Актуално

УС на НСОРБ обсъди въпросите, които ще бъдат поставени на вниманието на народните представители по време на заседанието на Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове в 49-то Народното събрание на 20.03.2024 г. Поканата от Парламентарната комисия е за обсъждане текущите рискове, предизвикателствата и потенциалните им решения, в т.ч. необходимостта от законодателни инициативи, за подобряване управлението и контрола на средствата от европейските фондове. Още в началото на месец март НСОРБ отправи покана към всички общини да представят своите предложения за теми, които да бъдат разгледани.

Като приоритетни, местните администрации очертаха:

• Трайно решаване на проблема с налаганите на общините финансови корекции по европрограмите

Анализът на НСОРБ от средата на 2022 г. по темата, който обхваща само две от Оперативните програми - „Региони в растеж“ и „Околна среда“ за периода 2014-2020, показа че общият брой на наложените корекциите е 2 858, или средно по над 4.4 корекции на проект. На ниво индивидуален проект, броят на корекциите е в доста широк диапазон - налице са проекти с по една корекция, както и такива с по 27, 30, 37, дори и с 39 констатирани нарушения. С приключването на програмен период 2014-2020 и отчитането на инвестициите, сигналите за налагане на финансови корекции по общинските европроекти, се увеличават. Това се констатира и в годишните доклади за изпълнението на отделните инфраструктурни програми, подкрепящи общини, като данните за броя на корекциите по част от тях от по няколко хиляди, са фрапиращи.

Анализът на опита на Румъния, както и информация от други страни-членки, показват, че българската практика по регламентиране поемането на 80% от наложените финансови корекции на общините от държавния бюджет, е най-работещия подход за намаляването на натиска от санкциите върху общинските бюджети. Силни страни на подхода са обхващането на всички програми с еврофинансиране и всички типове нередности, за които са наложени корекции, т.е. същият създава равен достъп до възможността за поемането им и то за всички общини. Слабата му страна е ежегодната му регламентация в Законите за държавния бюджет на Република България.

С оглед създаване на правна сигурност за общините, НСОРБ ще предложи въпросната разпоредба да бъде включена в Закона за управлението на средствата от европейските фондове при споделено управление.

• Повишаване на публичността и прозрачността и активно ангажиране на общините в изменението и реализацията на Националния план за възстановяване и устойчивост

Както общините, така и останалите заинтересовани страни, не бяха ангажирани в подготовката на Националния план за възстановяване и устойчивост. Изменението на Плана от есента на 2023 г. също бе направено без необходимата публичност, като все още липсва достъпна информация за отпадналите инвестиции и тези с намален бюджет. Във връзка с наближаващият краен срок за прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост и забавянето на национално ниво, все повече се увеличава риска от нереализиране на инвестициите, като отделни анализи прогнозират около 50% усвояемост на средствата.

По неофициална информация, към момента се работи активно по изменението на Плана, в контекста на RePowerEU, което практически означава допълнителен ресурс към бюджета му.

Във връзка с дебата в три от парламентарните комисии, свързан с намирането на трайно решение на проблемите със санирането на многофамилните жилищни сгради, НСОРБ ще предложи на ККУСЕФ в изменението на ПВУ да бъде заложено финансиране за резервните проектни предложения по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“, като една от възможните алтернативи.

• Проблеми, възпрепятстващи реализация на подхода ВОМР

Подходът Водено от общностите местно развитие (ВОМР) се прилага на териториален принцип на ниво община, част от община или група от съседни общини, с обхват на населението между 10 000 и 150 000 жители. Подходът обхваща територията на цялата страна (с изключение на градовете с население над 30 000 жители, в техните строителни граници). Подкрепата за ВОМР се извършва чрез интегрирани и многосекторни стратегии за местно развитие, основани на характеристиките на конкретната територия и разработени въз основа на местните потребности и потенциал.

За програмен период 2023 – 2027 г. Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони е водещ по прилагането на подхода, като за това са заложени близо 290 млн. евро. Допълващи (участващи) във финансирането на подхода са Програма „Развитие на човешките ресурси“, Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, Програма „Околна среда“ и Програма „Образование“. Допълнителният финансов ресурс по тях, който се предвижда да бъде разпределен по ВОМР, надвишава 100 млн. евро.

В Споразумението за партньорство (в съответствие с приложимите Регламенти на ЕС) е заложено многофондовото финансиране и прилагане на ВОМР да се извършва по единен подход, съгласно правилата на водещия фонд. За създаването му преди 2 години е сформирана междуведомствена работна група, която все още не постига съгласие за единните процедури по одобрение на местните стратегии за развитие, договориране и разплащане на проектите по тях. Поради това, постоянно се отлага приемането на Постановление на Министерския съвет за определяне на правила за координация на подхода. Към момента има подготвени 107 местни стратегии, включващи 196 общини, които чакат решаването на проблема.

В търсене на изход от ситуацията в края на януари 2024 г. е договорено компромисно решение между програмите, финансиращи подхода, на заседание на ККУСЕФ е изслушан и министъра на земеделието, но въпреки това все още няма реални действия по решаването на проблема.

С оглед сериозния риск да бъде загубен натрупания експертен капацитет на Местните инициативни групи, които изпълняват подхода, както и средствата по него да не се усвоят, НСОРБ ще апелира народните представители да се ангажират активно с проблема, който изисква съвместни действия на министрите на земеделието и храните и на финансите.

• Обезпечаване на допълнителен европейски ресурс за предоставяне на услугата „Топъл обяд“, финансирана по Програмата за храни

От септември 2022 г. 224 общини и райони на общини получават подкрепа от Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027, за да предоставят ежедневно топъл обяд на нуждаещи се. Разчетите на Програмата осигуряват 3.20 лв. с ДДС на ден. Предвид ръста на цените на хранителните продукти и инфлацията, на общините се налага да дофинансират приготвянето на качествена храна за нуждаещите се. От лятото на миналата година, НСОРБ съвместно с Управляващия орган на Програмата, търси решение за увеличаването на ставката поне с процента на инфлацията, но бюджетът вече е изчерпан. За увеличаването на ставката на обяда по текущите общински проекти, които са с период на изпълнение до 30.09.2025 г. и обхващат 68 819 потребители, е нужен допълнителен европейски или национален ресурс – около 20 млн. Евро.

Проблемът намира политическа подкрепа в лицето на ръководството на МТСП и на Европейската комисия, средства да бъдат прехвърлени от други програми за периода 2021-2027, чието реално изпълнение не е стартирано и са изправени пред риск да загубят средствата, с които разполагат.

НСОРБ ще се обърне към депутатите за съдействие да бъде взето решение за пренасочване на средства към Програмата за храни с оглед социалната значимост на проектите „Топлия обяд“.

• Стартиране на национално ниво на дебата за бъдещето на Кохезионната политика след 2027 г.

Европейската комисия, редица държави-членки, организации на регионални и местни власти, вече стартираха дискусията за бъдещето на политиките на сближаване след 2027 г. По темата са налице и множество становища на Комитета на регионите, декларации на кметове и на организации на регионални и местни власти, доклади на експертни групи и др. Проведоха се и предстоят редица форуми на европейско ниво за бъдещето на Кохезионната политика.

НСОРБ настоява за активно включване на общините в дебата на европейско ниво, както и за ясни приоритети на България по бъдещата Политика за сближаване.