×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | НИНКН започна обсъждания за промени в законодателството за опазване на културното наследство

НИНКН започна обсъждания за промени в законодателството за опазване на културното наследство

28.07.2022
НИНКН започна обсъждания за промени в законодателството за опазване на културното наследство

На кръгла маса на тема „Законът за културното наследство – проблеми и решения“ Националният институт за недвижимо културно наследство събра представители на държавата, местната власт, научни институти, браншови организации и гилдии, чиято експертна позиция е от решаващо значение за предприемане на реални стъпки за промяна в действащото законодателство в областта на опазване на културното наследство.

В проведената на 27.07.2022 г. дискусия взеха участие министърът на културата в оставка Атанас Атанасов, директорът на НИНКН арх. Петър Петров, главният архитект на София арх. Здравко Здравков, който е и председател на ПК по Устройство на територията и недвижимо културно-историческото наследство на НСОРБ, директори на научни институти към БАН, университетски преподаватели, представители на Камарите на архитектите, строителите и строителните инженери, изявени експерти и представители на структурите, ангажирани с опазване на културното наследство в общини.

Недвижимото културно наследство на България изчезва и процесът се ускорява. За последните 30 г. са унищожени над 12 000 недвижими културни ценности, а всеки ден безвъзвратно губим по един или повече обекти, над 400 годишно, сподели с тревога директорът на НИНКН арх. П.Петров. Според участниците във форума причините за това са с дълга история и без хоризонт: липсата на държавническо разбиране и национална стратегия за недвижимото културно наследство; действащият закон не пази, а пречи на опазването на културните ценности, насърчава корупцията и злоупотребата, бутафорията и разрушава националната идентичност. Тези констатации обединиха в пълно единомислие всички представители на поканените институции и организации, които изразиха готовност да работят активно с ръководството на НИНКН за цялостна промяна на подхода и законодателството в областта на културните ценности.

Конкретни примери от работата на Столична община представи арх. Здравко Здравков – в момента публичната власт  в Столицата води поредната неравна битка с амбициите на инвеститори, които умело прокарват посегателство над една от емблематичните исторически сгради на София – къщата на акад. Иван Гешов /министър-председател на България от 1911 до 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания и председател на XI (1901) и XIII (1913) Обикновено народно събрание, председател на Българското книжовно дружество, Българската академия на науките и Българския червен кръст/.

Липсата на ясна законова процедура, по която държавата и общините да могат да отнемат сгради, недвижими културни ценности, които са изоставени от своите собственици е една от главните причини за погубване на редица ценни обекти през последните десетилетия. „Трябва да има ясно разписана процедура за намеса на държавата при такива казуси, отбеляза той. Тази част от закона в момента не работи и това е основен проблем“ – подчерта директорът на НИНКН арх. Петров и . около това му становище се обединиха участниците във форума.

Главният архитект на София арх. Здравко Здравков, който е председател на ПК по  Устройство на територията и недвижимо културно-историческото наследство на НСОРБ, разказа за множеството сериозни проблеми, с които се сблъсква Столична община при опазване на културното наследство. Местната администрация, съвместно с екип от Софийския университет под ръководството на проф. Екатерина Матеева вече е подготвила и пакет от предложения за законодателни промени.

На първо място, според арх. Здравков, особено важно е в кадастралните карти и регистри да бъде обхваната достатъчно налична информация за обектите на културното наследство. Само в София те са 1 400, от които едва 635 са обявени за паметници по реда на действащото законодателство. Информацията за имотите в кадастралните карти и регистри трябва да обхваща и подробности за определения режим на опазване и за всички допустими интервенции в обекта.

Сред най-сериозните проблеми не само на Столицата, но и на всички градове с ценни исторически сгради, са процедурите, предвидени в ЗКН, когато старинни здания са изоставени или застрашени от вандалски амбиции на инвеститори. За да спаси Къщата на Гешов, Столична община е изготвила инвестиционен проект, преминала е всички процедури на съгласуване, обявила е и обществена поръчка за укрепването на обекта. В момента собствениците обжалват пред съда предприетите процедури за укрепване на сградата! Всичко това се извършва за сметка на данъкоплатците и до момента струва ок. 400 000 лв., продължава много дълго във времето и излага местната администрация на редица съдебни оспорвания от страна на собствениците на имота. В немалко случаи ценни сгради рухват, преди да е изминат безнадеждно дългия път към тяхното спасяване.

Ако все пак Столична община успее да се пребори за извършване на укрепителни дейности за историческото здание, съществува опасност отново да попадне под ударите на закона, заради намеса на територията на частна собственост.

Специалистите настояват предписанията, давани от кмета на общината за укрепване на старите сгради да подлежат на принудително изпълнение без право на обжалване и общините да имат право да ипотекират имоти, за които собствениците не полагат грижи, а се налага това да правят местните власти с публични средства.

Дългите години безпомощност на публичните структури да защитят културното наследство налагат изготвянето и на регистър на застрашените обекти в общините, смята арх. Здравков.

Пакет от предложения представи от името на Камарата на строителите в България и арх. Савин Ковачев. Сред тях заслужава специално внимание предложението интервенциите в обекти – културна ценност, да бъдат изключени от обхвата на ЗОП или законодателят да предвиди специален ред, който да е съобразен със становищата на експертите относно използването на технологии и материали, които не биха засегнали автентичността и историческата стойност.

Представени бяха и данни от законодателно проучване по темата “Законодателно проучване на режимите и инструментите за опазване на сгради и паметници на културата в Австрия, Гърция, Испания, Италия, Португалия и Франция” от доц. д-р Георги Вълчев, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски” – Философски факултет, ръководител на магистърска програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство”. Специалистите апелират строгите правила и контрол да бъдат заложени и в новия закон за културното наследство. Подробно за проучването вижте https://www.parliament.bg/bg/students-program/ID/241

НИНКН предвижда да организира и следващи дискусии за обсъждане на неотложните промени в Закона, като специален форум ще бъде проведен с участието на общините и експертите на местно ниво.

Пълен запис от изказванията и дискусиите в рамките на проведената кръгла маса „Законът за културното наследство – проблеми и решения“ можете да гледате в страницата на НИНКН във Фейсбук https://www.facebook.com/NINKN.bg/videos/1218838281992477