Актуално

IX-та Национална среща на общинските експерти по образование се провежда в Бургас. В работата на форума вземат участие ръководители в сферата  на образованието от общините, представители на Министерството на образованието и науката, на Националния инспекторат по образование, Синдиката на българските учители и компании, които представят иновативни решения, приложими в управлението на образователни институции.

Община Бургас е не само домакин, но и партньор на всички събития, организирани от НСОРБ и неговото дружество НСОРБ - Актив, подчерта при откриването кметът Димитър Николов. Той обърна внимание на усилията, която полага местната администрация за пълноценно прилагане на националните политики и изтъкна, че община Бургас е сред лидерите по реализиране и на местни инициативи, насочени към децата и младите хора.

Преди началото на конферентната част участниците във форума имаха възможност да посетят на място образователни училища и детски градини, в които обновяването на средата е съчетано със съвременни подходи в работата. Представени бяха и общинските програми  „Четири годишни времена за здравето на нашите деца“ и „Заедно за образованието“, ориентирани към привличане на студенти от бургаските университети, изучаващи педагогически специалности, за работа през летните месеци като педагози в детски градини, както и общинската програма „Първокласно начало“ - динамичен модел за ефективно образование в богата на технологии среда. Кметът на Бургас обърна внимание на сериозната отговорност, която са поели общините в интегрирането на децата на бежанци от Украйна и сподели за трудностите, с които администрация, директори и преподаватели са се сблъскали по пътя към приобщаването им.

Качеството на предучилищното и училищното образование остава най-сериозното предизвикателство пред системата на образованието и общините настояват да бъдат фактор в този процес, подчерта председателят на ПК по образование, младеж, спорт и култура към НСОРБ Лилия Христова, директор на дирекция в община Варна. Тя изтъкна, че през последните години ръстът на средствата за образование е значителен, но общата задача е да бъдат повишени показателите за качество на образованието. Какво подобрихме с вложените средства – въпросът чрез който трябва да бъде измервана ефективността на инвестициите и извършената работа, все още остава без ясен и систематичен отговор, подчерта тя. Нерядко целта на направените инвестиции остава неясна, според Христова, а влагането на средства в СТЕМ центрове не трябва да е за сметка на развитието на достъпна и безопасна среда в училищата, на зали за спорт и на подобряване състоянието на санитарните възли. Липсва мониторинг на ефекта от прилагането на Закона за училищното и предучилищното образование, който би могъл да даде индикации за постиженията и сигнал за проблемите, а също така няма и обективна оценка за ефекта от прилаганите национални политики, които реализират общините и държавата, каза Лилия Христова. И общините и преподавателите са изправени пред все по-завишените изисквания на родители и на ученици и е необходимо да има ясни ориентири, които да поддържат развитието на образователната система, обърна внимание Христова.

Интеграцията в образователната система, което остава сериозен проблем за големите общини, изисква по-тясно обвързване с други системи на държавата и решаването на редица проблеми, касаещи семействата. Нужни са прозрачни механизми за контрол и ясни приоритети за защита правата на децата. По-добра синхронизация изискват и множеството възможности за развитие на извънкласни дейности, които е желателно да надграждат познанията, получавани в училище и да развиват умения, за които учебните програми все още са неподготвени.

Прилагането на механизма за приобщаване остава най-сериозното обществено предизвикателство в сферата на образованието, подчерта в приветствието си към участниците в срещата председателят на СБУ Янка Такева.  По данни на синдикалната организация ок. 34 000 деца са напуснали образователната система, като не повече от 50% от тях са заминали със семействата си в чужбина. Тя подчерта, че общинските политики са добри там, където са съобразени със  спецификата на общностите и резултатите, включително и в процесите на интеграция, се открояват. Такева обърна внимание, че взаимното влияние между системите на образованието и социалните политики се задълбочава, затова е нужно по-тясно сътрудничество и единодействие. Тя открои ключовата роля на общините в контрола по управлението на средствата в системата на образованието и подчерта, че тази роля трябва да бъде подсилена и от възможност за активно влияние върху други фактори, формиращи качеството на образователния процес.

