Актуално

„За промените в климата трябва да се вземат не само глобални и национални мерки, но и на местно ниво. Местната власт е най-близо до хората и затова е наясно как да приложи политиките по климатичните изменения и смекчаването на ефекта от тях заедно с адаптацията към вече настъпилите промени“. Това каза министърът на околната среда и водите Петър  Димитров при откриването на международната конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градска среда“.

Събитието е част от съпътстващата програма към 61-а сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), която се провежда в София. Страната ни е домакин на сесията, която се провежда между 27 юли и 2 август. Конференцията се организира от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на енергетиката, НСОРБ, Коалиция за климата и Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“. Програмата събра представители на централната и местната власт, учени, експерти и общественици.

Министър Димитров припомни, че градовете съсредоточават живота на хората, бизнеса, индустрията и инфраструктурата, затова там е и мястото за решаване на предизвикателствата с климата. „Виждам все повече населени места с мерки срещу горещите точки – ако в миналото се строяха големи площади, сега адаптацията изисква зелен подход“, подчерта министърът. Затова и настоя за добро сътрудничество между институциите и местната власт, като отбеляза със задоволство, че обществото и бизнесът вече активно участват в процеса на осигуряване на по-здравословен живот и по-чиста околна среда.

В рамките на откриващия панел на конференцията заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов добави, че градските общности са основен двигател на промените към устойчиво екологично бъдеще и кръгова икономика. Той припомни, че София и Габрово са сред 100-те европейски климатично неутрални градове – кампания на ЕС с хоризонт до 2030 г. С тази инициатива двете общини се ангажираха бъдат пилотни и да постигнат климатична неутралност до 2030 г. или с 20 години по-рано от европейската цел за останалите градове.

Уводни представяния в панела „Градовете като ключов партньор в разработването и изпълнението на климатични политики“ направиха Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група „Ограничаване изменението на климата” на IPCC, и д-р Филип Тулкенс, началник отдел към в дирекция „Здрава планета“, Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“.

Фокусът на събитието беше върху ролята на местните власти за прилагане на съвременни решения за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и адаптация към климатичните промени. По време на форума бяха представени резултати от иновативни проекти и възможности за финансиране на местни инициативи за устойчива енергия.

Участници в дискусиите поставиха въпроси и посочиха примери как мисиите на ЕС за 100 климатично неутрални и интелигентни града и адаптация към изменението на климата стимулират взаимодействието между централната и местните власти за развитие на работещи инвестиционни модели и подобряване на инфраструктурата в общините.

Градовете са центровете на борбата с климатичните промени, те са на първа линия в тази битка, те трябва да задават политиките и тона на дискусиите, както и да внедряват ефективни иновации и работещи решения. Това заяви заместник-кметът в направление "Европейски политики, Международна дейност и туризъм" в Столична Община Никола Барбутов. Той добави, че администрацията работи активно по събиране и анализ на подходите от европейските партньорски градове в сферата.

За да се случи трансформацията, трябва да бъдат въвлечени и бизнесът, и хората. Необходимо е осъзнаване от общността, че промените и инвестициите в зелени политики са не само задължение, но също така полза и общ интерес. Амбициозна е целта до 2030 г. да постигнем неутралност и наша задача е да предприемем стъпки към нея, добави Никола Барбутов.

В обръщението си към присъстващите той постави акцент върху приетите мината седмица от СОС мерки за разделно събиране на отпадъци в София. Те включват повече контейнери, оптимизиране на системата за по-качествено събиране на отпадъка, широка информационна кампания. По думите на заместник-кмета, целта е намаляване на общия битов отпадък с над 20%.

Опита на Троян в адаптацията към климатичните промени представи кметът на общината и заместник-председател на УС на НСОРБ Донка Михайлова. Тя заяви, че през последните години сме свидетели на стойностни идеи и действия, но с липса на обща стратегия. Дейностите са на парче, съобразени не толкова с потребностите на общините, колкото с възможностите за финансиране. Все пак във всички общини се наблюдава сериозен напредък в прилагането на зелени решения.

Като добър пример за борба с ефекта от климатичните промени кметът на Троян даде мерките за енергийна ефективност и санирането на публични и жилищни сгради. „Вече четири години резултатите се проследяват – те са очевидни и могат да бъдат измерени – около 60% е намалена консумацията на електроенергия в санираните сгради. За Троян, и изобщо за малките градове, има и допълнителен принос – справяне с проблема с твърдото гориво и въглищата в зимния период, заяви Донка Михайлова.

Тя презентира още две нехарактерни зелени практики, които Троян успешно е внедрила.

