Актуално

Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри представения вчера от правителството в оставка Законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

По време на изслушването на становището на НСОРБ по текстовете в проектозакона изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева открои два основни коментара.

Първият е необходимостта от изрично упоменаване, че субсидиите за общините следва да се разплащат на база достигнатите в края на 2025 година нива, а не през 2025 г. , тъй като има съществена разлика в субсидиите и трансферите в началото и края на настоящата година. Подобни текстове вече са гласувани при приемането на предходни удължителни закони.

„Освен делегираните от държавата средства, общините разходват и собствен ресурс от местните данъци и такси – за капиталова програма, за читалищата, за пенсионерските и спортните клубове. Обръщаме внимание на необходимостта от разпоредба, разрешаваща Общинските съвети да приемат решения за разходването на тези средства“, изтъкна като втори акцент изпълнителният директор.

По време на изказването си Силвия Георгиева постави фокус и върху изключително приоритетната тема за уреждането на преходния период за реформата при формирането на ТБО на база „замърсителят плаща“.

„Алармираме за този ключов момент през последните 4 месеца в различни Парламентарни комисии, за всички е ясно колко ключов въпрос е това и как би рефлектирало на нашите съграждани, ако на 1 януари започнем изчислението на таксата по новия ред. Остават точно три работни дни на НС, в които могат да бъдат гласувани текстовете, които миналата седмица в същия ден и час одобрихте в Закона за данък върху добавената стойност. Благодарни сме на МФ, на екипа на Бюджетната комисия и на правните референти в НС, с които заедно работихме по текстовете. Изразявам увереност, че съвсем скоро ще ги приемете и ще ги видим обнародвани в Държавен вестник.“, апелира Силвия Георгиева и добави, че местните власти са в готовност да насрочат извънредни заседания на Общинските съвети в последните дни на 2025 г.

Председателят на Комисията Делян Добрев отговори, че се предвижда Законът за ДДС да влезе за разглеждане утре (17 декември).

На заседанието министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова представи мотивите към законопроекта.

В тях е записано, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

В мотивите се посочва, че със законопроекта се предлага правна рамка, която, от една страна да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна - да гарантира правата и законовите интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползване на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания. Със законопроекта се предлагат ред и начин за извършване на разходи и тяхното приоритизиране, в случай че размерът на разходите е по-голям от размера на постъпилите приходи, както и прилагане на принципа на съразмерност.

В законопроекта се посочва, че когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.

Министър Петкова обясни още, че в законопроекта са отразени промените в размера на минималната работна заплата, като е записано, че достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата.

Предлага се също до приемането на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. да се даде възможност на общините, които реализират проекти по инвестиционната програма, по Приложение 3 към Закона за държавния бюджет да могат да финансират проекти чрез Българската банка за развитие в годишен размер до 900 млн. лева, както е предвидено в сега действащия Закон за бюджета за 2025 г.

/ИИ/