Актуално

161-ва сесия на Европейския комитет на регионите (КР) се проведе в Брюксел в периода 19 - 20 юни. Българската делегация бе представлявана от кметовете на общините Габрово - Таня Христова, Монтана - Златко Живков, Правец - Румен Гунински, Гоце Делчев - Владимир Москов, Раковски - Павел Гуджеров, Сливен - Стефан Радев и Попово - Людмил Веселинов.

По покана на Илиана Иванова, еврокомисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, в рамките на сесията бе организирана и кратка среща с делегацията. В изложението си пред българските кметове комисар Иванова сподели, че срещата е изключително важна за нея, отчитайки, че именно чрез местните власти следва да се търси път за достигане до гражданите.

Членовете на българската делегация в КР заявиха, че за гражданите често е трудно да разберат това, което се прави в ЕС, а комисарят допълни, че разчита на общините за подкрепа в обясняването на достъпен език на иначе сложно звучащите европейски политики, което важи в голяма степен за нейният ресор. В същото време координираната и активна работа на местно ниво следва да допринесе за по-голямата видимост относно възможностите и подкрепата на програмите в сферата на науката, иновациите и изкуствения интелект.

Сред основните акценти в дискусията бяха политическата нестабилност на национално ниво, която поставя сериозни предизвикателства за инвестирането на европейските средства, както и нуждата от устойчиво партньорство и координация по вертикала.

Кметовете споделиха за трудното и бавно стартиране на подхода за интегрирано териториално развитие, както и продължаващите неясноти за неговото администриране след преминаването на първия етап от изпълнението му.

Делегацията постави и темата за изпълнението на Националният план за възстановяване и устойчивост и опасението, че или той ще се провали или ще се реализира на 30-40% с непосилни усилия за изпълнението на реформите и инвестициите в оставащите 2 години.

Представителите на местните власти настояха, че независимо от ситуацията на национално ниво, не трябва да се позволява безвремието да продължава, а да се предприемат стъпки за изпълнение и усвояване на средствата, които са налични. Бе засегната и темата за финансовите корекции при изпълнение на проекти с европейско финансиране.

Комисар Иванова се съгласи, че има моменти, в които контролът е прекомерен и насърчи кметовете да дават гласност на тази тема, за да може в комуникация да се изчистват тези проблеми.  Всички работни органи на ЕК, агенции и дирекции са позитивно настроени към България и имат желание да помогнат, но в крайна сметка не могат да изпълнят съответните мерки и реформи вместо администрацията, посочи още тя.

Акцентите от пленарната сесия на КР бяха върху дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика, подкрепата на ЕС за регионалните екосистеми за научни изследвания и иновации и изграждането на устойчиво управление на водите, като българската делегация взе отношение по два от основните дебата.

В рамките на пленарния дебат с Илиана Иванова и Елиза Ферейра, европейски комисар по въпросите на сближаването и реформите, членовете на КР призоваха за опростено и устойчиво финансиране от ЕС за местни иновации, както и повече полезни взаимодействия между финансовите инструменти на ЕС, които да повишат конкурентоспособността на ЕС.

Политиката на сближаване на ЕС и рамковата програма „Хоризонт Европа“ са основните финансови инструменти, подкрепящи научните изследвания и иновациите в ЕС, включително на регионално и местно ниво. В тази връзка основните призиви бяха те да не бъдат отслабвани в бъдещите реформи, тъй като предоставят местен подход към иновациите, осигуряват регионална устойчивост и подобряват конкурентоспособността на ЕС. Членовете на КР посочиха, че програмният период след 2027 г. следва да гарантира приемствеността на двете политики и потоци на финансиране, като се избягват всякакви бюджетни съкращения. Те също така поискаха по-добра координация между сближаването и планирането на иновациите възможно най-рано, като се използват всички налични средства, за да се направи по-ефективно насърчаването на местните иновации.

В рамките на обсъждането с еврокомисарите изказвания направиха кметовете на Габрово и Сливен. Като председател на Комисия SEDEC, кметът на Габрово и ръководител на българската делегация Таня Христова посочи, че дискусията е много важна и навременна. „В началото на новият мандат на европейските институциите следва да бъде представена не само стратегическа визия, но и ясен отговор как да изградим капацитет и да свържем нашите иновативни екосистеми“, каза тя и изрази своята убеденост, че регионалните иновативни долините, заедно с други проекти като европейските мисии и центровете за върхови постижения са единственият път напред.

