Сътрудничество между бизнеса и общините, модернизиране на местните данъчни политики, финансовата автономност на общините и нов модел за управление на отпадъците бяха основните теми, около които обединиха позициите си представителите на национално представените работодателски организации и НСОРБ.
Форумът, който срещна в работен диалог отговорния бизнес и местната власт, се проведе по инициатива на НСОРБ. На поканата откликнаха Васил Велев - председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Стефан Чайков - член на УС на АИКБ, Кирил Желязков - член на УС на АИКБ, Добрин Иванов - изпълнителен директор на АИКБ, Добри Митрев - председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), Васил Тодоров - главен секретар на Българската-търговско промишлена палата (БТПП), Радослав Петков - председател на Управляващия борд на Съвета по иновации, дигитализация и нови технологии (СИДНТ) – БТПП и Любомир Пейновски - член на УС на КРИБ.
Участие в срещата взе и председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.
Изпитанието на тежките решения
Кметовете споделиха, че отминалият мандат е бил един от най-сложните в цялата история на местното самоуправление. Пандемията, военната и енергийната криза, високата инфлация и политическият колапс се превърнаха в сериозни изпитания за местната власт, която единствена запази своята стабилност и действеност.
„Наложи ни се да вземаме много трудни решения - да пазим живота и здравето на хората или да съхраним бизнеси, които хранят семействата. Инфлацията ни принуди да прекратяваме договори за изхранване на децата в детските градини. Невъзможността да догоним скока на цените ни застави да спираме инвестиционни проекти в ход и да избираме дали да нарушим указанията на управляващите органи или да станем съучастници в закриването на строителни фирми“, сподели кметът на Троян и заместник-председател на УС на НСОРБ Донка Михайлова „Не искаме да сме от хората, които се борят за оцеляване. Време е да седнем на една маса и да говорим за проблемите, които ни свързват и в определени ситуации – ни разделят. Ако не да намерим решения днес, поне може да набележим стъпките за тяхното решаване“, допълни тя.
30% свобода
Кметът на Самоков и член на УС Владимир Георгиев представи тревожната тенденция на трайно загубване на самостоятелност на общините. Местните бюджети са силно зависими от държавните трансфери. Ако през 2010 г. те са били 60% от средствата, през 2019 вече са 64% от общинските бюджети. «Това значително ограничава възможността да вземаме решения според конкретните нужди на хората в дадена община и за развитие на местни политики», подчерта Георгиев. Освен силно ограничените приходоизточници, общините са изправени и пред необходимостта да дофинасират делегираните от държавата дейности, обърна внимание кметът на Самоков. С по-малко от 30% от средствата по общинските бюджети на практика е невъзможно да бъдат планирани каквито е да било местни политики, категоричен бе Владимир Георгиев. Той представи пред работодателите изготвения от НСОРБ модел за финансова децентрализация, който включва като първи стъпки преотстъпване на общините на 20% от постъпленията от ДДФЛ и 10% от корпоративния данък, без да бъде увеличавана данъчната тежест нито за гражданите, нито за бизнеса.
Конкуренцията и привилегиите
В рамките на темата за финансовата децентрализация бе проведен откровен разговор и по още две изключително важни теми: разширяване приложното поле на имуществените данъци и актуализиране на данъчните оценки, които не са промянени в последните 25 години.
Има икономически сектори, в които бизнесът по закон не плаща данъци, подчерта кметът на Димитровград и заместник-председател на УС на НСОРБ Иво Димов. „Зная че голямата болка на бизнеса е свързана с таксата „битови отпадъци“. Надявам се заедно с бизнеса да намерим формулата за справедливо разпределение на тази такса, така, че тя да не е в тежест на бизнеса“, допълни Димов.
В конкурентната среда правилата трябва да важат за всички, категорични бяха представителите на бизнес организациите.
Изпълнителният директор на НСОРБ представи планът за разработване на различни модели за изчисляване на ТБО по принципа „замърсителят плаща“. НСОРБ активно ще подкрепи общините в процеса по преминаването към новите модели за определянето на таксата. В Програмата „Околна среда“ 2021-2027 г. (ПОС 2021-2027 г.) Сдружението ще бъде конкретен бенефициент по проект „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, в рамките на който ще се разработи новата методика за определяне на таксата и трябва да се ползва едновременно от всички общини в страната, подчерта Георгиева.
Пресечна точка на мненията
Добри Митрев, председател на УС на БСК
„Не вярвам, че на тази часа има човек, който не желае благоденствието на българските граждани и българския бизнес. Вярвам, че с общи усилия можем да направим това, което зависи от нас за просперитета на всички.“ Той припомни, че БСК от 2007 г. повдига темата за изчисляването на ТБО и според него справедливото решение е едно – разделното събиране на отпадъците. Според БСК отдавна е закъсняло прилагането на принципа „замърсителят плаща“.
