Актуално

С разговор за здравословното хранене, качеството на храните, които поставяме на трапезата си и с които храним децата и възможните решения започна заседанието на Постоянната комисия по земеделие и развитие на селските райони, което се проведе на 7 и 8 ноември в Троян. Председателят на комисията, кметът на Летница д-р Красимир Джонев, напомни за влязлата в сила от 14 август Наредба № Н-1 за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки (ДВ № 64 от 30.07.2024 г.). Тя е част от подготовката за членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и е чаканото въвеждане на т.нар. зелени обществени поръчки. Мярката задължава всички държавни и общински институции и фирми, които обявяват обществени поръчки за храни и кетъринг - например за детски градини, училища или болници, да включват изискване за минимум 2% биологично сертифицирани храни през 2024 г. Това се отнася за списък от 10 основни групи храни: мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, риба, масло и олио, зърнени храни, варива, плодове, зеленчуци, захар и шоколад, ядки и семена. Всяка година делът на био храните в обществените поръчки трябва да нараства, докато през 2031 г. достигне поне 10%.

Макар и с редица неясноти по отношение на координацията, контрола и отчитане на резултатите от практическото приложение, наредбата стимулира производството на биосертифицирани продукти и храни.

Влошеното качество на храната е проблем в световен мащаб и решението му е в устойчивото земеделие и органичното производство. За преминаване към нова култура на производство и потребление са нужни инвестиции, технологии, адекватни политики и регулация на държавно ниво. Още повече, че България е сред страните с висока заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, което е пряко свързано с ниското качество на консумираната храна.

Добрата практика на домакините на заседанието – Община Троян, за пореден път предизвика интереса на представителите на общините и обещава да се мултиплицира и на други места, след Добрич, Ловеч и Казанлък.

Идеята за здравословно екологосъобразно хранене в детските ясли и градини се роди през 2013 г. след запознаване с анализ на РЗИ за здравето на децата, разказва Борис Бояджиев, директор на дирекция „Общинска собственост и икономика“ в Троян. Експерти от местната администрация се запознават  с практиката на френския град Моан-Сарту, където децата се хранят само с продукти, произведени на място

Първо инвестират в собствени оранжерии на общинска земя, където започват да отглежда листни зеленчуци. Първата продукция е марули и пресен лук, след това пробват с домати, краставици, чушки, картофи, тикви, ябълки, сливи, дори започват да произвежда мед. После Община Троян се регистрира като земеделски производител. Сега разполага със 195 квадрата оранжерии и преместваема сграда за съхранение на продукцията, дарена от немски инвеститор.

Продукцията покрива голяма част он нуждите в детското хранене и в някои социални услуги. Оранжерията и овощните градини са кауза за общинските служители, които се включват с доброволен труд, подкрепа има и от местния бизнес. Прилаганите методи на растителна защита са екологосъобразни, ползват се и консултациите на Института по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив.

Резултатите показват, че за последните години затлъстяването на децата в училищна възраст на територията на общината значително намалява, както и случаите на диабет.

Това е резултат от комплексен подход, казва Петко Пенков, председател на Общински съвет-Троян. Освен здравословното хранене, залагаме и на спортната активност. Всяко троянско дете от началния курс може да премине безплатно обучение по ски и плуване, а общината финансира почти всички спортни клубове, казва той.

Отговори на конкретните въпроси за реализиране на добрата практика на Община Троян, членовете на Постоянната комисия по земеделие и развитие на селските райони получиха на място в общинската оранжерия. Оказа се, че тя може да бъде и място за събития и музикални изпълнения.

Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Много въпроси поставиха членовете на комисията при обсъждане на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ): https://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces. Те въвеждат нов административен ред и приоритизация при управлението на постоянно затревените площи, в т.ч. паралелно разпределение на общинските и държавните пасища с предимство за местните животновъди и запазване на отдаването на земите под наем на пазарни цени. Тези изменения ще влязат в сила от 1 януари 2025 г.