„Разходите за регионалните иновационни долини следва да бъдат увеличени, за да се включат повече обществените предизвикателства през следващият програмен период“, посочи кметът на Габрово и също призова бъдещата ЕК да предложат допълнителен механизъм за по-добра комуникация с местните и регионални власти и с държавите, за да се подготвят по-добре администрации и изследователските центрове.

Кметът на Сливен Стефан Радев също коментира темата, като подчерта, че технологиите и иновациите имат потенциала да подкрепят усилията за справяне с предизвикателства като изменението на климата, застаряване на населението или устойчивото развитие и допълни, че „общините следва да играят активна роля на посредници и да спомагат за широкото включване на всички заинтересовани страни в оформянето на устойчиви, отворени и справедливи общности и политики“.

Той посочи също, че иновациите и технологиите могат да доведат до създаване на повече заетост, което означава и повече приходи, които да се инвестират в по-балансираното социално и икономическо развитие. Той обърна внимание на правилното разпределение на тези приходи, така че местното ниво да има стимули да развива иновациите по места.

В дебатът с Януш Войчеховски, европейски комисар по земеделието, членовете на КР подчертаха, че реформата на ОСП трябва да защити доходите на фермерите в ЕС и продоволствената сигурност. Те поискаха по-справедливи директни плащания, регулиране на пазара и индивидуални отговори на регионалните и екологични предизвикателства.

​​​​​Бъдещето на европейското селско стопанство беше основен политически въпрос в ЕС през последните месеци, като фермерите организираха значителни протести в отговор на различни проблеми, засягащи селскостопанския сектор, включително екологични разпоредби, нарастващи разходи и търговски политики. Темата бе и в основата на кампанията за европейски избори в отговор на нарастващото недоверие на селските общности. По време на дебата членовете на КР призоваха бъдещата Комисия да трансформира ОСП в селскостопанска политика, която е справедлива, устойчива и основана на солидарност в полза на земеделските производители, регионите, потребителите и гражданите. Те се застъпиха за устойчиво финансиране от ЕС за справяне с различните предизвикателства, пред които са изправени селскостопанският сектор, както и селските райони, както и за по-регионализирана ОСП.

В становището регионите и градовете подчертават, че справедливото преразпределение на директните плащания за земеделските стопани е от решаващо значение, за да се поддържа селскостопанската дейност във всички географски райони, да се забави обезлюдяването на селските райони и изоставянето на земя, както и за справяне с дългосрочни предизвикателства, като напр. поддържане на работни места в отдалечени селски райони и подпомагане на сектори и земеделски практики, които поддържат поминъка и ландшафта.

ОСП следва да подкрепя смекчаването и адаптирането към изменението на климата и борбата с източниците на замърсяване на околната среда, като земеделските производители се подкрепят при прехода към устойчиво земеделие.

Освен това, за да се подобрят и стабилизират приходите на земеделските стопани, КР призовава за по-строго пазарно регулиране, както вътрешно, така и международно.

Кметът на Раковски Павел Гуджеров бе сред говорителите по темата, като подчерта сериозните проблеми в изпълнението на Стратегическия план за земеделието в България и по-специално изпълнението на подхода „Водено от общностите местно развитие“ и инфраструктурните инвестиции.

Той посочи вече три-годишното забавяне в стартирането на изпълнението им, поради липса на разбирателство за прилагане на подхода на национално ниво и допълни, че поради тази причина милиони евро остават само на хартия, общините и изготвените стратегии чакат участващите управляващи органи да се споразумеят.

Павел Гуджеров подчерта, че „Това вреди най-много на най-малките фермери и периферни общини, което не съответства на заявките в демографската сфера, нито спомага за оползотворяване на местния потенциал“.

По време на сесията се приеха и редица становища, включително за хармонизирането на глобалните рамки за изменението на климата, биологичното разнообразие и устойчивото развитие, ролята на местните и регионалните власти в прехода към кръгова икономика, устойчиво управление на водите в рамките на Синия пакт на ЕС, Пътна карта на ЕС за борба с трафика на наркотици и организираната престъпност и др.

В края на заседанието се проведе и церемонния по връчване на наградите „Предприемчив европейски регион“ за 2025 г. Победителите са трима - Галисия, Крапинско-Загорска жупания и Мазовското воеводство.