на въздействието, а местните власти не са записани дори като заинтересовани страни. Становището на Сдружението е, че опазването на чистотата на въздуха изисква и национални решения и определяне на ясни правомощия, отговорности и контролни функции на всички отговорни институции. През последните години законодателството беше многократно изменяно, като предимно се прехвърли на общините пълната отговорност за осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територията, независимо, че други компетентни органи имат правомощия да определят националните политики и регулации, както и да разрешават условията за битово отопление, транспорт, промишленост, пренос на замърсители при трансгранично замърсяване и др. С измененията на ЗЧАВ през 2020 г. в чл. 42а се въведе персонална отговорност на кмет на община, за която оценката е показала, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за въздуха. Наказание за кмета е глоба от 5000 до 10 000 лв. и в страната вече съществува подобна практика и Регионалните инспекции по околната среда и водите издават наказателни постановления за налагане на персоналните глоби.

НСОРБ заяви категорично, че санкции може да се налагат, само когато е доказано, че източникът на замърсяване е на територията на съответната община и администрацията действително е имала достатъчно законови правомощия да осъществи контрол и санкциониране върху този източник.

ЗИД на Закона за опазване на околната среда: До 28 ноември 2025 г. се удължава срокът за регистрация и на съоръжения за подземни води – кладенците, изградени до 23 декември 2016 г., за които не са издадени разрешения за строеж и които не са вписани в регистър по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите.

Нов Закон за ВиК: Закон ВиК: няма промяна в текстовете от 2020 г., когато НСОРБ категорично възрази срещу задължителното законово окрупняване на обособените територии и лишаване на Общинските съвети да имат правомощия на Асоциации по ВиК. Принудителната консолидация накърнява правото на собственост на общините и лишава компетентния орган – общинския съвет, от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази сфера, която засяга живота, здравето и социално-битовите нужди на цялото население. Окрупняването противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, а принудителното закриване на дадено общинско дружество, без волята на собственика, противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива.

Кметовете на 15 български общини, пряко засегнати от предвижданите промени, реагираха със силни и обосновани аргументи. За съжаление, нито едно от предложенията на Сдружението, заявени при обсъждането на концепцията на новия закон и при публикуване на законопроекта за обществени консултации, не бе отразено.