Актуално

В София се проведе първият трансграничен форум за стратегическо сътрудничество в областта на културата и бизнеса София – Солун 2024 г. Домакин от българска страна бе Министерството на културата, а партньор от съседна Гърция бе “HELICAS” – организация, чиито членове са 10 общини от Северна Гърция, както и Сдружение на общините в Централна Македония, Сдружение на общините от Западна Македония, университет и търговско-промишлени камари. Целта на инициативата е активизиране и разширяване на културния диалог между България и Гърция.

Заместник-министър Виктор Стоянов подчерта, че политическите и икономическите отношения между България и Гърция се развиват традиционно добре, но тази положителна среда трябва да бъде надграждана с по-амбициозни дейности и културни и бизнес прояви. „Иска ми се да започна със следния цитат на изключителния Стефан Гечев от автобиографичната му книга „Моите гръцки приятели“: „Настъпило е времето да направим една равносметка на случилото се в опознаването на културите на нашите два народа и да начертаем план за бъдещото сътрудничество в тази насока“, подчерта заместник-министър Стоянов. По думите му в двустранното сътрудничество между Република България и Република Гърция има все още значителен неизползван потенциал за взаимодействие.

Димитрис Стефанидис, експерт от гръцка страна, говори за програмите, по които българските и гръцките общини биха могли да бъдат бенефициенти заедно и имплементирането им в по-глобалния контекст на работата на ЕС. Кметове на общини в България и в Гърция разказаха за опита си в развитието на съвместни проекти и подчертаха специалното внимание, което заемат културните прояви в партньорските инициативи.

Милен Обретенов, директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, даде пояснения и насоки, свързани с кандидатстването по трансграничните програми.

Бяха обсъдени също и възможностите за сътрудничество и обмен между Софийската филхармония и Държавния симфоничен оркестър на Солун, а директорът на Държавна опера в Пловдив Диан Чобанов разказа за проектите на културния институт в града под тепетата.

Дискусиите  откроиха необходимостта от устойчивост в културните взаимоотношения и потенциал за развитие на туризма извън традиционните за двете страни активни сезони, както и възможността да бъдат използвани в синергия различни финансови инструменти за подкрепа на публичните структури.

Във форума взеха участие кметът на община Девин Здравко Иванов, заместник-кметът на община Благоевград Станислав Кимчев, заместник-кметът на Пловдив Пламен Панов, представители на Столична община, общините Разлог и Кърджали, експерти от НСОРБ както и зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева.

През юли 2023 г. членове на Управителния и Контролния съвет на НСОРБ бяха на посещение в съседна Гърция по покана на Общината в Солун. През последните години общината е в топлистата на европейските иновативни центрове. Ръководството на Сдружението се запозна с концепцията и дейността на Центъра за дигитална трансформация, изградена в публично-частно партньорство между общината на Солун и американския гигант в информационните технологии Cisco.

Над 50 български общини имат партньори в Гърция, много от тях успешно работят съвместно по европейски проекти. През 2023-та Созопол се побратими с гръцкия град Суфли, Казанлък стана партньор на Димотика, а София и Солун подписаха меморандум за партньорство в областта на културата и туризма. Споразумението предвижда институти на БАН  и музеи в София и Солун да разработят тематични маршрути за личности и събития от историята, които сближават двете страни, какъвто е Кирило-Методиевият път. Инициативата се осъществява под егидата на Съвета на Европа.

В края на октомври т.г. НСОРБ организира посещение на представители на български общини в гръцкия град Козани, който е един от примерите за успешно осъществяване на енергийния преход. Козани е сред участващите в Мисията на ЕК за 100-те енергийно независими и интелигентни града на Европа до 2030 г. С прилагане на интелигентни решения и активното включване на университетския и научен потенциал на региона, добивът на лигнитни въглища е сведен до нула, а населението е намаляло само с 6%.