Представителите на общините обсъдиха неясните въпроси с Дияна Рускова, директор на областна дирекция „Земеделие“ Ловеч. Има много неизяснени моменти, каза тя, и неминуемо ще се премине през период на неудобства и сътресения. Рускова обърна внимание на важните срокове в процеса на разпределяне на площите, в който водеща ще бъде справката на БАБХ по чл. 37м ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с по категории животни.

Разпределението ще стане през 2025 година, но договорът ще започне да тече от 2026 г., защото ще се сключва не за стопанска, а за календарна година и това трябва да бъде обяснено на животновъдите, специално внимание обърна тя. И това е най-голямата притеснение, защото ще се получи период, в който стопаните ще останат без договори за ползване на пасища и без възможност за получаване на субсидии.

Разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд

Много въпросителни има около наближаващия край на поредния мораториум по разпореждане със земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (т.нар. остатъчен поземлен фонд), който е 23 декември 2025 г.

Управлението на този фонд чрез мораториуми налага сериозни ограничения във възможностите за управление и разпореждане с тях и разпоредителните сделки със земи от него в национален мащаб са в размер на 1.2% (според данни от Областните дирекции „Земеделие“ в периода 2008-2009 г.). Отчетена е недостатъчната полза за местното социално-икономическо развитие в условия на обезлюдяване и липса на алтернативна заетост в селските райони.

Натрупаните след 2007 г. дела срещу България в Европейския съд за правата на човека неизменно са в полза на жалбоподателите. Съдът препоръча окончателно решаване на проблема чрез законодателни промени, в т.ч. идентифициране по служебен път на имотните граници. Въведен е мониторинг и докладване на изпълнението на решенията на ЕСПЧ в Съвета на министрите на правосъдието на държавите членки от ЕС.
В отговор, Министерството на правосъдието прие пътна карта за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, а през 2022 г. Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ и го внесе в 48то Народно събрание https://parliament.bg/bills/47/47-202-01-31.rtf), който поставя краен срок за собствениците или техните наследници да потърсят земите си – 23 декември 2025 година. Законопроектът не бе разгледан поради разпускане на НС.

Секретарят на комисията Симеон Петков, старши експерт в НСОРБ, представи виждането на Управителния съвет на Сдружението за възможно краткосрочно решение разширяването на възможностите за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд от Общинските съвети:

• за целите на изграждане на промишлени зони и индустриални паркове;

• за инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции Б и В или за приоритетен инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите;

• за инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на общината, заложени в плановете за интегрирано развитие

• за гробищни паркове и други приоритетни за местната общност инвестиции.

Интервенции за подкрепа на горите, съфинансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. предвижда за първи път мерки за директни плащания за гори: по Натура2000 и за горско-екологични дейности в горите. На предстоящия Комитет по наблюдение на плана, ще се одобрят мерките.

Подпомагането по НАТУРА 2000 за гори е 50 евро/ха

За залесяване на земеделски и неземеделски земи; възстановяване на щети по горите от пожари и бедствия и възстановяване на защитни горски пояси е с бюджет 11,7 млн. евро и максимален размер на проектно предложение 800 000 евро.

За предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития бюджетът е 5 млн. евро и максимален размер на проект 400 000 евро

За подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на горските екосистеми чрез подпомагане провеждането на сечи в горските територии е предвиден бюджет 20 млн. евро и максимален размер на проект 1 млн. евро

След нова година се очаква отваряне на процедура по ВОМР. Подготвят се насоките за кандидатстване интервенцията за общинските инфраструктурни проекти, което ще бъде по нов начин, през системата на ДФЗ

Членовете на комисията посетиха и най-новия обект на МИГ „Троян, Априлци, Угърчин“ Културно-исторически комплекс „Балканци“, посветен на историята на 34-ти пехотен троянски полк и носещ името на едноименния марш на военното формирование. Комплексът е уреден в родната къщата на един от героите на полка – Спас Балевски.

НСОРБ благодари за домакинството на Община Троян.