През 2018 г. общината, след като се регистрира като първата община земеделски производител, Троян създаде собствени овощна и зеленчукова градини, земеделски пространства и пчелин. Продукцията, която се произвежда в тях, е за детските градини и социалните заведения на територията на общината. По този начин на децата и потребителите на социалните услуги се предлагат екологично чисти плодове, зеленчуци и пчелен мед.

Впечатляващи са резултатите, които постигаме като здравен статус на децата по отношение на диабет и затлъстяване. Това е системно, последователно усилие, което ще приложим и в ученическото хранене, заяви кметът на Троян и отбеляза, че опитът им е припознат и вече има втора община, регистрирана като земеделски производител – Добрич, заяви Донка Михайлова.

Вторият акцент тя постави върху интегрирането на реките, преминаващи през урбанизирани територии. Според кмета на Троян, реките имат изключително сериозен, но традиционно подценяван, потенциал по отношение смекчаването и адаптацията на градовете ни към климатичните промени. Все още са припознати като място за изхвърляне на боклук, а коритата им са неприветливи и бетонни.

Преди три години мечтата да възобновим р. Осъм събра нас, общините, през чиито територии тя преминава. Успяхме да сключим партньорство - Троян, Ловеч и Летница - и оформихме една концепция, с която ще търсим финансиране по схемата за ИТИ, информира кметът на Троян.

Като основен акцент в проекта е темата за превенция и управление на риска от наводнения. За целта укрепването на речните брегове е основна дейност, предвид спецификата на планинските и полупланинските райони, през които реката минава. Предвидено е озеленяването на бреговете и превръщането им в зони с няколко градуса по-ниска температура. Идеята на местните администрации е да интегрират различни икономически и културни дейности - продажба на цвета, екологично произведени плодове и зеленчуци, събития от културния календар.

Започнахме много сериозно да ангажираме местните общности с темата, за да се убедят какво богатство е реката за българските градове. След Реките на София, Реките на Габрово, следват Реките на Троян, за да покажем на хората значимия потенциал. Резултатите, които очакваме, са подобрена климатична устойчивост, превенция на риска от наводнения и превръщането на градовете в по-красиви и привлекателни места за живот, каза кметът на Троян.

Не липсват и предизвикателства при реализирането на каузата – основните проблеми са свързани с преминаването през частни терени, съгласувателния процес с различните институции, при решения как ще бъде комбинирано финансирането.

Убедени сме, че си струва да извървим този път и да създадем опита, доказващ, че реките са едно от големите богатства на нашите градове. Ние, общините, имаме осъзнатост, че трябва да свършим тежката ежедневна работа по промяната на средата и на мисленето на хората, заключи Донка Михайлова.

Трябва да бъдем екоцентрични, а не егоцентрични, когато говорим за зелени решения. С това бихме могли да предопределим хода на много процеси поне в нашата страна, цитира кметът на община Габрово Таня Христова своя колега Емил Бок, кмет на румънската община Клуж-Напока. За да имаме климатична неутралност, трябва да сме готови да понесем разочарование, както и да сме наясно, че невинаги можем да постигнем планираното, добави тя.

По време на международната конференция Таня Христова презентира опита на Габрово в имплементирането на иновативни зелени идеи, както и пътя на администрацията за постигането на целта – климатична неутралност до 2023 г.

Общините не са в края на веригата, те са част от целия цикъл. Невключването ни като активни участници от обсъждане на идеята, през изпълнението, до оценката, няма да доведе до очакваната революция, няма да доведе до устойчивост. Освен това, липсата на достатъчно стабилни данни, с които да работим, не помага за самооценката къде точно се намираме. Не е задача на общината да генерира всички тези данни, необходими са партньори, които да ни помогнат да се насочим към най-големия ни проблем и най-ефективният механизъм за справянето с него, заяви кметът на Габрово.

Тя заяви още, че разчетите на администрацията сочат, че на този етап Габрово успява да постигне 80, %  климатична неутралност до 2030 г. Постигането на оптималната стойност не може да се реализира с усилия само на общината и европейските програми. Има нужда от всички участници по веригата – бизнес, партньори от институциите, съграждани.

Габрово работи интензивно и в сферата на отпадъците – разделното събиране на територията на общината е въведено през 2015г., като цел на екипа е надграждане на резултатите чрез въвеждането на нови технологии.

