Актуално

Бежанската вълна, заляла България в началото на 2022-ра, беше поредният фактор, който кардинално промени плановете и намеренията на всеки кмет, на всяка община. Войната наложи спешно да бъдат създавани условия за приемане на хиляди жени, деца и възрастни хора. Излишно е да подчертавам, че местните власти за пореден път се оказаха на първа линия. Кметовете и общинските съвети бяха тези, които вземаха спешните решения, събираха помощи, организираха настаняване. Необходимостта от координация на отговорностите между отделните институции и обезпечаване на необходимите финансови ресурси бе осъзната трудно и след множество пропуски и грешки, които се наложи местните общности да компенсират.

За пристигащите нощем автобуси с майки и деца в Каварна, в Добрич, във Варна, в Бургас – за бедстващите се грижеха кметовете и общинските служители, при това без лев подкрепа. Интеграцията на бежанците нямаше да е толкова сложна задача, ако общините имаха свободата да вземат решения, да организират регистрацията, престоя и включването на бягащите от войната в живота на общините.

Последните години бяха времена на поредица от природни бедствия: ураганни ветрове, градушки, пожари и наводнения, които за пореден път поставиха на дневен ред въпроса за капацитета на държавата и липсата на адекватна организация за системна превенция и реакция при бедствия.

Много преди да сработят механизмите на държавата, на вика за помощ на хората от карловско се отзоваха общински спасителни екипи от цялата страна.Тук е мястото да изразя дълбоката благодарност на всички нас към Столична община, към кмета Йорданка Фандъкова и спасителите от дирекцията за аварийна помощ, ръководена от Красимир Димитров. В нашето сдружение няма малки и големи, но да си ГОЛЯМ има и друг смисъл. Благодаря Ви!

Преживените бедствия ни дадоха и сериозни основания да издигнем своите претенции към начина на функциониране на редица централни институции. Регионалните структури са безпомощни, ако решенията се вземат на стотици километри от ударната вълна или огнената стихия. Превенцията изисква усърдие и постоянство, а не концепции и санкции за кметовете.

Процедурите за отпускане на средства от междуведомствената комисия, извършването на съвместни огледи, гласуването на средства, изборът на изпълнител по обществена поръчка и още множество формалности са оплетени в тромав механизъм, който не само снижава ефективността на работата, но нерядко – напълно я обезсмисля.

Добрите решения се намират в диалог и изискват взаимно уважение между институциите. Когато става дума за значителни бедствия, които засягат живота на множество хора, никоя институция не може да се надява сама да овладее ситуацията. Време е да се помисли за целево финансиране, което да позволи системни превантивни действия.

Добре е да се вглеждаме и в опита на нашите партньори от други национални асоциации на местните власти. Трагедията, през която преминаха цели региони на Турция и Сирия остава безпрецедентна за последните 100 години. Тя мобилизира мощна вълна на подкрепа в цяла България.

Първи в помощ на пострадалите бяха спасителите от България – от София, Пловдив, Горна Оряховица, Банско и други общини. Дарителската кампания, която стартира буквално за часове след опустошителното земетресение. Важно е да подчертаем, че дарителската кампания се координираше изцяло от седемте общини в Кърджалийско, включително и доставките на даренията до разпределителния център в турския град Одрин.

И ако съпричастността е естествен порив на човешката природа в трудни времена, нека наша задача за следващите мандати на местната власт да бъде да съхраним тази емпатия и усещане за общност. Да запазим крехките филизи на обединение между хората и да им помогнем да израстат буйни и силни. Нека потърсим онези семенца, от които израстват истинското доверие в държавата, в нейната способност да се грижи за всеки един гражданин.