Около 980 заявления са подадени до момента по Инвестиционната програма за общински проекти, предвидена в Приложение 3 на Закона за държавния бюджет за 2024 г.
Заявлението за финансиране на проекти от Приложение 3 към Закона за държавния бюджет и други документи, в това число и за отчитане на изпълнението, могат да бъдат намерени на интернет страницата на МРРБ.
Над 700 от постъпилите заявления вече са разгледани. Започна и подписването на споразумения с общините, чиито проекти отговорят напълно на изискванията на закона, като предстои изпращане и на писма до общините за коригиране на установени неточности. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Веселина Терзийска по време на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България. Тя, заедно със заместника-министъра на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, разясниха пред кметовете текущите национална и европейски програми, по които общините могат да кандидатстват, за да имат гражданите по-добри условия за живот и работа в населените си места.
Терзийска припомни, че Инвестиционната програма за общинските проекти ще се изпълнява от 2024 г. до 2026 г. и текущо ще бъдат разглеждани и финансирани проекти. „Най-голямата гаранция за общините е, че финансирането на проектите е заложено в закона за бюджета. Ще бъдат финансирани само дейности по проектите, които се изпълняват след подписване на споразумения с МРРБ“, каза Терзийска в отговор на предложение от кмета на Монтана Златко Живков да се приоритизират проекти, по които е започнало изпълнение.
Във връзка с изразеното по време на заседанието безпокойство от представители на местната власт, че голяма част от проектите, по които общините работят, са на стойност милиони левове и те не могат да осигурят достатъчно ресурс, Веселина Терзийска обърна внимание, че всяка община е включена в Приложение 3 на Закона за държавния бюджет за 2024 г. с максималната стойност за целия проект. За всеки от проектите общината трябва да се посочи необходимия ресурс за трите години на изпълнение. В споразуменията за финансиране, които се подписват между МРРБ и общините, се посочва цялата стойност на проекта и ресурса за 2024 г., съгласно законовите изисквания. Тя допълни, че ако има проект, за който в Приложение 3 не е посочена пълната му стойност, общината трябва да го дофинансира със собствени средства или да го промени като това може да се направи през март, юни и септември. Разписаният механизъм за промяна на проектни предложения се реализира в Министерство на финансите.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева разясни процедури, финансирани с европейски средства, включително и програмата за енергийно обновяване на жилищните сгради по НПВУ. „И аз подходих с голямо съмнение към безплатното саниране. Затова направихме много усилия като екип да въведем машинна оценка. Не е добра ситуацията с толкова резервни проекти, но е обективна спрямо бюджета на конкретната процедура. Оценката се базира на критериите, които са публикувани предварително за обществено обсъждане и от старта видими и валидни за всички“, каза Ангелина Бонева. Тя допълни, че е направена паралелна ръчна проверка на всички оценки, а Агенцията за устойчиво енергийно развитие проверява сертификатите за енергийна ефективност по Етап I на процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Заместник-министърът обяви, че започва договарянето на проектите за публични и жилищни сгради, които са преминали оценка и паралелно се отговаря на всяка жалба. Ще се търсят и възможности за финансиране за резервните проекти. Държавата е длъжна да помогне при толкова много готови проекти, заяви зам.-министър Бонева по повод направеното предложение при наличие на възможност ресурсът да се увеличи.
В отговор на изразеното от кмета на Димитровград Иво Димов безпокойство за забавяне в Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция зам.-министър Бонева посочи, че такова има и в изпълнението на оперативните програми за периода 2021-2027 г., и в НПВУ не само в България, а и в други европейски държави. Вече няколко месеца се опитваме да го преодолеем и работим активно с нов подход, подчерта тя. И обясни, че особеното на втората фаза от процеса по кандидатстване с интегрирани териториални инвестиции по програмите е, че се подхожда така, че указанията да се настройват към подадените проектни идеи.
На въпроса на кмета на Троян Донка Михайлова кога се очакват окончателни резултати от оценката на концепциите за интегрираните териториални инвестиции по Програма „Развитие на регионите“ зам.-министър Бонева посочи, че са получени общо 165 концепции по 6 програми от всички региони за планиране. Вече са публикувани списъци за административна съвместимост за 4 от регионите, 2 се очакват следващите дни, като приоритетно се работи за тези от Северна България.
Ангелина Бонева подчерта, че по отношение на програмите, които се финансират с европейски средства, разходи за подготовка на проекти са допустими, разбира се с добра одитна следа.
Нашето общо разбиране е, че трябва да се усвоят и европейските средства, подчерта заместник-министър Терзийска. Общините трябва да се възползват максимално от всички възможности, които им се предоставят. И допълни, че има възможност някои от проектите да бъдат финансирани комбинирано чрез двата източника – национален и европейски бюджет. За пример тя посочи проект на Община Кюстендил, който включва и обект от културното наследство, а финансирането на такива от капиталовата програма за общините е недопустимо. Затова трябва много ясно да се направи разграничение.
Зам.-министър Бонева допълни, че при подписването на договор ще се прави проверка за двойно финансиране. Крехък е балансът да имаме и европейски, и национални средства и те да се допълват, без да се застъпват.