Ако съумеем да въведем разделното събиране, изчисляването на таксата на база генерирани битови отпадъци няма да увеличи тежестта за гражданите. Затова трябва да възпитаваме децата си, обществото, да стигнем до всеки данъкоплатец и да го убедим, категоричен бе Добри Митрев. Един от компонентите на ТБО – за поддръжка на обществените пространства, по своята същност трябва да бъде данък, а не такса, смята бизнесът. Останалите два компонента, които формират таксата за сметопочистване трябва да бъдат определяни според обема генерирани отпадъци.
„Ние загробваме ресурси. Това е престъпление към Земята и децата“, категоричен бе председателят на УС на БСК.
БСК винаги изключително отговорно е гледала на проблематиката на общините, подчерта Добри Митрев и не спести критиката на своите колеги. Основната от тях е в мудните административни процедури. Факторът „време“ е от изключително значение за реализирането на всяка икономическа дейност и общините трябва да проявят разбиране, да бъдат експедитивни и гъвкави. „Тази община, която демонстрира адаптивност към новото време, тя ще спечели предприемачите, които да инвестират в нея“, подчерта председателят на БСК. Той адмирира инициативата на НСОРБ и изрази надежда диалогът да продължи и на експертно ниво.
Васил Велев, председател на УС на АИКБ
Твърдението, че данъците в БГ са ниски е маркетингов трик. Те са на ниво значително над средноевропейското. Само ниските данъци не могат да привличат инвеститори. Те също умеят да смятат и търсят сигурност и разбиране, подчерта председателят на УС на АИКБ.
Той изрази подкрепа за идеята част от данъците да бъдат преотстъпени на общините и готовност за разумните решения да се търси съвместна подкрепа от политиците. За бизнеса е важно не само да бъде привлечен в дадена община, но и да бъде задържан, обърна внимание председателят на УС на АИКБ. Много са факторите, по които инвеститорите оценяват благоприятните условия в даден регион и местните администрации трябва да се интересуват от тях и да ги развиват. Затова и бихме могли заедно – работодателите и НСОРБ, да връчваме награда „Община с най-добър бизнес климат“, предложи Васил Велев.
Вторият сериозен проблем пред инвеститорите е недостига на човешки ресурси и за неговото решаване АИКБ също вижда възможност за консолидиране на усилията с общините.
Кирил Желязков, член на УС на АИКБ
Едно от най-сериозните предизвикателства е въвеждането на разделното събиране на отпадъците и мотивацията на гражданите да го правят. Кирил Желев даде успешен пример за въвеждането на вендинг системата в община Габрово. Общината създаде правилните стимули за гражданите: паркиране, безплатен достъп до спортни съоръжения, достъп до театър и др. Това активира хората и постигнатите резултати още през първата година надхвърлят очакванията, каза Желев.
Стефан Чайков, член на УС на АИКБ, Председател на УС на Камара „Пътища“
Допирните точки в работата на нашите организации са повече от проблемите и това е гаранция, че успешно можем да ги преодоляваме. Камара „Пътища“ вече е инициирала съвместна среща между управителните съвети на НСОРБ и КСБ за координиране на позициите преди гласуването на бюджета за 2024 г. Според него в диалог с институциите могат да бъдат поставени всички проблеми, свързани с общинската пътна инфраструктура и републиканската, която преминава през ключови места на общините.
По въпросите с индексацията на договорите и дофинансирането на строителните дейности също могат да бъдат търсени решения съвместно, смята Стефан Чайков.
Васил Тодоров, главен секретар на БТПП
Общините трябва да се стремят към въвеждане на единни стандарти за предоставяне на административните услуги. Защо в Столична община може да бъде направена онлайн проверка за липса на задължения, а в други общини не може? Наличието на множество процедури и различни изисквания е сред сериозните проблеми в работата на общините, които бизнеса отчита.
БТПП изрази готовност да подкрепя общините, които изграждат индустриални зони, в това число и със сериозен експертен екип.
Общите проблеми, в които могат да бъдат обединени усилията за търсене на адекватни решения са много и БТПП изразява готовност за по-активно сътрудничество с НСОРБ.
Първата среща – отправна точка
Като партньори, които въпреки проблемите продължаваме да полагаме усилия в името на добрите решения за хората, постигнахме нещо много важно – превърнахме тази наша първа среща не в отчет и равносметка, а в отправна точка за бъдеща съвместна работа, каза в заключение на дискусията кметът на Троян Донка Михайлова. Тя сподели задоволството на своите колеги от срещнатото разбиране и от общата нагласа, че нещата не могат и не бива да продължат по този начин.
Местната власт и бизнесът изразиха общото мнение - диалогът е ясно послание, че и общините и бизнеса са готови да извървят трудния път към преодоляването на сложните въпроси.
Набелязани бяха и конкретни инициативи, които предстои да бъдат реализирани в близко бъдеще.