Актуално

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева участва в ежедгодната дискусия "Алтернативен бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ)", посветена на темата за формирането на бюджета за следващата година, възможните решения за данъчната политика, управлението на разходите и овладяването на дефицита. По традиция от 2002 г. насам икономистите на Института представят в "Алтернативен бюджет на ИПИ" свои идеи за реформи, както и мерки в сферата на данъците и по отношение на разходите, а събитието събира широк кръг експерти - финансисти, икономисти и анализатори.

По отношение на приходната част на бюджета, е абсолютно наложително в пакета данъчни закони да бъдат актуализирани данъчните оценки на имотите. Икономическата ситуация в страната отдавна изисква актуализация на данъчните оценки, но за жалост политическата все не е подходяща, или не е готова, коментира задачите пред бюджета за 2025 г. Силвия Георгиева. 

Тя отбеляза, че данъчните оценки се изчисляват по механизъм, приет през 1997 г., последната му актуализация е от 2007 г. и в момента те се изчисляват на "екстравагантната" цена от 3,70 лв. до 18 лв. на квадратен метър. Тя добави, че актуализацията им ще подобри значително приходната част на общинските бюджети.

По отношение на разходната част, изпълнителният директор даде примери със социалните разходи и парите за здраве и добави, че по-ефективното им управление би освободило средства в бюджета. Тя посочи още, че проблемът е, че всеки от финансовите потоци в социалната система се управлява успоредно, а не комплексно.

Бюджетните цели на България трябва да са в посока връщане на разходите под 40 процента от брутния вътрешен продукт на страната и премахването на дефицита в средносрочен план, сочи анализът на ИПИ. Експертите посочиха, че фискалната политика през последните две десетилетия ясно показва, че разходи над границата от 40% от БВП означават бюджетен дефицит и натиск върху данъците. Според ИПИ, публичните разходи в България нарастват чувствително след пандемията, докато в периода 2005-2019 г. консолидираните разходи са устойчиво на нива от около 36-37% от БВП, в периода след пандемията (2020-2024 г.) разходите преминават границата от 40% от БВП.

От Института обясняват още, че за периода 2004-2023 г. България отчита 11 години на бюджетен дефицит и 9 години на бюджетен излишък. Периодите на дефицит са дълги. Първият от 2009 г. до 2015 г. покрива глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ. Периодът след пандемията регистрира най-високо ниво на дефицит, като за целия 5- годишен период дефицитът е средно над 3% от БВП, добавят експертите.

Експертите от ИПИ добавят, че едновременно с това за последните 5 години броят на наетите в обществения сектор нараства с 15 хил., и с малко над хиляда в администрацията - за същия период населението в работоспособна възраст в България се свива с над 300 хил., а от последното преброяване - с един милион.

Публичният сектор трябва да се свие адекватно на демографските процеси включително чрез административна и териториална реформа, както и заменяйки човешки труд с електронни процеси, служебно използване на регистри и данни и електронни услуги за граждани и бизнес, допълват от Института.

Вижте още от препоръките на ИПИ за Бюджет 2025 ТУК и в презентацията:

/ИИ/