Ако целта за климатична неутралност не бъде преведена правилно и не бъде ангажимент на всички, рискът за всички нас е голям и реален. Всички имаме едно предизвикателство – да постигнем това, което ще позволи на поколенията след нас да ги има. Това означава промяна на мисленето, работата и комуникацията ни, добави кметът и благодаря на екипа на ЕнЕфект за усилията по създаването на първата в България енергийна общност за по-малко от два месеца.

Трябва да гледаме на климатичната трансформация като възможност за нови работни места, за чиста околна среда, за удовлетвореността на нашите съграждани, заключи Таня Христова.

В рамките на конференцията управителят на ОП „Иновационни системи“ в Община Бургас Даниела Иванова-Алексиева презентира дейността на предприятието, чиято основна функция е предлагане на алтернативни начини за стимулиране на растежа в областта на иновациите за Бургас.

Госпожа Алексиева заяви, че в началото на юли Община Бургас е анонсирала създаването на местно звено за устойчивост и климатична адаптация, чиято работа ще бъде посветена на справянето с належащите предизвикателства, породени от изменението на климата, и повишаването на устойчивостта на общността. Към момента е отворена покана за участие към експерти и заинтересовани страни с опит в гео науки, екология, урбанистичното планиране, инженерството, архитектура,  общественото здраве.

Изправени сме пред екстремни метеорологични явления, водещи до пожари, наводнения, свлачища, нарушаване на биологичното разнообразие, проблеми в социалната и икономическата среда. Неотложността на действия за справяне с ефекта от климатичните промени е недвусмислено пред очите ни. И все пак решаването на основните обществени предизвикателства преминава през сложната плетеница от инициативи, програми и инструменти, заяви към присъстващите в конференцията изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Несъмнено устойчивите инвестиции на местно ниво държат ключа към нашето колективно пътуване към въглеродно неутрално бъдеще. За целта местните власти следва да са активни участници в разработването на ключови стратегически документи, включително при подготовката на обхвата и приоритетите на оперативните програми и инструменти като Националния план за възстановяване и устойчивост. През днешният ден говорим, че общините са в центъра на дейностите и колко позитивно е взимането на решенията децентрализирано, на нивото на гражданите и техните нужди. Но дали това е така в действителност или има какво още да искаме в това отношение. Въпреки водещата роля на общините в климатичната сфера, разписани в редица нормативни актове на национално ниво, те не са изрично упоменати в Закона за ограничаване на изменението на климата, зави Силвия Георгиева и подчерта, че на фона на това изобилие от отговорности и дейности, липсва ясна визия, йерархичност и свързаност между тези задължения.

За целта трябва да се помисли за промени, които да обособят ролята на общините в контекста на усилията на националните институции за смекчаване на климатичните промени и за адаптиране към техните негативни последици, включително на инструменти за подкрепа.

С въведения със Закона за регионалното развитие нов подход за интегрирано териториално развитие, всички общини разработиха специфичен раздел в своите планове за интегрирано развитие за мерки за ограничаване изменението на климата и за адаптиране към климатичните промени, както и за намаляване на риска от бедствия. Така общините директно са ангажирани с темата, но не е отчетен фактът, че голяма част от тях, особено по-малките, нямат достатъчна експертиза и знания по отношение на рисковете и уязвимостите, включително как да планират мерки за справяне с тях.

Развитието на подобен капацитет ще е сериозно предизвикателства и би било смислено да се помисли за механизъм или инструмент, който да подкрепи създаването на капацитет и експертиза в областта на климата във всяка община и в условията на споделяне на ресурси, да насочва общините към подходящи финансови инструменти.

Споменатите днес примери от общините ясно показват, че местните власти са гъвкави и ефективни при прилагането на политиките за климата и енергетиката, а за да вървим напред на първо място стои сътрудничеството между властите, бизнеса и гражданското общество, заяви Силвия Георгиева и добави, че е важно намирането на общ език между академичните общности и общините.

Като ключови елементи за успешното прилагане на политиките в сферата на климата изпълнителният директор на НСОРБ определи по-нататъшно повишаване на техническия и административен капацитет на местните служители за самостоятелно управление и изпълнение на климатични проекти, както и осигуряване на непрекъснато и адекватно финансиране за тези дейности.

Климатичните и екологичните кризи ще задълбочат съществуващите неравенства, а най-уязвимите райони и социални групи рискуват да бъдат най-силно засегнати. Ще са необходими по-нататъшни действия на национално и наднационално ниво, за да се подготвят нашите общества и икономики за все по-честите и сериозни климатични опасности. Ключова в тази връзка е и засилената подкрепата за общините, които са на първа линия в защитата на своите жители и адаптирането на техните икономики, заключи Силвия Георгиева.