Актуално

Във връзка с участието на заместник-министър Надя Клисурска-Жекова и представители на Министерството на труда и социалната политика, в проведения на 24 февруари форум „Планиране на социалните услуги – срокове, ангажименти и отговорности на общините“, МТСП изпрати писмо до НСОРБ с подробно разяснение по въпросите относно планирането на социалните услуги, включително и по поставени в писмо на НПО и някои от общините.

Предоставената с писмото информация допринася за разрешаване на възникналите проблеми и ще подпомогне общините в работата им по анализа на потребностите и разработването на предложението за социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, на общинско и областно ниво:

- В процеса на анализ на потребностите и планиране на социалните услуги на общинско и областно ниво водеща роля имат Закона за социалните услуги (ЗСУ) и приложимата нормативна уредба към него, по-специално Наредбата за планирането на социалните услуги (НПСУ), в която процедурата е изчерпателно регламентирана. Поради това и общините, в качеството им на планиращи социалните услуги на територията на общината, следва да се ръководят единствено от нормативната уредба в тази област. От страна на АСП са разработени и представени на общините, областните администрации и териториалните структури на агенцията указания и препоръчителни структури на анализите на потребностите по чл. 37, ал. 1 от НПСУ и на предложението за планирането в общината на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, по чл. 41, ал. 1 от НПСУ. Тези указания са с препоръчителен характер и целят преди всичко да подпомогнат общините в процеса на планиране на услугите. Единствено законодателството е задължително.

- Направеното в указанията на АСП примерно декомпозиране на сега действащите структури в социални услуги по чл. 15 от ЗСУ, като относителни дялове е само за улеснение на общините и няма задължителен характер. Общините, съобразявайки спецификите във всяка една от сега действащите социални услуги в общината, сами следва да определят начина, по който да разграничат/разпределят дейностите, които се предоставят в услугата и съответно да ги декомпозират като социални услуги по чл. 15 от ЗСУ.

- Общините имат опит в тази дейност, тъй като процесът на планиране в съответствие с НПСУ вече беше приложен за целите на планирането на средствата от европейските фондове, чрез изготвянето на индикативната карта на социалните услуги (предварително картиране на социалните услуги). Основа за създаването на индикативната карта бяха именно включените в НПСУ формула и критерии за определяне в Националната карта на социалните услуги на максималния брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет.

- Съгласно чл. 18 от ЗСУ, организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от общината, в качеството ѝ на доставчик на услугите, в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

- Анализът на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво трябва да съдържа информация за наличието и състоянието на съществуващите социални услуги на територията на съответната община/област, т.е. да отговори на въпроса „Какви услуги има?“. Планирането на социалните услуги трябва да определи всички социални и интегрирани здравно-социални услуги, за предоставянето на които е установена потребност, въз основа на анализа на критериите по НПСУ, т.е. да отговори на въпроса „Какви услуги са необходими?“. Резултатите от сравнението между съществуващите към момента услуги и установените реални потребности на практика, ще даде възможност на всяка община да определи какви нужди от услуги има за задоволяване на потребностите. Това означава, че в картата ще бъдат включени всички услуги със съответния максимален брой потребители – както тези, които съществуват, така и тези, които е необходимо да бъдат създадени в бъдеще.

- На територията на всяка община в момента, функционират определен брой социални услуги, делегирани от държавата дейности. Общината, в качеството ѝ на доставчик на социалните услуги, функциониращи на нейна територия, следва сама да определи начина на тяхното управление и предоставяне – самостоятелно или в комплекс от различни социални услуги, почасови, полудневни, целодневни, денонощни, като се съобразява с изведените потребности и специфики на общината, и да предложи включването им в Националната карта на социалните услуги. На етап създаване на картата не е необходимо общините да посочват дали ще предоставят услугите комплексно или самостоятелно, тъй като целта на картата е да покаже обективните потребности, а впоследствие общините ще имат свободата да предложат и най-подходящия за всяка община начин за управление на услугите. В хода на този процес дадените от АСП указания определено са в помощ на общините, но те не бива да се прилагат механично, тъй като примерите показват само една статична ситуация и съответно с тези примери не могат да се отчетат индивидуалните особености във всяка една община.

- НПСУ създава необходимите гаранции, че всички сега съществуващи услуги, дори анализите и потребностите да показват излишък на някои от тях, няма да бъдат закривани. В § 5 от ПЗР на НПСУ изрично е регламентирано, че максималният брой на потребителите на всички социални услуги, за които се осигурява изцяло или частично финансиране от държавния бюджет, определен в първата Национална карта на социалните услуги, не може да бъде по-малък от достигнатия брой потребители на тези социални услуги, делегирани от държавата дейности, към 31 декември на годината, предхождаща годината на приемането на картата.

- Необходимо е доставчиците на социални услуги да се абстрахират от сегашния начин на организиране и предоставяне на социалните услуги и да трансформират стереотипите си през призмата на ЗСУ. Услугите по чл. 15 от ЗСУ не са статични и могат да се предоставят абсолютно самостоятелно или комплексно с други услуги, в зависимост от установените потребности, включително и на различни места, като решението за това е на доставчика. Каквито и да бъдат реалните нужди от социални услуги, ЗСУ дава на общините свобода в избора на начин на управление и организиране на дейностите, като някои от тях, най-вероятно, ще запазят сегашните форми на управление, но други могат да преценят, че ще организират услугите в по-различно съотношение на дейностите при комплексно предоставяне на услугите (например, в контекста на примера с дневните центрове, те могат да решат на едно място да предоставят повече, като обем и време консултативни услуги, а на друго – повече дневна грижа). Общините не трябва да пропускат да планират и общодостъпните социални услуги по чл. 12, ал. 2 от ЗСУ, които са изключително важни за развитието на общността, и за които също се осигурява финансиране от държавния бюджет.

Писмо на МТСП е изпратено до всички общини в страната (изх. № 39-53/27.02.2023 г.)