НСОРБ ще продължи да насърчава диалога между отделните министерства и ще бъде активна страна при обсъждане на внесени промени в Народното събрание, увери председателят на ПК по образование, младеж, спорт и култура към НСОРБ Лилия Христова.

Необходимостта от синхронизиране в работата на различните институции, отговорни за цялостното структуриране и изпълнение на политиките в сферата на образованието, подчерта и началникът на Инспектората по образованието Анелия Андреева. Тя представи резултатите от проведените в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 5, т. 3 от ЗПУО инспекции през учебната 2021/2022 година.  Изготвените 148 доклада с констатации от проверките  са изпратени до директорите на инспектираните училища и до началниците на 19 Регионални управления на образованието, на чиято територия са проверяваните образователни институции.

Обобщената оценка на качеството на образованието се формира от три групи критерии: институционална среда, образователен процес и управление.

В инспектираните училища най-висока оценка получават показателите за институционална среда. В 65,76% от проверяваните училища те са в горната граница и това демонстрира резултата от полаганите от общините усилия за модернизиране и поддръжка на материалната база. Най-висока степен на изпълнение, с над 70%, се наблюдава при критерий „Удовлетвореност на участниците в образователния процес“ от област „Институционална среда“.  Най-ниски резултати, с около 52% степен на изпълнение, са измерени по критерий „Библиотечно-информационна осигуреност и учебни ресурси за осигуряване на образователния процес“ от област „Институционална среда“. В 53,42% от институциите не са обособени библиотеки и/или кътове за четене, т.е. не е осигурена среда и ресурси за библиотечно-информационно обслужване, а в 65,75% от тях не се наблюдава прилагане на библиотечните, информационните и учебните ресурси за повишаване на качеството на образованието, не са налични компютри, лаптопи, принтери, скенери или друга техника за учениците и не са обособени работни места, свързани с интернет за достъп до информация. Въпреки създадената в повечето институции безопасна, здравословна, функционална и ергономична физическа среда, то тя не е във висока степен подкрепяща, поради липсата на достъпна архитектурна среда в 40,41% от тях.

В област „Образователен процес“ положителните страни в дейността на училищата са основно в осигуряването на обща подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

Като най-силна страна в управлението на училищата Инспекторатът откроява  управлението на човешките, финансовите и информационно-технологичните ресурси.

С темата за подходите и решенията за постигане на интегрирани действия и политики за ранното детско развитие започна вторият ден от Националната среща на общинските експерти по образование.

Висококачественото образование и грижите в ранна детска възраст в България подпомагат благосъстоянието и социалното, емоционалното, когнитивното, психичното и физическото развитие на всяко дете, основават се на ефективни партньорства със семействата и са налични и достъпни в еднаква степен за всички деца от раждането им до възрастта на започване на начален етап на образование. Всяко дете в България има право на висококачествено образование и грижа в ранна детска възраст, която включва и подготовка за преминаване в училищно  образование. Това заяви държавният експерт от дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ към МОН Ваня Георгиева, като запозна участниците в срещата с Национална рамка за качество на образованието и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ). Рамката е разработена по проект по Оперативна програма „Техническа помощ“ и се основава на дискусиите в рамките на създадена работна група. От особена важност са и двата доклада, разработени в началото на проекта – Анализа на състоянието на ОГРДВ в България и Доклад с практики от други европейски държави. Предложената визия обхваща всички деца от раждането им до възрастта за започване на начален етап на образование. Фокус във визията са всички аспекти на развитие на децата. Акцент се поставя върху партньорствата с родителите и семействата, достъпа до услугите за ОГРДВ и подготовката за преминаване в начален етап на образование.

Конкретни въпроси от общините при разпределението на финансовите ресурси за общинското образование присъстващите коментираха с държавния експерт в дирекция „Финанси“ към МОН Камен Йорданов и заместник-изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ Иван Попов.

В рамките на събитието се презентираха добри партньорски практики между местните власти, бизнес и неправителствения сектор.

IX-та Национална среща на общинските експерти по образование е организирана от "НСОРБ-Актив".

Ексклузивен партньор на срещата е „Сектрон“ ООД.

Партньори на събитието са още: